Радио Свободна Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свободна Европа)
Направо към: навигация, търсене

Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война и финансирано от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е било финансирано и от ЦРУ. Започва да съществува от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк.

От 1951 г. радиото излъчва от Мюнхен.

В социалистическа България[редактиране | редактиране на кода]

До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани на къси вълни не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след събитията в Чехословакия, когато заглушаването става тотално[1][2]. До 1989 г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими.

Един от знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, а баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на комунистическата система – през 1948 година, и почти веднага попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 80-те години. Именно в него Карол излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в различните новогодишни издания на предаването.[3][4]

С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на комунизма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. Работническо дело в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, остра критика на социалистическите порядки.

Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести[2].

След 1989[редактиране | редактиране на кода]

В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в Прага. Директор на българския отдел в това време е Румен Трайчев, емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – Милен Минчев, Георги Папакочев, Георги Коритаров, Красимир Лаков, Елена Никлева, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Екатерина Бончева, Асен Гешаков, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Антони Георгиев, Георги Стойчев.

След падането на социалистическите режими в Източна Европа нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до 2004 г., когато е закрита[2] заедно с отделите на новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. в България работи радио Нова Европа – наследник на „Свободна Европа“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]