Вълчо Камарашев
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Вълчо Камарашев | |
|---|---|
| български актьор | |
| Роден |
Вълчо Тодоров Камарашев
|
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1959 – 2020 г. |
| Театрални награди |
2000 – Награда на САБ за най-добър актьор за Жуков в „Руска народна поща“ и още 8 награди |
| Семейство | |
| Съпруга | Виолета Райнова – професор в НАТФИЗ |
| Деца | Мина Камарашева[1] |
|
|
|
| Уебсайт | |
Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Израства в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.[2]
Играе три години в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1959 – 1962), две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник (1962 – 1964), две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе (1964 – 1966), следват 20 години (от 1977 г.) в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и 15 години в Театър „Българска армия“. Играе и в спектаклите на Театър 199: „Къща“, „След завоя“, „Porno“, „Последни луни“. [3][2]
Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.[2]
В над 60-годишната си кариера има повече от 100 роли в театъра и киното. Носител е и на множество отличия, сред които Медал за заслуги към БНА, Орден „Кирил и Методий“ и Награда на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за ролята на Жуков в „Руска народна поща“.[2]
Вълчо Камарашев умира на 82 години на 9 април 2020 г.[2][4]
Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]
- „Барабанчица“ – Ставински
- „В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
- „Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
- „Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
- „Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
- „Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
- „Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
- „Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
- „Врагове“ от Максим Горки – Левшин
- „Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
- „Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
- „Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
- „Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
- „Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
- „Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
- „Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.[3]
Роли в телевизионни постановки[редактиране | редактиране на кода]
- „Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков
- „Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията
- „Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри
- „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио
- „Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.[3]
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
- „Шепа скъпоценни камъни“ (1988)
- „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
- „Службогонци“ (Иван Вазов) (1985)
- „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)
- „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
- „Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Страстната неделя“ (Павел Павлов) (1978)
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – приставът
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
- „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил артист (1984)
- Медал за заслуги към БНА (1974)
- Орден „Кирил и Методий“ (1980)
- Сребърна значка на САБ (1977)
- Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
- I-ва и II-ра награда от Национални прегледи на българската драма и театър
- I-ва награда – Витягайченко в „Кон армия“
- II-ра награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
- Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“.[3]
Като озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2017 | Колите 3[5] – (Cars 3) | САЩ | Матю (Мейтър) | |
| 2011 | Колите 2 – (Cars 2) | САЩ | Матю (Мейтър) | |
| 2008 | Робин Худ (филм, 1973) – (Robin Hood) | САЩ | Шерифът от Нотингам | |
| 2006 | Колите – (Cars) | САЩ | Матю (Мейтър) | |
| 1985 | Приказка за пътя | главния път |
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2018 – 2020 | Откраднат живот | 437 | ||
| Неродена мома | овчарят | |||
| 2016 | Реквием за госпожа Й. – („Rekvijem za gospodju J“) | Сърбия / България / Македония / Русия / Франция | продавач | |
| 2016 | На червено | |||
| 2014 | Буферна зона | къдравия Георги | ||
| 2011 – 2019 | Столичани в повече | 170 | бай Данчо | |
| 2010 | Пътят към върха | кметът | ||
| 2009 | Двойна идентичност – (Double Identity) | САЩ | охрана | |
| 2007 | Кратка история | бай Ставри бръснарят | ||
| 2006 | Неочакван обрат | 13 | чичо Цонко, бащата (в 6-а серия) | |
| 2005 | Подгряване на вчерашния обед | България / Македония | старият Иван | |
| 2003 | Между рая и ада | кмета | ||
| 2000 | Ad libitum 3. Балада за двама приятели и гайда | Николайчо | ||
| 1999 | Тувалу – (Tuvalu) | Германия / Великобритания | моряк | |
| 1999 | Пясъчен часовник | бащата | ||
