Влади Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влади Киров
Роден 28 ноември 1949 г. (67 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман, новела
Уебсайт Страница в IMDb

Влади Киров е български сценарист и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 ноември 1949 г. в София. Завършва немската гимназия, а след това и специалност германистика в Софийския университет. Написва романи като „Розенбуш“, „Делта“, „Историята на Кадъм и Хармония“, „Картографирането на Рая“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторска белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Оловни ордени“ – сборник разкази и новели; [1]
  • „Розенбуш“ (роман). София: Гал-Ико, 1991, 119 с.
  • „Делта“ (роман). София: Гал-Ико, 1992
  • „Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония“ (роман). София: Народна култура, 1995, 187 с.[2]
  • „Юридически казус“ (роман). София: Факел експрес, 2002, 224 с. ISBN 954-9772-17-9[3]
  • „Картографирането на Рая“ (роман). София: Изток-Запад, 2007, 396 с. ISBN 978-954-321-369-6

Избрани преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „За произхода и целта на историята“ от Карл Ясперс
  • „Успоредно време“ от Барбара Трабер [1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Златна роза за филма „Образ невъзможен“; [1]
  • Годишна награда за драматургия на СБФД;
  • Награда за драматургия на Телевизия „Европа“ от фестивала „Златен ритон“ в Пловдив;
  • Специалната награда на фестивала във Вермонт, САЩ.
  • Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ - за „Юридически казус“ (2003) и „Картографирането на Рая“ (2007). [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Профил на Влади Киров на сайта на БАФТРС
  2. Критикът Бойко Пенчев пише за нея: „Бих определил „Кадъм и Хармония“ като книга не за читатели, а за писатели ­ може би главното є достойнство е в разработването на един синтаксис без аналог в стиловия диапазон на българското повествование. Асоциативните преходи на макро-синтагматично ниво са удвоени с една гъвкава фраза, в която неуловимо се преливат различни сюжетни времена и различни субекти на речта ­ фраза, която слива времевите хоризонти по начин, условно казано, „по-изтънчен“ дори сравнен с изисканата лайтмотивна техника на Емилия Дворянова.“ - Бойко Пенчев, „Модерните срещу съвременните“. // Тъгите на краевековието. С., 1998, с. 174.
  3. Силвия Чолева, „Преговор на живота“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.
  4. „Есенни номинации за наградата „Хеликон“ за 2007 година“, електронен бюлетин „Културни новини“, 16.11.2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]