Вълчо Камарашев

Вълчо Камарашев
	български актьор
Роден	Вълчо Тодоров Камарашев 12 септември 1937 г. Видин, Царство България
Починал	9 април 2020 г. (82 г.) София, България
Етнос	българи
Образование	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1959 – 2020 г.
Театрални награди	2000 – Награда на САБ за най-добър актьор за Жуков в „Руска народна поща“; и още 8 награди
Семейство
Съпруга	Виолета Райнова – професор в НАТФИЗ
Деца	Мина Камарашева
Уебсайт	Страница в IMDb

Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Израства в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.^[2]

Играе три години в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1959 – 1962), две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник (1962 – 1964), две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе (1964 – 1966), следват 20 години (от 1977 г.) в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и 15 години в Театър „Българска армия“. Играе и в спектаклите на Театър 199: „Къща“, „След завоя“, „Porno“, „Последни луни“. ^[3]^[2]

Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.^[2]

В над 60-годишната си кариера има повече от 100 роли в театъра и киното. Носител е и на множество отличия, сред които Медал за заслуги към БНА, Орден „Кирил и Методий“ и Награда на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за ролята на Жуков в „Руска народна поща“.^[2]

Вълчо Камарашев умира на 82 години на 9 април 2020 г.^[2]^[4]

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

„Барабанчица“ – Ставински
„В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
„Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
„Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
„Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
„Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
„Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
„Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
„Врагове“ от Максим Горки – Левшин
„Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
„Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
„Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
„Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
„Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
„Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
„Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.^[3]

Роли в телевизионни постановки[редактиране | редактиране на кода]

„Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков
„Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията
„Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри
„Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио
„Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.^[3]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

„Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
„Шепа скъпоценни камъни“ (1988)
„Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
„Службогонци“ (Иван Вазов) (1985)
„Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)
„Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
„Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел
„Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
„Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
„Страстната неделя“ (Павел Павлов) (1978)
„Нос“ (1975) (Николай Гогол) – приставът
„Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
„Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
„Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Заслужил артист (1984)
Медал за заслуги към БНА (1974)
Орден „Кирил и Методий“ (1980)
Сребърна значка на САБ (1977)
Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
I-ва и II-ра награда от Национални прегледи на българската драма и театър
I-ва награда – Витягайченко в „Конармия“
II-ра награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“.^[3]

Като озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

Година	Филми и Сериали	Копродукции	Роля
2017	Колите 3^[5] (Cars 3)	САЩ	Матю (Мейтър)
2011	Колите 2 (Cars 2)	САЩ	Матю (Мейтър)
2008	Робин Худ (филм, 1973) – (Robin Hood)	САЩ	Шерифът от Нотингам
2006	Колите (Cars)	САЩ	Матю (Мейтър)
1985	Приказка за пътя		главния път

