Светослав Славчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светослав Славчев
български писател
Светослав Славчев, София, 2012 г.
Светослав Славчев, София, 2012 г.

Роден
Починал
13 ноември 2016 г. (89 г.)
Литература
Период 1946 – 2003
Жанрове разказ, роман, сценарий
Награди Гравитон (2000)

Светослав Дончев Славчев е български писател, автор на научно-фантастични, криминални и научно-популярни произведения, редактор, журналист, драматург и сценарист. Неговите най-известни научнофантастични произведения са „Крепостта на безсмъртните“ (1970), „Следа към Вега-Орион“ (1979) и „Шпага с рубини“ (1988). Неговите по-популярни криминални романи са „Девет, числото на кобрата“ (1977) и „Смъртта се нарича „Кентавър“ (1984).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 декември 1926 г. Син е на Дончо Славчев, химик по образование, който също има писателки интереси и през 1970 г. година издава свое изследване, посветено на Парацелз. Светослав се интересува от химия, чужди езици, музика (свири на цигулка, а сред любимите негови композитори са Антонио Вивалди, Лудвиг ван Бетовен и Николо Паганини), и изобразително изкуство (сред любимите негови художници са Алфонс Муха, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар).

През 1952 г. се оженва за Елка Ламбрева, завършва медицина в София и от 1951 г. до 1958 г. работи като лекар микробиолог. През 1953 г. се ражда дъщеря му Таня, а през 1960 г. – синът му Антоний. Започва да пише още през 1946 г. и през 50-те години постепенно се посвещава изцяло на литературното поприще.

От 1960 г. е на работа в издателство „Народна младеж“, където завежда редакцията за научно-популярна литература. От 1967 до 1989 г. е заместник-главен редактор на списание „Космос“, където създава легендарния образ на инспектор Стрезов. В периода от 1969 до 1971 г. е един от водещите на курса по творческо писане „Златно перо“. Той е също редактор на алманаха „Спектър“. Участва в редакционната колегия, подготвяща поредицата „Галактика“ на варненското издателство „Христо Г. Данов“.

Книгите му са превеждани на руски, немски, чешки, полски, японски и др. Макар че официално се пенсионира през 1988 г., става управител и главен редактор на „Домино“, една от първите частни издателски къщи в страната, която продължава да съществува до 1996 г.

Оттегля се от писателското поприще през 1999 г., но продължава да работи като редактор и журналист, главно в някои здравни периодични издания като „Живец“ и „Здравен вестник за пенсионера“.[1]

През 2000 г. той е удостоен с най-престижната българска награда за научна фантастика Гравитон, а през 2016 г., няколко седмици преди смъртта си, получава също наградата Булгакон за цялостния си принос към жанра.[2] През 2006 г. издателство „Аргус“ публикува том с негови избрани произведения, озаглавен „Незабравимо. Светослав Славчев“.

Вицепрезидент е на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP) до 2015 г. Умира през 2016 г., пет месеца след смъртта на своята съпруга.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) и е посветена на борбите около петрола. С голямо значение за избора му на лекарското поприще е книгата „Сан Микеле“ на Аксел Мунте.[4] Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни, радиопиеси, сценарии, очерци и статии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от 1962 г.[5]

Светослав Славчев пътува из цяла Европа, чете и говори на руски, английски, немски и френски, и има досег с постиженията на източноевропейската и западноевропейската култура. Сред научните му занимания са историята, психологията и криминалистиката. До края на живота си проявява интерес към загадъчните природни феномени, технологичните открития, медицинските нововъведения и необясними явления като ясновидството и телепатията. Той е близък приятел на българските писатели Стефан Дичев, Владимир Голев, Атанас Мандаджиев, Емануел Икономов и др. Славчев неведнъж е изразявал възхищението си от писатели като Ерих Мария Ремарк, Джек Лондон и Йордан Радичков. Сред любимите му четива са разказите на американските фантасти Едгар Алън По, Рей Бредбъри, Робърт Шекли и Клифърд Саймък. Трайна е също обичта му към руските писатели Илф и Петров, Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Исак Бабел и Михаил Булгаков.[6]

Възгледите на Славчев по отношение на поетиката на краткия разказ и романа са близки до застъпваните от неговите разказвачи – техният език е увлекателен и лек, а сюжетът е характерен с грабващо начало и запомнящ се, понякога ироничен обрат във финала. Посланието е най-често с ясен хуманистичен заряд, но без претенциозност или дидактизъм,[7] и бива подсказано или с думите на героите, или с намесата на самия автор, рядко краят е оставен отворен и никога не е двусмислен. Тези традиционни представи карат Славчев да се дистанцира от експериментите на постмодернизма, въпреки че е запознат с школи като структурализма и новата критика[7] В публицистичните си произведения Славчев поддържа засилен диалог с читателя и се стреми да му представи не само своята позиция, а целия спектър от съмнения и въпроси, които могат да подтикнат към нови дирения.

Въпреки че не се стреми към жанрови нововъведения, през 1968 г. Славчев се прочува със своя герой инспектор Стрезов и с въвеждането в България на непознатия дотогава жанр на криминалната загадка, първоначално представена като логическа задача (първата е публикувана на страниците на „Космос“, брой 5 от 1965 г.).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 г. – Първо място на международния конкурс за радиожурналистика в Токио за пиесата Ловци на атоми
  • 1969 г. – Голямата награда (позлатена статуетка) на международния конкурс за радиожурналистика в Токио за пиесата Случаят Медея
  • 2000 г. – Гравитон за цялостен принос към българската фантастика.
  • 2016 г. – Булгакон за цялостен принос към българската фантастика.

Носител е на награди на Съюза на българските писатели, както и на награди от конкурса за криминални разкази „Павел Вежинов“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научно-фантастични разкази, повести и романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Крепостта на безсмъртните, 1970 (сборник разкази и повести)
  • Следа към Вега-Орион, 1979 (сборник разкази и повести)
  • Шпага с рубини, 1988 (сборник разкази и повести)
  • Очите на мрака, 1999 (роман)

Криминални романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Под знака на скорпиона (1970)
  • Девет, числото на кобрата (1977)
  • Примката на харпиите (1982)
  • Смъртта се нарича „Кентавър“ (1984)

Научно-популярни и биографични книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръвта на цивилизацията (1947)
  • Разкази за коварните отрови (1958)
  • Биология и религия (1959)
  • Съюзници срещу смъртта (1959)
  • Живот без болести (1962)
  • Димящата отрова (1963)
  • Жижка – еретикът (1967)
  • Традиции и наука (1968)
  • Новини от космоса (1972)
  • Улици в Женева (1977)
  • Големите катастрофи (1982)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Човекът космос, Емануел Икономов, Списание „8“, 12/2016 г.
  2. Вижте къде отидоха фантастичните награди, Величка Ачева
  3. In memoriam: Отиде си бащата на инспектор Стрезов, Списание „8“
  4. Човекът Космос, Емануел Икономов, В: Алманах ФантАstika/2016
  5. Светослав Славчев – БГ фантастика. // Посетен на 17 септември 2015.
  6. Многоликата вселена на д-р Славчев от Емануел Икономов, Алманах ФантАstika/2016
  7. а б „Писано и неписано“ (интервю, 2012 г.), Николай Тодоров, Тера Фантастика, бр. 16, 1/2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За него