Екатерина Бончева
| Екатерина Бончева | |
| българска журналистка | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | Радио „Свободна Европа“ водещ от 1992 до 2006 г. Телевизия „Европа“ водещ от 2004 до 2005 г. Комисия по досиетата член от 2007 г. |
Екатерина Петкова Бончева-Лисичарова е българска журналистка, в периода 1992 — 2006 г. водеща на политическото предаване „Студио България“ в радио „Свободна Европа“ и радио „Нова Европа“, както и на едноименно предаване, излъчвало се в телевизия „Европа“ между 2004 и 2005 година. От 2007 г. е член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, накратко наричана Комисия по досиетата.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в София на 9 януари 1951 г. През 1975 г. завършва висше образование във Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Психология“.[1]
Втората ѝ специалност е педагогика, има и специализация по социална психология. Работи в психолабораторията на Транспортната болница (1975 – 1980), а по-късно – във вестник „АБВ“ (1980 – 1989).[2] От 1990 до 1991 г. е завеждащ отдел във вестник „Демокрация“.[1] От 12 февруари до 21 май 1997 г. ръководи пресслужбата на служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски. През 1999 г. завежда пресцентъра на СДС за втората кампания на кандидата за кмет на София Стефан Софиянски. От 20 април 2005 г. ръководи предизборния щаб на Българския народен съюз за парламентарните избори на 25 юни 2005 година.[3]
Съавтор е на сборник от документални разкази за концлагерите в България „Българският ГУЛаг. Свидетели“ (1991). Тя е сред журналистите и представителите на медийните среди, подкрепили акцията „Чисти гласове“ – гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, започнала на 30 май 2006 г.[3]
На 5 април 2007 г. е избрана за член на Комисията по досиетата.[4] Преизбрана е през май 2012 година.[5][6]
Автор е на сборника „Военното разузнаване през комунизма“, издание на Комисията по досиетата.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- "Българският Гулаг: Свидетели: Сборник от документални разкази за концлагерите в България"; издателство: вестник "Демокрация"; година на издаване: 1991 г.; съавтор[7]
- "Убийство в стил рококо"; издателство: Сиела; година на издаване: 2007 г.; ISBN - 978-954-28-0059-0; предговор[8]
- "Военното разузнаване през комунизма: документален сборник"; издателство: Комисия по досиетата; година на издаване: 2012 г.; ISBN - 978-954-2986-05-8; съавтор[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Биографична справка за Екатерина Петкова Бончева на сайта на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
- ↑ „100-те най-влиятелни жени: 68 Екатерина Бончева“, в. „Капитал“, 8 март 2011 г.
- ↑ а б Николета Попкостадинова, „Членът на комисията по досиетата Екатерина Бончева за срама, свободата, Непал и други щуротии“, в. „Дневник“, 18 ноември 2009 г.
- ↑ „Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата: Не искам да изглеждам като Жана Д’Арк“, интервю на Евгений Еков, в. „Монитор“, 9 април 2007 г.
- ↑ Калина Петрова, „Избраха новия състав на Комисията по досиетата“, fakti.bg, 17 май 2012 г.
- ↑ Решение за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-18. (на български)
- ↑ Българският Гулаг : Свидетели : Сборник от документални разкази за концлагерите в България // https://plus.bg.cobiss.net. Архивиран от оригинала на 2021-12-18. Посетен на 2021-12-18. (на български)
- ↑ Убийство в стил рококо // https://plus.bg.cobiss.net. Архивиран от оригинала на 2021-12-18. Посетен на 2021-12-18. (на български)
- ↑ Военното разузнаване през комунизма : документален сборник // https://plus.bg.cobiss.net. Архивиран от оригинала на 2021-12-18. Посетен на 2021-12-18. (на български)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Екатерина Бончева в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Статии на Екатерина Бончева в „Капитал“
- „Нужен ни е Институт за национална памет“, интервю на Галина Спасова, в. „Животът днес“, бр. 61
- „Наопаки: Александър Божков пита... Екатерина Бончева“, „Още инфо“, 28 септември 2005
- „Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата: МВР болезнено се разделя с агентурата си“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 16 юли 2008 г.