Светослав Славчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светослав Славчев
български писател
Светослав Славчев, София, 2012 г.
Светослав Славчев, София, 2012 г.

Роден
Починал
13 ноември 2016 г. (89 г.)
Литература
Период 1946 – 2003
Жанрове разказ, роман, сценарий
Награди Гравитон (2000)
Светослав Славчев в Общомедия

Светослав Дончев Славчев е български писател, автор на научно-фантастични, криминални и научно-популярни произведения, редактор, журналист, драматург и сценарист. Неговите най-известни научнофантастични произведения са „Крепостта на безсмъртните“ (1970), „Следа към Вега-Орион“ (1979) и „Шпага с рубини“ (1988). Неговите по-популярни криминални романи са „Девет, числото на кобрата“ (1977) и „Смъртта се нарича „Кентавър“ (1984).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 декември 1926 г. Син е на Дончо Славчев, химик по образование, който също има писателки интереси и през 1970 г. година издава свое изследване, посветено на Парацелз. Светослав се интересува от химия, чужди езици, музика (свири на цигулка, а сред любимите негови композитори са Антонио Вивалди, Лудвиг ван Бетовен и Николо Паганини), и изобразително изкуство (сред любимите негови художници са Алфонс Муха, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар).

През 1952 г. се оженва за Елка Ламбрева, завършва медицина в София и от 1951 г. до 1958 г. работи като лекар микробиолог. През 1953 г. се ражда дъщеря му Таня, а през 1960 г. – синът му Антоний. Започва да пише още през 1946 г. и през 50-те години постепенно се посвещава изцяло на литературното поприще.

От 1960 г. е на работа в издателство „Народна младеж“, където завежда редакцията за научно-популярна литература. От 1967 до 1989 г. е заместник-главен редактор на списание „Космос“, където създава легендарния образ на инспектор Стрезов. В периода от 1969 до 1971 г. е един от водещите на курса по творческо писане „Златно перо“. Той е също редактор на алманаха „Спектър“. Участва в редакционната колегия, подготвяща поредицата „Галактика“ на варненското издателство „Христо Г. Данов“.

Книгите му са превеждани на руски, немски, чешки, полски, японски и др. Макар че официално се пенсионира през 1988 г., става управител и главен редактор на „Домино“, една от първите частни издателски къщи в страната, която продължава да съществува до 1996 г.

Оттегля се от писателското поприще през 1999 г., но продължава да работи като редактор и журналист, главно в някои здравни периодични издания като „Живец“ и „Здравен вестник за пенсионера“.[1]

През 2000 г. той е удостоен с най-престижната българска награда за научна фантастика Гравитон, а през 2016 г., няколко седмици преди смъртта си, получава също наградата Булгакон за цялостния си принос към жанра.[2] През 2006 г. издателство „Аргус“ публикува том с негови избрани произведения, озаглавен „Незабравимо. Светослав Славчев“.

Вицепрезидент е на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP) до 2015 г. Умира през 2016 г., пет месеца след смъртта на своята съпруга.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) и е посветена на борбите около петрола. С голямо значение за избора му на лекарското поприще е книгата „Сан Микеле“ на Аксел Мунте.[4] Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни, радиопиеси, сценарии, очерци и статии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от 1962 г.[5]

Светослав Славчев пътува из цяла Европа, чете и говори на руски, английски, немски и френски, и има досег с постиженията на източноевропейската и западноевропейската култура. Сред научните му занимания са историята, психологията и криминалистиката. До края на живота си проявява интерес към загадъчните природни феномени, технологичните открития, медицинските нововъведения и необясними явления като ясновидството и телепатията. Той е близък приятел на българските писатели Стефан Дичев, Владимир Голев, Атанас Мандаджиев, Емануел Икономов и др. Славчев неведнъж е изразявал възхищението си от писатели като Ерих Мария Ремарк, Джек Лондон и Йордан Радичков. Сред любимите му четива са разказите на американските фантасти Едгар Алън По, Рей Бредбъри, Робърт Шекли и Клифърд Саймък. Трайна е също обичта му към руските писатели Илф и Петров, Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Исак Бабел и Михаил Булгаков.[6]

Възгледите на Славчев по отношение на поетиката на краткия разказ и романа са близки до застъпваните от неговите разказвачи – техният език е увлекателен и лек, а сюжетът е характерен с грабващо начало и запомнящ се, понякога ироничен обрат във финала. Посланието е най-често с ясен хуманистичен заряд, но без претенциозност или дидактизъм,[7] и бива подсказано или с думите на героите, или с намесата на самия автор, рядко краят е оставен отворен и никога не е двусмислен. Тези традиционни представи карат Славчев да се дистанцира от експериментите на постмодернизма, въпреки че е запознат с школи като структурализма и новата критика[7] В публицистичните си произведения Славчев поддържа засилен диалог с читателя и се стреми да му представи не само своята позиция, а целия спектър от съмнения и въпроси, които могат да подтикнат към нови дирения.

Въпреки че не се стреми към жанрови нововъведения, през 1968 г. Славчев се прочува със своя герой инспектор Стрезов и с въвеждането в България на непознатия дотогава жанр на криминалната загадка, първоначално представена като логическа задача (първата е публикувана на страниците на „Космос“, брой 5 от 1965 г.).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 г. – Първо място на международния конкурс за радиожурналистика в Токио за пиесата Ловци на атоми
  • 1969 г. – Голямата награда (позлатена статуетка) на международния конкурс за радиожурналистика в Токио за пиесата Случаят Медея
  • 2000 г. – Гравитон за цялостен принос към българската фантастика.
  • 2016 г. – Булгакон за цялостен принос към българската фантастика.

Носител е на награди на Съюза на българските писатели, както и на награди от конкурса за криминални разкази „Павел Вежинов“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научно-фантастични разкази, повести и романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Крепостта на безсмъртните, 1970 (сборник разкази и повести)
  • Следа към Вега-Орион, 1979 (сборник разкази и повести)
  • Шпага с рубини, 1988 (сборник разкази и повести)
  • Очите на мрака, 1999 (роман)

Криминални романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Под знака на скорпиона (1970)
  • Девет, числото на кобрата (1977)
  • Примката на харпиите (1982)
  • Смъртта се нарича „Кентавър“ (1984)

Научно-популярни и биографични книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръвта на цивилизацията (1947)
  • Разкази за коварните отрови (1958)
  • Биология и религия (1959)
  • Съюзници срещу смъртта (1959)
  • Живот без болести (1962)
  • Димящата отрова (1963)
  • Жижка – еретикът (1967)
  • Традиции и наука (1968)
  • Новини от космоса (1972)
  • Улици в Женева (1977)
  • Големите катастрофи (1982)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Човекът космос, Емануел Икономов, Списание „8“, 12/2016 г.
  2. Вижте къде отидоха фантастичните награди, Величка Ачева
  3. In memoriam: Отиде си бащата на инспектор Стрезов, Списание „8“
  4. Човекът Космос, Емануел Икономов, В: Алманах ФантАstika/2016
  5. Светослав Славчев – БГ фантастика. // Посетен на 17 септември 2015.
  6. Многоликата вселена на д-р Славчев от Емануел Икономов, Алманах ФантАstika/2016
  7. а б „Писано и неписано“ (интервю, 2012 г.), Николай Тодоров, Тера Фантастика, бр. 16, 1/2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За него