Имало една война
| Имало една война | |
| Режисьори | Анри Кулев |
|---|---|
| Продуценти | Пламен Йорданов |
| Сценаристи | Влади Киров |
| В ролите | Бен Крос, Самуел Финци, Луиза Григорова – Макариев, Волфрам Кох |
| Музика | Любомир Денев |
| Оператор | Светла Ганева |
| Филмово студио | БНТ Koulev Film Production Shibuya Productions (Монако) |
| Жанр | исторически, драма |
| Времетраене | 119 минути |
| Страна |  България Монако |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Имало една война“ е игрален филм копродукция на България и Монако (историческа драма) от 2019 година на режисьора Анри Кулев, по сценарий на Влади Киров. Оператор е Светла Ганева. Музиката е на Любомир Денев.
Музиката се изпълнява от камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и приятели. Диригент Любомир Денев-син.
Песента Пътят към храма се изпълнява от Диана Дафова (тект Михаил Белчев).
Филмът е заснет в село Кътина и околностите му.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
По думите на Уинстън Чърчил: „Това е една малка балканска война...“. Но какво е победата за човек, жертвал живота си в нея?
1885 година. Българите нарушават един несправедлив европейски договор, който разпокъсва страната на три части, и без всякаква чужда помощ и намеса Княжество България и Източна Румелия се обединяват. Очаквайки нападение от Османската империя, българските войски са разположени на южната граница. В това време, без повод и подтиквано от чужди сили, сръбското правителство напада обединеното Българско княжество. С безпрецедентен във военната история поход, 40-хилядната българска армия на полковник Николаев преодолява разстоянието от 300 километра за по-малко от две денонощия – без пътища, железница и транспорт. Следва 14-дневна кратка война, в която българите побеждават.
От Филибе тръгва английският вицеконсул с послание от Кралицата до княз Батенберг. Оттам тръгва и друг пратеник – с послание от Руския император също до Батенберг.
В хода на тези събития група българи – петима мъже и една жена – вървят по пътищата на войната и всеки от тях носи жребия си: млада жена, загубила детето си, търси съпруга си на фронта; сакат младеж с униформа на четник иска да воюва, дядо търси вола си и води сираче от Батак. Има и свещеник, и амбулантен търговец.
Трима чуждестранни журналисти от различни европейски вестници ги следват, за да стигнат фронта при Сливница. Съдбата ги събира и разделя на едно място. [1]
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| В главните роли | Изпълнител |
|---|---|
| Уайт | Бен Крос |
| младата жена | Луиза Григорова – Макариев |
| сакатият | Севар Иванов |
| Щефан Шпилберг | Самуел Финци |
| Копачински | Волфрам Кох |
| Толовина | София Ская |
| Франтишек Врана | Валери Марков |
| Анзро | Любомир Петкашев |
| Тани Сомов | Цветан Алексиев |
| Ротенбърг | Реймънд Стиърс |
| отец Данаил | Емил Котев |
| Стайко | Иван Бърнев |
| ранен сърбин | Филип Аврамов |
| Андрешко | Здравко Москов |
| Пенко | Пламен Великов |
| Месроп | Сава Пиперов |
| Княз Батенберг | Владислав Виолинов |
| Головин | Цветан Пейчев |
| доктор Золотович | Владимир Люцканов |
| капитан Рачо | Кирил Недков |
| Найтингелка | Стефка Янорова |
| „Свакото“ | Красимир Доков |
| Боян Ботев | Асен Кукушев |
| Чичаков | Иля Пепелаков |
| преводачът | Иван Панев |
| български войник | Иван Кордов |
| войник от обоза | Теодор Папазов |
| газетар бай Сърменов | Павел Поппандов |
| стар поп от село | Йордан Биков |
| вестникопродавачка | Петя Силянова |
| ханджията | Константин Икономов |
| жена от село | Йорданка Любенова |
| стар дърводелец от село | Велико Стоянов |
| слуга в болницата | Никола Орешков |
| руски офицер в балона | Стефан Додуров |
| газетар | Емил Калев |
| министър | Стефан Коршумов |
| министър | Красимир Хубенов |
| министър | Никола Иванов |
| министър | Симеон Иванов |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Имало една война“ в БНТ
