Йордан Биков (актьор)
Облик
| Йордан Биков | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Уебсайт | |
Йордан Биков е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 март 1954 г. в пловдивското село Поповица. През 1979 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Филип Филипов[1].
Работил в театрите в Димитровградския драматичен театър в Димитровград (1979 – 1981), Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра (1981 – 1982), Драматично-куклен театър (Враца) (1982 – 1986), Ботевград (1986 – 1989), „Сфумато“ (1989 – 1990), Театър „София“ (от 1990).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- III награда на Прегледа на камерните театри за ролята на Тот в „Семейство Тот“ (Враца, 1986)
- II награда за мъжка роля (Петко) за филма Ако можеш, забрави (1988).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Меко казано“ – Костенурката
- „Елизабета Бам“ – Алонсо
- „Бурята“ – Стефано
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2019 | Имало една война | България / Монако | стар поп от село | |
| 2019 | Можеш ли да убиваш | |||
| 2017 | Асансьор за пациенти | |||
| 2016 | Воевода | Митре | ||
| 2014 | Психиатрията Стоунхърст („Eliza Graves“) | САЩ | човекът-лампа | |
| 2012 | Кантора Митрани | 12 | Колев (в 2 серии: II и IX) | |
| 2010 – 2012 | Стъклен дом | 64 | селянин в с. Певците | |
| 2010 | Бягството („The Way Back“) | САЩ/ОАЕ/Полша | ядящ боклуци №1 | |
| 2009 | Светото семейство | Щерев | ||
| 2008 | Дзифт | шофьор на камион | ||
| 2008 | Военен кореспондент | подполковник Ценов | ||
| 2008 | Бягство към свободата - Авиаторът („Fuga per la libertà – L'aviatore“) | Италия | ||
| 2008 | Валсове и танга от село Бела вода | вуйчото | ||
| 2007 | Самотни сърца | мъжът на баба Фикия | ||
| 2006 | Врабците през октомври | 8 (тв версия) | братовчедът | |
| 2006 | Време за жени | |||
| 2006 | Нощ и ден | |||
| 2006 | Гостилница „Нов живот“ | |||
| 2005 | Турски гамбит („Турецкий гамбит“) | 4 | Русия/България | |
| 2005 | Патриархат | 7 | дядо Каньо | |
| 2005 | Пату | |||
| 2005 | Човекът-комар („Mansquito“) | САЩ/Германия | ||
| 2004 | Стъклени очи („Occhi di cristallo“) | Италия/Испания/Великобритания/България | работник във фабриката | |
| 2004 | Изпепеляване | човечният агент Горан | ||
| 2004 | Мила от Марс | Янаки Синия | ||
| 2003 | Ад („In Hell“) | САЩ | играч | |
| 2002 – 2003 | Камера! Завеса! | 6 | (в серия: VI) | |
| 2002 | Асистентът | България/Италия | ||
| 2002 | Лист отбрулен | попът, вуйчото на Веса | ||
| 2002 | Подгряване на вчерашния обед | Македония/България | Алчо | |
| 2001 | Писмо до Америка | България/Холандия/Унгария | Йордан | |
| 1999 | Тувалу („Tuvalu“) | Германия/Великобритания | бездомник | |
| 1995 | Трака-трак | България/Франция | атлета | |
| 1993 | Сирна неделя | |||
| 1989 | Делото | |||
| 1989 | Юдино желязо | началникът на гарата | ||
| 1988 | Ако можеш, забрави | Петко, спортистът | ||
| 1988 | Сляпа събота | Куйо | ||
| 1987 | Копнежи по белия път | |||
| 1987 | Убийства | |||
| 1986 | Степни хора | ратаят | ||
| 1986 | Съдията | писарят | ||
| 1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) | 7 | СССР/България | |
| 1985 | Борис I | 2 | ||
| 1985 | Тази кръв трябваше да се пролее | Йордан | ||
| 1984 | Спасението | охридчанин | ||
| 1983 | Голямата игра („Большая игра“) | 6 | СССР/България | сътрудник на ЦРУ |
| 1983 | Прилив на нежност | |||
| 1979 | Роялът | мустакатият строител | ||
| 1978 | Селцето | 5 | партизанин | |
| 1973 | Нона | Филип | ||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Йордан Биков (актьор) в
Internet Movie Database - ((ru)) Йордан Биков в КиноПоиск
- ((ru)) Йордан Биков в Кино-Театр