Васил Стойчев
| Васил Стойчев | |
| български актьор | |
| Роден |
29 септември 1935 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Театрални награди | „Икар“ (2013) |
| Семейство | |
| Съпруга | Виолета Бахчеванова |
| Деца | Десислава Биляна |
| Уебсайт | |
Васил Стойчев е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 септември 1935 г. в град Кюстендил в семейството на фотограф – „Фото Бански“.
Завършва Образцов икономически техникум в София, една година учи във ВИИ „Карл Маркс“, а през 1954 – 1959 е студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Филип Филипов.
Заедно с колегите си Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов е разпределен в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас.[1]
През 1960/61 заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова[2] е назначен в Народния театър, където прекарва 50 години от творческата си кариера. Има изяви и на сцената на Театър 199, пред който двамата с Бахчеванова имат пано с отпечатъци на Стената на славата.
Играе в радиотеатъра в БНР и в телевизионния театър.
Васил Стойчев умира на 84 години на 15 юли 2020 г. в София.[3]
Кариера на озвучаващ актьор
[редактиране | редактиране на кода]Стойчев се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Дързост и красота“, „Мечо Пух“, „Смърфовете“ и „Лейди и скитника“.
Озвучавал е във филми за БНТ, Александра Аудио и Доли Медия Студио.
Един от последните филми, които дублира, е „Драконът, моят приятел“, където озвучава персонажа на Робърт Редфорд.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]От 1960 г. до смъртта си е женен е за Виолета Бахчеванова, с която имат 2 дъщери. Негов зет е Атанас Атанасов, а негови внуци са актьорите Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България, заедно с Виолета Бахчеванова, за „изключителен творчески принос към българския театър“, 2013.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Унижените и оскърбените“ (Фьодор Достоевски) – князът
- „Хъшове“ (Иван Вазов) – Владиков
- „Под игото“ (Иван Вазов) – Бойчо Огнянов
- „Американска трагедия“ (Теодор Драйзер) – прокурора Мезон
- „Разузнаване“ (Лозан Стрелков) – поручик Енчо Енев
- „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (Едуард Олби) – Ник
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Да отгледаш кукувица“ (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на Дико Фучеджиев)
- „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2004 | Хотел България | 23 | Петко | |
| 1990 | Нощ без теб (тв) | Михайлов, главният редактор на вестника | ||
| 1987 | Каменната гора (тв) | министърът Михаил | ||
| 1985 | Под манастирската лоза | |||
| 1985 | Маневри на петия етаж | Костадинов | ||
| 1983 | Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen) | 6 | ФРГ / България | Данила |
| 1982 | Спирка „Берлин“ | 2 | Грил | |
| 1981 | Йо-хо-хо | колегата на актьора | ||
| 1981 | Не трябва, Старик, не трябва | доктор Михайлов | ||
| 1976 | Над Сантяго вали – (Il pleut sur Santiago) | България / Франция | Рохас, съветникът на президента | |
| 1975 | Началото на деня | |||
| 1975 | Таралежите се раждат без бодли | класният другаря Пенев | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | д-р Грозев от Министерството на народното здраве | |
| 1963 | Калоян | Цар Калоян |
Роли в дублажа
[редактиране | редактиране на кода]Войсоувър
[редактиране | редактиране на кода]- „Драконът, моят приятел“ – Мийчъм, 2016
- „Лейди и Скитника“ – Тръсти, 2006
- „Мечо Пух“ – Бухала, 2011
- „Ранго“ (дублаж на „Александра Аудио“) – Костенурката Джон (Нед Бийти), 2011
- „Семейство Симпсън: Филмът“ (дублаж на „Александра Аудио“) – Други гласове, 2007
- „Смърфовете“ – Разказвачът, 2011
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Васил Стойчев на 76: Ние сме цяла актьорска династия: 5-има мъже, 5 жени и 5-има (засега) актьори, blitz.bg, 10 октомври 2011.
- ↑ Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев се женят между две представления, Стандарт, 19 март 2015 г.
- ↑ НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНИЯТ АКТЬОР ВАСИЛ СТОЙЧЕВ, nationaltheatre.bg, 15 юли 2020.
