Направо към съдържанието

Болшевики (пиеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Болшевики
РежисьориИля Велчев
ПродуцентиБългарска телевизия
СценаристиИля Велчев
Базиран на„Болшевики“ от Михаил Шатров
В ролитеИлия Раев

Мария Каварджикова
Любомир Кабакчиев
Виолета Бахчеванова
Юрий Ангелов
Петър Слабаков
Радко Дишлиев

Мариус Донкин
МузикаАтанас Косев
ОператорАспарух Язаджиев
МонтажДонка Патърчанова
СценографияЛюбомир Йорданов
Филмово студиоБългарска телевизия
Премиера21 и 22 април 1980 година
(Канал 1)
Времетраене2 части
СтранаБългария
ЦветностЦветен

„Болшевики“ е спектакъл в две части от 1980 година на Телевизионния театър на Българската телевизия. Режисьор е Иля Велчев. Той е и автор на телевизионната адаптация по едноименната пиеса на Михаил Шатров, базирана на исторически събития. Оператор е Аспарух Язаджиев. Художник е Любомир Йорданов. Музиката е написана от Атанас Косев.

Премиерата на спектакъла е на 21 и 22 април 1980 година. След създаването си многократно е излъчван до 1989 година.

През 2013 година се установява, че записът е невъзвратимо повреден поради лошо съхранение в Златния фонд на Телевизията.

Действието се развива в рамките на едно денонощие – 30 август 1918 година. Петнадесетте членове на Совнаркома, тогавашното правителство на Русия, обсъждат в Кремъл убийството на комисаря Урицки в Петербург, как да се преодолее недостига на хляб, кризата с продоволствията. Политическите фигури на комисарите са представени като обикновени човеци, способни да грешат, да се шегуват, да се смеят, в разрез с общоприетите официални канони на онова време. Те очакват Ленин, но Ленин така и не идва. В това време над него се извършва покушение и той е ранен от есерката Фани Каплан при посещението му в заводите Михелсон. Раненият Ленин е донесен в Кремъл. От неговата стая излизат и влизат лекарите. Всеки път съобщават за крайно тежкото му състояние. Общата тревога се прекъсва от спомени за него. Сцените в които телеграфистката чете ленинските декрети съдържат дисидентски разобличения на историческите стереотипи. Възстановките на образа на Ленин изричащ съвременни послания звучат стряскащо документално.

Свердлов взима ситуацията в свои ръце на тази своеобразна „тайна вечеря“ и започва да разсъждава за съществуването на партията без Ленин. В сюжета на постановката се усеща критиката на култа към личността. Комисарите спорят и се карат – трябва ли да се въведе червен терор в отговор на белия терор, явява ли се терора допустимо средство в революционната борба, откривайки в този спор чертите на всеки индивидуален характер. Партийното заседание се превръща в лаборатория на политическите решения. Пред участниците в него е поставен избор – да последват примера на предшествениците-якобинци, чиито жестоки действия са довели до изтребление на политическите противници, или да намерят друг изход в борбата за власт. Идеите се сблъскват с реалността. Историята поставя на изпитание трагичната вяра на комисарите.

На финала, обикновения караулчик чете телеграми от страната, Совнаркома е информиран за желанието на много хора да се отмъсти за Ленин. Трябва да реши: да отговори с масов терор или не. Адекватен ли е масовия терор? Заменяем ли е вожда? Решават фундаментален исторически въпрос от историята на Русия през 20 век. Совнаркома гласува единодушно. Свердлов обявява гласуването. Настъпва историята на масовия терор.

В ролите на комисари: