Иля Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иля Велчев
български писател и режисьор

Роден
26 февруари 1947 г. (72 г.)

Националност Флаг на България България
Професия поет, писател, сценарист, кинорежисьор
Филмова кариера
Значими филми „Завръщане от Рим“ (1977)
„Ако те има“ (1983)
Литература
Жанрове стихотворение, повест, роман
Семейство
Баща Борис Велчев
Майка Русана Велчева
Съпруга Милена Велчева
Деца Русана Велчева

Уебсайт

Иля Борисов Велчев е български поет, писател, сценарист и кинорежисьор. Автор на двадесет и пет книги с поезия и проза. Режисьор на девет игрални филма и сценарист на пет от тях. Режисьор и сценарист на три експериментални телевизионни театрални постановки, Златен фонд на БНТ. Автор на текстовете на петдесет песни, по-известни от които са „Хризантеми“ на Лили Иванова, „Осъдени души“ на Митко Щерев, „Ако си дал“ на Емил Димитров. Негови творби са преведени в Италия, Полша, Русия, Чехия, Турция, Унгария, Сирия, Ирак, Куба, Румъния, Сърбия, Германия и др.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1947 г. в София.[1]

Завършва режисура на игралния и телевизионния филм във Висшия държавен институт по кинематография в Москва с диплом за отличие.

Дебютният му филм „Мандолината“ му донася Наградата на критиката на Първия международен кинофестивал в Багдад. Избран е за участие във фестивалите в Манхайм, Монтрьо и Берлин. Критиката го определя за един от седемте ретроспективни филма на българското кино.

Филмите му „Мандолината“, „Дубльорът“ и „Сладко и горчиво“ са отбелязани в Енциклопедията на българското кино като филми с принос към националното киноизкуство. „Сладко и горчиво“ има над 1 300 000 зрители в България.

Негови филми имат пет награди на Националния филмов фестивал „Златната роза“, две лауреатства, дипломи за участие на международните кинофоруми в Берлин, Москва, Хавана, Петербург, Талин, Краков и др. С негови филми са откривани три национални прегледа на младото кино и седмици на българското кино в чужбина.

Сценарист и режисьор е на първия български игрален експериментален видеофилм „Последната възможност“. Той прокарва път за нов ефективен икономически подход при производството на филми и нова филмова естетика. Филмът е отличен с Голямата награда на зрителите „Кристална роза“ на 23-тия международен кинофестивал в Прага през 1986 г.

Режисьор е на първия копродукционен филмов сериал с европейска телевизия, италианската РАИ-1, „Завръщане от Рим“ – 1977 г. Той носи смели идеи в българското киноизкуство за свободата на личния избор. Филмът е продаден в много страни, включително в САЩ и Русия. Забранен от тогавашната власт заради „Нарушаване на културната политика на партията, опит за налагане на друга културна политика и пропагандиране на западен начин на живот“. Уволнен е от Българската кинематография и с години му се забранява да снима кино и да публикува книгите си. След случая със „Завръщане от Рим“ е обявен от радио „Свободна Европа“ за дисидент. Предложенията на западно германската филмова къща „Зенит филм“ с клон в Холивуд, да снима в чужбина са стопирани от министерство на културата през осемдесетте години. Стопирани са и предложенията към него и на други западни кино-продуценти. Филмите му „От другата страна на огледалото“ и „Ако те има“ са цензурирани и изрязвани в негатив.

„От другата страна на огледалото“ е избран за Берлинския кинофестивал, но не е изпратен. Завършването на филма съвпада със забраната на „Завръщане от Рим“.

През 1983 г. „Ако те има“ е посочен от публиката за най-добър филм, сценарий и режисура на годишната анкета на Българската кинематография.

Анкета на Съюза на писателите през 1982 г. посочва книгата му „Тайни стихотворения“ за една от петте най-търсени книги.

Поетичната книга „Любовта на въжето към птицата“, след десет години задържане в издателството, е претопена в началото на 1989 г., няколко дни след излизането ѝ. Романът „Филмът на живота“ през 1987 г. е обвинен на заседание на Политбюро в „Опит за дискредитиране на Политбюро и дисидентски призиви“.

Негови книги са номинирани за книги на годината. Читатели и критика определят поезията му като част от съкровищницата на българската лирика, повечето от книгите му, като новаторски в съвременната българска литература. Книгите му имат многохилядни тиражи. През 1990 г. романът „Банда“ събира сто и единадесет хиляден тираж и получава наградата на „Българска книга“ за най-търсен автор. Има стотици публикации в специализирания и периодичния печат.

Песни по негови стихове имат международни и български награди. Четири от тях са в десетте златни български песни, според класацията на БНР – „Ако си дал“, „Осъдени души“, „Стари мой приятелю“ и „Блус за двама“.

След написването на песента „Ако си дал“ през 1978 г., символ на неговата позиция и като творец, и като гражданин, е извикан на предупредителен разпит в Държавна сигурност, заради „Стихове и поведение, критични към Генералния секретар на партията“. Песента за дълго е забранена за излъчване по телевизията и радиото.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Велчев – баща. Антифашист, държавник, политик.[1]
  • Русана Велчева – майка. Антифашист, деятел на Общонародния комитет на БСД.
  • Милена Велчева – съпруга. Художник. Носител на наградата „Златен Витяз“ от Световния форум на изкуствата.
  • Русана Велчева – дъщеря. Магистър по Стратегии за културно развитие от Авиньонския университет. Рекламен експерт.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. му е присъдено най-високото държавно отличие за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата – орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен, което отказва да приеме.

Носител на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за Принос към българското филмово изкуство.

Носител на Наградата за духовност „Ако си дал“ присъдена му от най-голямата обществена организация в България – Конфедерацията на независимите синдикати.

През 2013 г. песента му „Ако си дал“ е обявена за „Най-великата българска песен на всички времена“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • „Импресии“ (1967)
  • „Да обичаш до последен дъх“ (1972)
  • „По-силни от смъртта“ (1974)
  • „Калейдоскоп на времето“ (1975)
  • „Светове“ (1976)
  • „Тайни стихотворения“ (1981)
  • „Любовта на въжето към птицата“ (1989)
  • „Жестоко за двама“ (1989) (дългосвиреща плоча, Балкантон)
  • „Генерал по любов“ (1994)
  • „Безсънни стихове“ (1998)
  • „Кибрит“ (2005)
  • „От небето ни гледат“ (2006)
  • „Малкият човек“ (2007)
  • „Любовни стихове“ (2010)
  • „Ако си дал“ (2011)
  • „Берач на рози“ (2012)
Повести
  • „Тази смъртна любов“ (1985)
  • „Представлението“ (1986)
  • „Тайната на дяволския род“ (2001)
Романи
  • „Филмът на живота“ (1987)
  • „Лудата и гладиаторите“ (1988)
  • „Банда“ (1990)
  • „Краят на един съвършен любовник“ (1994)
  • „Бай Ганьо, жив ли си?“ (2006)
  • „Божи знак, любовта на Абдулалмаз бей и София“ (2008)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор
  • „Мандолината“ – СИФ „Бояна“ – 1973 г.
  • „Дубльорът“ – СИФ „Бояна“ – 1974 г. (сценарий – Райна Томова)
  • „Сладко и горчиво“ – СИФ „Бояна“ – 1975 г. (сценарий – Любомир Левчев)
  • „Завръщане от Рим“ 5 серии, СТФ „Екран“-РАИ-1, Италия – 1977 г. (сценарий – Антон Дончев)
  • „От другата страна на огледалото“ – СИФ „Бояна“-ДЕФА, Германия – 1977 г. (сценарий – Антон Дончев)
  • „Ако те има“ – СИФ „Бояна“ – 1983 г.
  • Последната възможност“ – СТФ „Екран“ – 1984 г.
  • „Каменната гора“ – СТФ „Екран“ – 1986 г.
  • „Повод за убийство“ – БНТ – 1995 г.
Сценарист

Телевизионен театър (режисьор и сценарист)[редактиране | редактиране на кода]

Песни по негови стихове[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]