Петър Анастасов
Петър Анастасов | |
---|---|
български писател и политик | |
Роден |
27 октомври 1942 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Политика | |
Партия | БКП |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, пиеса, сценарий |
Награди | „Пеньо Пенев“ (1986) „Орфеев венец“ (2010) |
Петър Кирилов Анастасов е български писател и политик от БКП.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в Софийския университет. От 1970 г. е член на БКП. Известен период от време е главен редактор на вестник „Комсомолска искра“, както и директор на издателство „Христо Г. Данов“. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“. Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.[1] От 13 декември 1988 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[2] Собственик на издателство „Светулка 44 Атеней“ - София.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката „Както те обичам“
- Национална награда за поезия „Пеньо Пенев“ (1986)
- Награда „Пловдив“ за цялостно творчество
- Лавров „Орфеев венец“ за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“ (2010)[3]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- „Зимна нежност“,
- „Тройно огледало“,
- „Площад на хълма“,
- „Както те обичам“,
- „Единствено безсмъртие любов“,
- „40 стихотворения“,
- „Този черен бял свят“,
- „Хубава и проклета си“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър Анастасов, Литературен компас, архив на оригинала от 26 април 2016, https://web.archive.org/web/20160426151934/http://litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=49, посетен на 2017-01-31
- ↑ Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г., с. 334
- ↑ Евелина Здравкова, „Петър Анастасов с „Орфеев венец“ за поезия“, в. „Марица“, 8 юни 2010 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|