Васил Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Стойчев
български актьор
Роден
Починал

Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Театрални награди „Икар“ (2013)
Семейство
Съпруга Виолета Бахчеванова
Деца Десислава
Биляна

Уебсайт

Васил Стойчев е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 септември 1935 г. в град Кюстендил в семейството на фотограф – „Фото Бански“.

Завършва Образцов икономически техникум в София, една година учи във ВИИ „Карл Маркс“ и През 1954 – 1959 е студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Филип Филипов.

Заедо с колегите си Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов е разпределен в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас.[1]

През 1960/61 заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова [2] е назначен в Народния театър, където прекарва 50 години от творческата си кариера. Има изяви и на сцената на Театър 199, пред който двамата с Бахчеванова имат пано с отпечатъци на Стената на славата.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.

Играе в радиотеатъра в БНР и в телевизионния театър.

Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

От 70-те години на двадесети век до 2016 г. Стойчев се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ), „Дързост и красота“, „Мечо Пух“, „Смърфовете“ и „Лейди и скитника“.

Озвучавал е във филми за БНТ, Александра Аудио и Доли Медия Студио.

Един от последните филми, които дублира, е „Драконът, моят приятел“, където озвучава персонажа на Робърт Редфорд.

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

От 1960 г. до смъртта си е женен е за Виолета Бахчеванова, с която имат 2 дъщери. Негов зет е Атанас Атанасов, а негови внуци са актьорите Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.

Васил Стойчев умира на 84 години на 15 юли 2020 г. в София.[3]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/Сериали Серии Копродукции Роля
2004 Хотел България 23 Петко
1990 Нощ без теб
1989 Под игото 9 България / Унгария франкофонът Михалаки Алафрангата
1985 Под манастирската лоза
1985 Маневри на петия етаж Костадинов
1983 Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen) 6 ФРГ / България Данила
1982 Спирка „Берлин“ 2 Грил
1981 Йо-хо-хо колегата на актьора
1976 Над Сантяго вали – (Il pleut sur Santiago) България / Франция
1975 Началото на деня
1975 Таралежите се раждат без бодли класният другаря Пенев
1969 – 1971 На всеки километър 26 полковник Грозев
1963 Калоян Цар Калоян

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]