Иван Кондов

Тази статия е за българския актьор. За дипломата вижте Иван Кондов (дипломат).

---

Иван Кондов
български актьор
Роден	18 юли 1925 г. Варна, Царство България
Починал	8 септември 2004 г. София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Уебсайт	Страница в IMDb

Иван Стоянов Кондов е български филмов и драматичен актьор.

Биография

Роден е във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум във Варна през 1945 г. Става актьор през 1948 г., впоследствие при условията на чл. 9 със забележката към него от Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.). През 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Работи на театралните сцени в Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград (1947 – 1950), Хасковския драматичен театър (1950 – 1952), Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1952 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1957 – 1958) и Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1958 – 1959), Военния театър (1959 – 1966), театър „Сълза и смях“ (1966 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1973), театър „София“. Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това ръководи трупата на театър „София“.

Директор на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1967 – 1969) и Драматично-куклен театър (Враца) (1973 – 1977) и (1980 – 1982).

Член на СБФД.

Иван Кондов е известен с ролите си в „Бягство в Ропотамо“, „Сиромашко лято“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“, „Процесът“, „Неспокоен дом“ и др.

Носител е на „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).

Има три деца. Владимир, от първия си брак, от брака си с актрисата Росица Данаилова – Ламбо, от брака си с Маргарита Кондова – Марта.

Умира на 8 септември 2004 г. и е погребан в Централните софийски гробища.

Памет

На Иван Кондов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Награди и отличия

• Заслужил артист (1963).
• Народен артист (1969).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1964).
• Димитровска награда (1964).
• Награда за най-добра мъжка роля за („Игрек 17“) във филма „Игрек 17“ (Варна, 1973).
• Награда за мъжка роля за ролята на пълномощника на ЦК във филма „Магистрала“ на ХIII ФБИФ (Варна, 1974).
• Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976).
• „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).
• Орден „Стара планина“.

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
2005	Другият наш възможен живот			отец Димитър
2004	Смисълът на живота			попът
2003	Под едно небе			ходжата Ибрям ага
1995 – 2000	Съботна история („L'histoire du samedi“)	82	Франция	професор Дешан (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1984	Събеседник по желание			професор Юруков
1984	Златният век (тв сериал)	11		Лъв Магистър (в 6 серии: I, II, III, V, VIII и X)
1982	Милионите на Привалов (Die priwalov'schen Millionen) (тв сериал)	6	ФРГ/Западен Берлин/България	Игнатий Ляховски
1981	Приятели за вечеря			съседът
1980	Голямото нощно къпане			Кольо Колев
1979	Бариерата			генералът следовател
1979	Сами сред вълци (тв сериал)	5		Янко Пеев, посланик на България в Япония (в 1 серия: I)
1979	Фильо и Макензен (тв сериал)	7		пътникът
1978	Момчетата от „Златен лъв“ (тв сериал)	4		професор Дилов
1978	Насрещно движение			Кантарджиев, главният инженер
1978	Компарсита			новият пълномощник
1978	Умирай само в краен случай (тв сериал)	2		генералът
1977	Слънчев удар			професор Димов
1976	Допълнение към Закона за защита на държавата			Мъдрия
1975	Буна			фелдшерът
1975	Магистрала			пълномощникът на ЦК на БКП
1975	Сватбите на Йоан Асен	2		патриарх Йоаким I Български първият търновски патриарх
1975	Авантюрите на Виктор (тв сериал)	5		Ростислав
1974 – 1976	Сбогом, любов (тв сериал)	3		инженер Ганчовски, бащата на Яна Ганчовска
1974	Дневна светлина			Константинов, директорът на химкомбината
1973	Бягство в Ропотамо			Велев
1973	Сиромашко лято			Иван Нейчев
1973	Игрек 17			Иван (Игрек 17)
1972	Обич			бащата на Мария
1971	Шарен свят	2 нов.		Ничев (в новелата „Гола съвест“)
1971	Демонът на империята (тв сериал)	10
1970	Четиримата от вагона			Пешев, началник на политическия отдел
1970	Цитаделата отговори			полковинк Орлинов, следовател от Държавна сигурност
1968	Процесът			Въло Игнатов
1967	Човекът в сянка			Генчев, директор на „Балкан-експорт“
1967	С пагоните на дявола (тв сериал)	5		полковник Дитрих, шеф на Гестапо (в 5 серии: I, II, III, IV, V)
1966	Семейство Калинкови (тв сериал)	12		Калин Калинков, професор по хирургия
1966	Дворът с люлките			д-р Василев, бащата на Васил
1965	Неспокоен дом			Евтим Манасиев
1965	Късче небе за трима			полковник Карастоянов
1965	До града е близо			Балтов
1964	Когато гръм удари
1963	Смърт няма			Велев
1963	Капитанът
1963	Легенда за Паисий			отец игуменът Лаврентий, български духовник
1961	Стръмната пътека			Пелев
1961	Маргаритка			татко, писателят Иван Петров
1960	Отвъд хоризонта			Добри
1959	Звезди (Sterne)		ГДР/България	бащата на Рут
1958	На малкия остров			Доктора
1957	Животът си тече тихо...			Марков (премиера: 1988)

Театрални роли

• „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
• „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – маркиз Поза
• „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Хамлет
• „Езоп“ (Гилерме Фигейреду) – Езоп
• „Майор Барбара“ (Джордж Бърнард Шоу) (1980) – Ендрю Андършафт
• „Дипломати“ (Надежда Драгова и Първан Стефанов) (1978) – граф Игнатиев

*През 1969 г. играе в спряната пиеса на Г. Марков "Комунисти", където играе ролята на началник на отдел "А"

Телевизионен театър

• „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
• „Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов)
• „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
• „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Фауст
• „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
• „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
• „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
• „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
• „Фауст“ (1963)
• „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)

Звукороли и участия в звукозаписи

• „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)

Външни препратки

• Иван Кондов – „Е, има нещо налудничаво, но може би такава е красотата“ // movie.pop.bg. Архивиран от оригинала на 28 септември 2007. Посетен на 19 април 2007.
• Иван Кондов биография и филмография // bgmovies.net. Посетен на 19 април 2007.
• ((en)) Иван Кондов в Internet Movie Database
• ((ru)) Иван Кондов в КиноПоиск
• ((ru)) Иван Кондов в Кино-Театр