Парацелз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парацелз
Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim
швейцарски лекар

Роден
Починал
Погребан Залцбург, Австрия

Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Образование Базелски университет
Виенски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Ренесансова философия
Школа Ренесансов хуманизъм
Парацелз в Общомедия

Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim), по-известен като Парацелз (от латински: Paracelsus), е швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог, философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 ноември (или 17 декември) 1493 г. в Айнзиделн, Швейцария. Професор в Базелския университет (1527 – 1528 г.). Първите си уроци по медицина и естествознание получава от баща си, който също е бил лекар. Посещава частни уроци, паралелно с училището в абатството "Св. Павел". На 16 години започва да учи медицина в Базелския университет. А още на 22 години защитава докторат във Ферара. Впоследствие пътува много, работи и като военен хирург. Спечелва си омразата на другите лекари с нескритото саркастично отношение към техните методи.

Той се бори против схоластиката и се стреми да постави медицината на научни основи като приема, че всички процеси в организма са химически, макар и върху тях да въздействат също звездите и Бога, а болестите са възприети като външни намеси. Може да се приема за баща на научното изследване, тъй като открито се противопоставя на използването в медицината само на стари текстове и учебни пособия, като заявява, че всеки проблем трябва да бъде изследван. Той е първият медик, който споделя мнение, че някои физиологични болести често се дължат на психологически причини. Създава токсикологията, ятрохимията и ново учение за лекарствата, чието действие той смята не за универсално, а за специфично. Занимава се с психологически заболявания, които нарича "невидими болести" и пледира за толерантност към всеки, който страда от тях. Освен диагностиката им той предвижда терапия и дори средства за предотвратяването им.

Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията, астрологията и средновековната мистика. Въпреки славата си на магьосник и гадател, той се стреми да обвърже своите теории с дълбоките си християнски убеждения. В последните години от от своя живот се занимава главно с теология, въпреки че не изоставя лекарската си практика. Свързан е с появата на класическото розенкройцерство, като най-малкото е имал лична връзка и с митичния образ на Християн Розенкройц, а според някои те са една и съща личност.

През XVI век получава водород, като действал на желязо със сярна киселина.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Негова е сентенцията:

Не тро̀ви отровата, а дозата.

Той пояснява:

Всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството.

Този цитат може да се прочете в предговора на всички учебници по токсикология и фармация.

По отношение на алхимията той заявява: „Мнозина казват, че алхимията е за създаване на злато и сребро. За мен нейната цел не е това, а да разбере каква сила и власт се съдържа във веществата.“

В своите философско-мистични изследвания Парацелз достига до идеята за наличието на две светлини, които биха могли да просветлят човешкото съзнание. Първата е светлината на природата, която помага на човек да разсъждава и изследва законите, но същевременно води до неговото психично закостеняване. Втората светлина е Божествената, която дарява истинско просветление, но само като резултат от доброволно и напълно осъзнато отричане от природната светлина. По неговите думи: „пилеем времето си с външни и преходни неща, а сме заспали по отношение на истинското вътре в нас.“

„Човекът е микрокосмос, или малък свят, защото той е екстракт от всички звезди и планети и от цялата небесна твърд, от земята и елементите; и така той е тяхна квинтесенция.“

Умира на 47-годишна възраст в Залцбург на 24 септември 1541 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Прижизнени публикации
  • Vom Holtz Guaico, 1529.
  • Practica, gemacht auff Europen 1529.
  • Von der Frantzösischen kranckheit Drey Bücher (върху сифилиса), 1530.
  • Von den wunderbarlichen zeychen, so in vier jaren einander nach im Hymmelgewelcke und Luft ersehen 1534
  • Von der Bergsucht oder Bergkranckheiten (върху болестите на миньорите), 1534.
  • Vonn dem Bad Pfeffers in Oberschwytz gelegen, 1535.
  • Praktica Teutsch auff das 1535 Jar 1535
  • Die große Wundarzney (Голяма книга по хирургия), Ulm 1536 (Hans Varnier); Augsburg 1536 (Haynrich Stayner (=Steyner)), Frankfurt 1536 (Georg Raben/ Weygand Hanen).
  • Prognosticatio Ad Vigesimum Quartum annum duratura 1536