| 1999 | Големите игри | 10 | Симеон, (дядо Симо), дядото на Мони и баща на Златка | |
| 1996 | Чудо | турчинът | ||
| 1996 | Дон Кихот се завръща – (Дон Кихот возвращается) | 2 ч. | Русия / България | ковачът Родригес |
| 1995 – 2000 | Съботна история – („L'histoire du samedi“) | 82 | Франция | доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
| 1995 | Еуфорична трагедия – (Urnebesna tragedija) | ФР Югославия / България Франция | актьор в театъра | |
| 1994 | Честна мускетарска | Портос | ||
| 1994 | Престъпление от страст 2 заглавие: Престъпление от любов – (Delitto passionale) |
Италия | шеф-инспектор Коста | |
| 1993 | Жребият | 7 | Славчо Кюлев, лихвар | |
| 1991 | Искам Америка | директорът на продукция | ||
| 1991 | О, Господи, къде си? | Пейчинов | ||
| 1990 | Дефицит | началникът | ||
| 1989 | Аз, Графинята | бай Кольо-Куция Бил | ||
| 1989 | История, която трябваше да се случи | 3 | поп Христо | |
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | председателят на съда (в 3 новела „Свидетелите“) | |
| 1989 | Баща | |||
| 1988 | Пазачът на планетата | 2 | роднината на Жеко | |
| 1988 | Защитете дребните животни | бащата на Блаже | ||
| 1987 | 13-а годеница на принца | царят на Даленби | ||
| 1986 | Те надделяха | |||
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | Цок | |
| 1986 | Амиго Ернесто | |||
| 1985 | Константин Философ | 2 | Аргир | |
| 1985 | Горски хора | търговецът на кожи | ||
| 1985 | Забравете този случай | Тороманов | ||
| 1985 | Борис I | 2 | Евстати Умаров, купец | |
| 1984 | Поетът и дяволът | маестрото | ||
| 1984 | Събеседник по желание | Бандеров | ||
| 1984 | Издирва се... | бай Герчо | ||
| 1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | файтонджията бай Кръстьо | ||
| 1984 | Зелените поля... (комедия) | Туйков | ||
| 1984 | Окото на пророка – (Przeklete oko proroka) | Полша / България | ||
| 1984 | В името на народа | 8 | бай Веско | |
| 1983 | Константин Философ | 6 | Аргир (в 3 серии: I, V, VI) | |
| 1983 | Човек не съм убивал | бай Киро | ||
| 1983 | Черно-бяло | Коста | ||
| 1983 | Римска делва | „изтребителят“ Арабаджиев | ||
| 1982 | Милионите на Привалов – („Die priwalov'schen Millionen“) | 6 | ФРГ / Западен Берлин / България | |
| 1982 | Комбина | Бай Тотко | ||
| 1982 | Среща на силите | Йона | ||
| 1981 | Мера според мера | 7 | Дикенсън | |
| 1981 | Мера според мера | 3 | Дикенсън | |
| 1981 | Пришествие | Стальо | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | в 2 серии (8-а и 19-а) | |
| 1979 | Момчето с окарината | 3 | старшината | |
| 1979 | Сами сред вълци | 5 | Букев, съсед на Александър Пеев | |
| 1979 | Всичко е любов | Бочев | ||
| 1979 | Бумеранг | преподавателя Стоянов | ||
| 1978 | Моите непознати | 2 | бащата на Надя | |
| 1978 | Войната на таралежите | 5 | Ташев | |
| 1978 | Трампа | бай Стамен, бащата на Катето | ||
| 1978 | Служебно положение ординарец | майор Мирчев | ||
| 1977 | Нечиста сила | 3 | отец Онуфрий | |
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение | 6 | бащата | |
| 1977 | Авантаж | мъжът на Румяна | ||
| 1977 | Бой последен | бай Младен | ||
| 1976 – 1981 | Записки по българските въстания | 13 | чорбаджи Митр (във 2-ра серия) | |
| 1976 | Трини – (Trini ) | ГДР | войникът Пимитиво | |
| 1976 | Чичовци | 4 | поп Ставри | |
| 1976 | Снаха | кметът | ||
| 1975 | Осъдени души | отец Херонимо Оливарес | ||
| 1975 | Вилна зона | братовчедът на Минчо | ||
| 1975 | Този хубав живот | председателят на ТКЗС-то | ||
| 1974 | Ламята | чобан Гаки | ||
| 1974 | На чисто | приятел на Димитър | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | Палавеев | |
| 1973 | И дойде денят | Дъбица | ||
| 1973 | Тигърчето | старши лейтенант Петков | ||
| 1973 | Пикник | подполковник Йорданов | ||
| 1973 | Дъщерите на началника | 2 | ||
| 1972 | Като песен | доброволецът, който вика „ура“ | ||
| 1972 | 10 дни неплатени | човекът на басейна | ||
| 1972 | На зазоряване | охраняващият (в новелата Сърце човешко) | ||
| 1971 | Шарен свят | 2 нов. | Карата (в новелата Изпит) | |
| 1971 | Тримата от запаса | фелдфебела | ||
| 1971 | Другият | |||
| 1971 | Демонът на империята | 10 | евнухът „Топарлак“ | |
| 1970 | Скитникът | |||
| 1970 | Черните ангели | 2 | шофьор | |
| 1969 | Ямурлукът |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Вълчо Камарашев: В „Чичовци“ българинът ходи с две торби – в едната феса, в другата – калпака“, интервю на Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 28 септември 2013 г.
- ↑ а б в г д Елка Василева, Почина големият актьор Вълчо Камарашев, Dnes.bg, 9 април 2020 г.
- ↑ а б в г Биография на Вълчо Камарашев в theatre.art.bg.
- ↑ Почина големият български актьор Вълчо Камарашев, btv, 9 април 2020 г.
- ↑ www.weekendclub.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Вълчо Камарашев в
Internet Movie Database - ((ru)) Вълчо Камарашев в КиноПоиск
- ((ru)) Вълчо Камарашев в Кино-Театр
- Реклама на шпек Перелик с участието на Вълчо Камарашев, VBox7, качено на 8 ноември 2008