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2018 – 2020	Откраднат живот	437
	Неродена мома			овчарят
2018	Румбата, аз и Роналдо	8
2016	Реквием за госпожа Й. – („Rekvijem za gospodju J“)		Сърбия / България / Македония / Русия / Франция	продавач
2016	На червено
2014	Буферна зона			къдравия Георги
2011 – 2019	Столичани в повече	170		бай Данчо
2010	Пътят към върха			кметът
2009	Двойна идентичност (Double Identity)		САЩ	охрана
2007	Кратка история			бай Ставри бръснарят
2006	Неочакван обрат	13		чичо Цонко, бащата (в 6-а серия)
2005	Подгряване на вчерашния обед		България / Македония	старият Иван
2004	Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал)	4		Диамандиев (в 3 серии: I, II и III)
2004	Смисълът на живота
2003	Между рая и ада			кмета
2000	Ad libitum 3. Балада за двама приятели и гайда			Николайчо
1999	Тувалу (Tuvalu)		Германия / Великобритания	моряк
1999	Пясъчен часовник (тв)			бащата
1999	Големите игри	10		Симеон, (дядо Симо), дядото на Мони и баща на Златка
1996	Чудо			турчинът
1996	Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается)	2 ч.	Русия / България	ковачът Родригес
1995 – 2000	Съботна история („L'histoire du samedi“)	82	Франция	доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1995	Еуфорична трагедия (Urnebesna tragedija)		ФР Югославия / България Франция	актьор в театъра
1994	Коледни апаши (тв)
1994	Честна мускетарска			Портос
1994	Престъпление от страст 2 заглавие: Престъпление от любов (Delitto passionale)		Италия	шеф-инспектор Коста
1993	Жребият	7		Славчо Кюлев, лихвар
1991	Искам Америка			директорът на продукция
1991	О, Господи, къде си?			Пейчинов
1990	Дефицит			началникът
1989	Аз, Графинята			бай Кольо-Куция Бил
1989	История, която трябваше да се случи	3		поп Христо
1989	Разводи, разводи...	6 нов.		председателят на съда (в 3 новела „Свидетелите“)
1989	Баща
1988	Пазачът на планетата	2		роднината на Жеко
1988	Защитете дребните животни			бащата на Блаже
1987	13-та годеница на принца			царят на Даленби
1986	Те надделяха
1986	Денят на владетелите	2		Цок
1986	Амиго Ернесто
1986	Дядо Божиловата надежда			селският кръчмар Пъшо
1985	Константин Философ	2		Аргир
1985	Горски хора			търговецът на кожи
1985	Забравете този случай			Тороманов
1985	Борис I	2		Евстати Умаров, купец
1984	Поетът и дяволът			маестрото
1984	Събеседник по желание			Бандеров
1984	Издирва се...			бай Герчо
1984	Дело 205/1913 П. К. Яворов			файтонджията бай Кръстьо
1984	Зелените поля... (комедия)			Туйков
1984	Окото на пророка (Przeklete oko proroka)		Полша / България
1984	В името на народа	8		бай Веско
1983	Константин Философ	6		Аргир (в 3 серии: I, V, VI)
1983	Човек не съм убивал			бай Киро
1983	Черно-бяло (тв)			Коста
1983	Римска делва			„изтребителят“ Арабаджиев
1982	Милионите на Привалов („Die priwalov'schen Millionen“)	6	ФРГ / Западен Берлин / България
1982	Комбина			Бай Тотко
1982	Среща на силите			Йона
1981	Мера според мера	7		Дикенсън
1981	Мера според мера	3		Дикенсън
1981	Пришествие			Стальо
1980	Спилитим и Рашо	20		в 2 серии (8-а и 19-а)
1979	Момчето с окарината	3		старшината
1979	Сами сред вълци	5		Букев, съсед на Александър Пеев
1979	Всичко е любов			Бочев
1979	Бумеранг			преподавателя Стоянов
1978	Моите непознати	2		бащата на Надя
1978	Войната на таралежите	5		другаря Ташев
1978	Трампа			бай Стамен, бащата на Катето
1978	Служебно положение ординарец (тв)			майор Мирчев
1977	Нечиста сила	3		отец Онуфрий
1977 – 1982	Четвъртото измерение	6		бащата
1977	Авантаж			мъжът на Румяна
1977	Бой последен			бай Младен
1976 – 1981	Записки по българските въстания	13		чорбаджи Митр (във 2-ра серия)
1976	Трини (Trini )		ГДР	войникът Пимитиво
1976	Чичовци	4		поп Ставри
1976	Снаха			кметът
1975	Осъдени души			отец Херонимо Оливарес
1975	Вилна зона			братовчедът на Минчо
1975	Този хубав живот			председателят на ТКЗС-то
1974	Ламята			чобан Гаки
1974	На чисто			приятел на Димитър
1974	Зарево над Драва	2		Палавеев
1973	И дойде денят			Дъбица
1973	Тигърчето			старши лейтенант Петков
1973	Пикник			подполковник Йорданов
1973	Дъщерите на началника	2
1972	Като песен			доброволецът, който вика „ура“
1972	10 дни неплатени			човекът на басейна
1972	На зазоряване			охраняващият (в новелата Сърце човешко)
1971	Шарен свят	2 нов.		Карата (в новелата Изпит)
1971	Тримата от запаса			фелдфебела
1971	Другият			„Другия“
1971	Демонът на империята	10		евнухът „Топарлак“
1970	Скитникът
1970	Черните ангели	2		шофьор
1969	Ямурлукът

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ „Вълчо Камарашев: В „Чичовци“ българинът ходи с две торби – в едната феса, в другата – калпака“, интервю на Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 28 септември 2013 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Елка Василева, Почина големият актьор Вълчо Камарашев, Dnes.bg, 9 април 2020 г.
↑ ^а ^б ^в ^г Биография на Вълчо Камарашев в theatre.art.bg.
↑ Почина големият български актьор Вълчо Камарашев, btv, 9 април 2020 г.
↑ „weekendclub.bg“, archived from the original on 2017-12-05, https://web.archive.org/web/20171205194704/http://www.weekendclub.bg/goreshtoto-lyato-zapochva-za-kolite-3-ot-16-uni--bg-treilar/3/2270, посетен 2017-06-17

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вълчо Камарашев.

((en)) Вълчо Камарашев в Internet Movie Database
((ru)) Вълчо Камарашев в КиноПоиск
((ru)) Вълчо Камарашев в Кино-Театр
Реклама на шпек Перелик с участието на Вълчо Камарашев, VBox7, качено на 8 ноември 2008

[1] „Вълчо Камарашев: В „Чичовци“ българинът ходи с две торби – в едната феса, в другата – калпака“, интервю на Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 28 септември 2013 г.

[dnes.bg-2] а ^б ^в ^г ^д Елка Василева, Почина големият актьор Вълчо Камарашев, Dnes.bg, 9 април 2020 г.

[theatre.art.bg-3] а ^б ^в ^г Биография на Вълчо Камарашев в theatre.art.bg.

[4] Почина големият български актьор Вълчо Камарашев, btv, 9 април 2020 г.

[5] „weekendclub.bg“, archived from the original on 2017-12-05, https://web.archive.org/web/20171205194704/http://www.weekendclub.bg/goreshtoto-lyato-zapochva-za-kolite-3-ot-16-uni--bg-treilar/3/2270, посетен 2017-06-17

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]