Вълчо Камарашев
| Вълчо Камарашев | |
| български актьор | |
| Роден | Вълчо Тодоров Камарашев
12 септември 1937 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1959 – 2020 г. |
| Театрални награди | 2000 – Награда на САБ за най-добър актьор за Жуков в „Руска народна поща“ и още 8 награди |
| Семейство | |
| Съпруга | Виолета Райнова – професор в НАТФИЗ |
| Деца | Мина Камарашева[1] |
| Уебсайт | |
Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Израства в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.[2]
Играе три години в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1959 – 1962), две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник (1962 – 1964), две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе (1964 – 1966), следват 20 години (от 1977 г.) в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и 15 години в Театър „Българска армия“. Играе и в спектаклите на Театър 199: „Къща“, „След завоя“, „Porno“, „Последни луни“.[2][3]
Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.[2]
В над 60-годишната си кариера има повече от 100 роли в театъра и киното. Носител е и на множество отличия, сред които Медал за заслуги към БНА, Орден „Кирил и Методий“ и Награда на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за ролята на Жуков в „Руска народна поща“.[2]
Вълчо Камарашев умира на 82 години на 9 април 2020 г. След смъртта си е кремиран. [2][4]
Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]
- „Барабанчица“ – Ставински
- „В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
- „Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
- „Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
- „Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
- „Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
- „Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
- „Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
- „Врагове“ от Максим Горки – Левшин
- „Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
- „Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
- „Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
- „Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
- „Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
- „Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
- „Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.[3]
Роли в телевизионни постановки[редактиране | редактиране на кода]
- „Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков
- „Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията
- „Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри
- „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио
- „Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.[3]
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Тяхната последна любов“ (1991) (сц. Милко Милков, реж. Георги Аврамов)
- „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
- „Шепа скъпоценни камъни“ (1988)
- „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
- „Морската болест“ (1987) (Ст. Л. Костов) - г-н Сомов
- „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
- „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)
- „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
- „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Марминех
- „Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – приставът
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
- „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
Хумористични миниатюри
- „Ред“ – портиера на завода
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил артист (1984)
- Медал за заслуги към БНА (1974)
- Орден „Кирил и Методий“ (1980)
- Сребърна значка на САБ (1977)
- Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
- I и II награда от Национални прегледи на българската драма и театър
- I награда – Витягайченко в „Конармия“
- II награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
- Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“.[3]
Като озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали, звукороли | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2017 | Колите 3[5] (Cars 3) | САЩ | Матю (Мейтър) | |
| 2011 | Колите 2 (Cars 2) | САЩ | Матю (Мейтър) | |
| 2008 | Робин Худ (филм, 1973) – (Robin Hood) | САЩ | Шерифът от Нотингам | |
| 2006 | Колите (Cars) | САЩ | Матю (Мейтър) | |
| 1985 | Приказка за пътя | главния път | ||
| 1980 | Мамино детенце (фонотеатър) от Л. Каравелов | Учтехпром | Нено |
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2018 – 2020 | Откраднат живот (тв сериал) |
437 | ||
| 2018 | Румбата, аз и Роналдо (тв сериал) |
8 | ||
| 2016 | Реквием за госпожа Й. („Rekvijem za gospodju J“) |
Сърбия/България/Македония/Русия/Франция | продавач | |
| 2016 | На червено | |||
| 2014 | Буферна зона | къдравия Георги | ||
| 2011 – 2019 | Столичани в повече (тв сериал) |
170 | бай Данчо | |
| 2010 | Пътят към върха | кметът | ||
| 2009 | Двойна идентичност (Double Identity) |
САЩ | охрана | |
| 2007 | Кратка история | бай Ставри бръснарят | ||
| 2006 | Неочакван обрат (тв сериал) |
13 | чичо Цонко, бащата (в VI серия) | |
| 2005 | Подгряване на вчерашния обед | България/Македония | старият Иван | |
| 2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | Диамандиев (в 3 серии: I, II и III) | |
| 2004 | Смисълът на живота | |||
| 2003 | Между рая и ада | кмета | ||
| 2000 | Ad libitum 3. Балада за двама приятели и гайда | Николайчо | ||
| 1999 | Тувалу (Tuvalu) | Германия/Великобритания | моряк | |
| 1999 | Пясъчен часовник (тв) | бащата | ||
| 1999 | Големите игри (тв сериал) |
10 | Симеон, (дядо Симо), дядото на Мони и баща на Златка | |
| 1996 | Чудо | турчинът Юсуф | ||
| 1996 | Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается) | 2 ч. | Русия/България | ковачът Родригес |
