Надежда Драгова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Надежда Драгова
български литературовед, културолог и драматург
Родена
18 февруари 1931 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област старобългарска и българска възрожденска литература, балканистика, кирилометодиевистика, културология
Образование Софийски университет
Работила в Висш педагогически институт в Шумен

Надежда Драгова е български филолог, писател, драматург и културолог, професор по възрожденска литература и старши научен сътрудник по балканистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 февруари 1931 г. в град Раднево. През 1952 г. завършва Софийския университет, специалност „Българска филология“. През 1971 г. е сред основателите на Висшия педагогически институт в Шумен. От 1988 до 1992 г. е научен ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“.[1] Била е асистент на академика Петър Динеков в областта на фолклор, старобългарска и българска възрожденска литература.[2]

Автор е на пиеси. Като драматург заформя творчески тандем със съпруга си Първан Стефанов. Техни пиеси са „Има бог Перун“ (1963, известна също като „Единадесетата заповед“ и „Еретици“), „Между два изстрела“ (1967), „Хлеб наш насущний“, „Светът от майка е роден“ и „На война като на война“ (1972). Написва драмата „Жарава“.[3]

Извършва педагогическа дейност. Преподава българистика и балканистика в Букурещкия, Белградския и Свободния университет на Западен Берлин.[1] Води лекции във ВИИИ „Николай Павлович“, Шуменския университет и Югозападния университет „Неофит Рилски“.[2]

Членува в различни български и международни организации. Сред тях са Съюза на българските писатели (до 1994), Сдружението на българските писатели и Международната асоциация на жените драматурзи.[1]

Научните ѝ интереси са в областта на старобългарската и възрожденската литература, кирилометодиевистиката, балканистиката и културологията.[4] Публикува студия и статии в тези области. Тя е старши научен сътрудник по балканистика[2] и професор по възрожденска литература.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

От нея[редактиране | редактиране на кода]

  • 1961 – „Знай своя род и език“
  • 1962 – „Българкето още комиткето“
  • 1963 – „Пробуждане“
  • 1963 – „И го нарекоха Паисий“
  • 1965 – „Кой е създал нашите букви“
  • 1966 – „Климент Охридски. Разказ за него и враговете му“
  • 1992 – „Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VIII – XII век)“
  • 2000 – „Отец Паисий – Патриарх на Българското възраждане“
  • 2005 – „Старобългарската култура“

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • 2014 – „Култура, история, поезия. Надежда Драгова и Първан Стефанов в българската култура и наука. Сборник с изследвания“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Надежда Драгова. // LiterNet. Посетен на 2015-02-23.
  2. а б в Драгова, Надежда Николова (18.02.1931). // Znam.bg. Посетен на 2015-02-23.
  3. Тошева, Кристина. Енциклопедия на българския театър: актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Издателство „Труд“, София, 2008 г., стр. 144
  4. Международна асоциация по българистика – Надежда Драгова. // Посетен на 2015-02-23.