Христо Ганев (сценарист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Ганев.
| Христо Ганев | |
| български сценарист | |
| Роден | Христо Костадинов Ганев
2 февруари 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 септември 2021 г.
|
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Партия | Работнически младежки съюз Българска комунистическа партия |
| Награди | Орден „Стара планина“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Бинка Желязкова |
| Деца | Светла Ганева |
| Уебсайт | |
Христо Костадинов Ганев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Български филмов деец, сценарист и режисьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в село Павел баня. Член на РМС. Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“.
След 9 септември 1944 г. работи във филмопроизводството като режисьор и сценарист.
През януари 1971 година Христо Ганев е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.[1]
Женен е за режисьорката Бинка Желязкова, с която работят заедно по много игрални филми.[2] Дъщеря им Светлана Ганева е кинооператор, омъжена е за художника-аниматор и режисьор Анри Кулев.[3]
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Като режисьор
- Празник на надеждата (1963)
- Животът си тече тихо... (1957) (заедно с Бинка Желязкова)
- Като сценарист
- Парцалът (2007)
- Поет и Пегас (2003)
- Сламеният човек (2001)
- Десетият кръг (1998)
- Нежното чудовище (1994)
- Нощем по покривите (1988)
- Просешко трио (1988)
- Веселякът (1987)
- Сафари (1984)
- Гайда (1982)
- Голямото нощно къпане (1980)
- Басейнът (1977)
- Малкият (1976)
- Хипотеза (1976)
- Дяволът в черквата(рус.)бълг. (1969)
- Празник на надеждата (1963)
- А бяхме млади (1961)
- Животът си тече тихо... (1957)
- Две победи (1956)
- Песен за човека (1954)
- Като актьор
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Награда на Министерство на културата за цялостен принос в българското кино.[3]
- През 2010 г. е награден за художествените си постижения с орден „Стара планина“.[4]
- По случай за стогодишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.[5]
- Награда за цялостно творчество от фестивала „Златна роза“ (Варна, 2014).[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 488.
- ↑ Бинка Желязкова // Бинка: Да разкажеш приказка за мълчанието. Архивиран от оригинала на 2011-09-10. Посетен на 2010-10-03.
- ↑ а б Бинка Желязкова и Христо Ганев с награда за цялостен принос в българското кино // Вести.бг, 3 януари 2007. Посетен на 2 октомври 2010.
- ↑ „Антон Дончев и Христо Ганев получиха висши държавни отличия“, dariknews.bg, 14 септември 2010 г.
- ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
- ↑ Награди от 2014 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
|