| 1995 – 2000 | Съботна история („L'histoire du samedi“) |
82 | Франция | доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
| 1995 | Еуфорична трагедия (Urnebesna tragedija) |
Югославия/България/Франция | актьор в театъра | |
| 1994 | Коледни апаши (тв) | |||
| 1994 | Неродена мома | овчарят | ||
| 1994 | Честна мускетарска (тв) | Портос | ||
| 1994 | Престъпление от страст Престъпление от любов (Delitto passionale) (алтернативно заглавие) |
Италия | шеф-инспектор Коста | |
| 1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | Славчо Кюлев, лихвар | |
| 1991 | Искам Америка | директорът на продукция | ||
| 1991 | О, Господи, къде си? | Пейчинов | ||
| 1990 | Дефицит | началникът | ||
| 1989 | Аз, Графинята | бай Кольо - Куция Бил | ||
| 1989 | Историята, която трябваше да се случи (тв сериал) |
3 | поп Христо | |
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | председателят на съда (в 3 новела „Свидетелите“) | |
| 1989 | Баща | |||
| 1988 | Пазачът на планетата | 2 | роднината на Жеко | |
| 1988 | Защитете дребните животни | бащата на Блаже | ||
| 1987 | 13-та годеница на принца | царят на Даленби | ||
| 1987 | Детско капричио (тв) | писателят Стоянов, баща на Веселка | ||
| 1986 | Те надделяха | |||
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | Цок | |
| 1986 | Амиго Ернесто | |||
| 1986 | Дядо Божиловата надежда | селският кръчмар Пъшо | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | Аргир | |
| 1985 | Горски хора | търговецът на кожи | ||
| 1985 | Забравете този случай | Тороманов | ||
| 1985 | Борис I | 2 | Евстати Умаров, купец | |
| 1984 | Поетът и дяволът | маестрото | ||
| 1984 | Събеседник по желание | Бандеров | ||
| 1984 | Издирва се... (тв) | бай Герчо | ||
| 1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | файтонджията бай Кръстьо | ||
| 1984 | Зелените поля... (комедия) | Туйков | ||
| 1984 | Окото на пророка (Przeklete oko proroka) | Полша/България | ||
| 1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | бай Веско | |
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) |
6 | Аргир (в 3 серии: I, V, VI) | |
| 1983 | Човек не съм убивал | бай Киро | ||
| 1983 | Черно-бяло (тв) | Коста | ||
| 1983 | Римска делва (тв) | „изтребителят“ Арабаджиев | ||
| 1982 | Милионите на Привалов („Die priwalov'schen Millionen“) (тв сериал) |
6 | ФРГ/Западен Берлин/България | |
| 1982 | Комбина | Бай Тотко | ||
| 1982 | Среща на силите | Йона | ||
| 1981 | Мера според мера (тв сериал) |
7 | Дикенсън | |
| 1981 | Мера според мера | 3 | Дикенсън | |
| 1981 | Пришествие | Стальо | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо (тв сериал) |
20 | окарината (в 2 серии: VIII и XIX) | |
| 1979 | Момчето с окарината (тв сериал) |
3 | старшината | |
| 1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | Букев, съсед на Александър Пеев (в 1 серия: I) | |
| 1979 | Случки на открито (тв) | |||
| 1979 | Всичко е любов | Бочев | ||
| 1979 | Бумеранг | преподавателя Стоянов | ||
| 1978 | Моите непознати | 2 | бащата на Надя | |
| 1978 | Войната на таралежите (тв сериал) |
5 | другаря Ташев | |
| 1978 | Трампа | бай Стамен, бащата на Катето | ||
| 1978 | Служебно положение ординарец (тв) | майор Мирчев | ||
| 1977 | Нечиста сила (тв сериал) |
3 | отец Онуфрий | |
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение (тв сериал) |
6 | бащата | |
| 1977 | Авантаж | мъжът на Румяна | ||
| 1977 | Семейство | д-р Георги Тонев, зъболекарят | ||
| 1977 | Бой последен | бай Младен | ||
| 1976 – 1981 | Записки по българските въстания (тв сериал) |
13 | чорбаджи Митр (във II серия) | |
| 1976 | Трини (Trini ) | ГДР | войникът Пимитиво | |
| 1976 | Чичовци (тв сериал) |
4 | поп Ставри | |
| 1976 | Снаха | кметът | ||
| 1975 | Осъдени души | отец Херонимо Оливарес | ||
| 1975 | Вилна зона | братовчедът на Минчо | ||
| 1975 | Този хубав живот | председателят на ТКЗС-то | ||
| 1974 | Заземление | |||
| 1974 | Ламята | чобан Гаки | ||
| 1974 | На чисто | приятел на Димитър | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | Палавеев | |
| 1973 | ...И дойде денят | Дъбица | ||
| 1973 | Тигърчето | старши лейтенант Петков | ||
| 1973 | Пикник | подполковник Йорданов | ||
| 1973 | Дъщерите на началника (тв сериал) |
2 | ||
| 1972 | Като песен | доброволецът, който вика „ура“ | ||
| 1972 | 10 дни неплатени | човекът от плажа | ||
| 1972 | На зазоряване | охраняващият (в новелата Сърце човешко) | ||
| 1971 | Шарен свят | 2 нов. | Карата (в новелата Изпит) | |
| 1971 | Тримата от запаса | фелдфебела | ||
| 1971 | Другият | „Другия“ | ||
| 1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | евнухът Топарлак | |
| 1970 | Скитникът | |||
| 1970 | Черните ангели | 2 | шофьор | |
| 1969 | Ямурлукът |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Вълчо Камарашев: В „Чичовци“ българинът ходи с две торби – в едната феса, в другата – калпака“, интервю на Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 28 септември 2013 г.
- ↑ а б в г д Елка Василева, Почина големият актьор Вълчо Камарашев, Dnes.bg, 9 април 2020 г.
- ↑ а б в г Биография на Вълчо Камарашев в theatre.art.bg.
- ↑ Почина големият български актьор Вълчо Камарашев, btv, 9 април 2020 г.
- ↑ weekendclub.bg, архив на оригинала от 5 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171205194704/http://www.weekendclub.bg/goreshtoto-lyato-zapochva-za-kolite-3-ot-16-uni--bg-treilar/3/2270, посетен на 17 юни 2017
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Вълчо Камарашев в
Internet Movie Database - ((ru)) Вълчо Камарашев в КиноПоиск
- ((ru)) Вълчо Камарашев в Кино-Театр
- Реклама на шпек Перелик с участието на Вълчо Камарашев, VBox7, качено на 8 ноември 2008
