Георги Тутев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Тутев
Роден
Починал
Уебсайт Страница в IMDb

Георги Иванов Тутев е български композитор от XX век, едно от водещите имена в движението, довело музикалния авангард на българската сцена, наред с имената на Константин Илиев, Лазар Николов, Васил Казанджиев и Иван Спасов. Един от големите му приноси за развитието на съвременната музикална култура в България е учредяването на Дружеството за нова музика в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тутев е роден в София, в семейството на българин и германка. През 1920-те години бащата Иван Тутев следва в Германия две висши образования – икономика и агрономство, и история и философия. Работил в Берлин, където среща съпругата си Ерна Графундер, и двамата се движат в среди на интелектуалци и артисти, представители на съвременното европейско изкуство. В София близкият приятелски кръг на семейството включва интелектуалци като Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Никола Танев, Пенчо Георгиев, Иван Милев, Дечко Узунов, Светослав Минков, Ламар.[2]

Детството на Тутев преминава между София и Дюселдорф, където се проявява за първи път интереса на Георги към музиката и баща му купува пиано, което преди това е било собственост на диригента Херман Абендрот. До 15-тата си годишнина вече познава творчеството и на класическите композитори и на съвременни композитори като Паул Хиндемит, Игор Стравински, Бохуслав Мартину, Арнолд Шьонберг, Бела Барток.[2]

През 1942 – 1946 година Георги Тутев следва право в Софийския университет.[3] Продължава в Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“, където през 1950 година се дипломира в специалностите композиция при проф. Юрий Шапорин и Виктор Белий и дирижиране при проф. Николай Аносов (1950). В България учи композиция при проф. Любомир Пипков и пиано и хармония при проф. Веселин Стоянов. След завръщането си в България известно време работи на свободна практика.[4]

В периода 1954-­1958 година Тутев работи като секретар на Съюза на българските композитори. От 1958 до 1961 година е музикален редактор в Българското национално радио, а от 1961 до 1987 година е музикален директор и диригент на оркестъра на Младежкия театър. През 1990 Тутев инициира основаването на Дружеството за нова музика в България като секция на Международното общество за съвременна музика (International Society for Contemporary Music, ISCM). Негов председател е до смъртта си през 1994 година. През 1993 организира ежегодния Международен фестивал за съвременна музика Musica Nova –­ Sofia.[4][3]

Георги Тутев е автор на симфонични и камерни творби: „Увертюра-Реквием“ (1963), „Метаморфози за струнен оркестър“ (1966), „Копнеж по изгубената хармония“ (1984)[3], на пиеси за пиано; музика към филми, телевизионни и театрални постановки; на солови и хорови песни и други. От началото на 1960-те години композиторът се насочва към сериалната композиционна техника и за почва да използва като свои изразни средства додекафонията, алеаториката и сонористиката.[4]

Творбите му са изпълнявани в програмите на престижни музикални фестивали в Европа като „Загребско биенале“, „Варшавска есен“, „Дни на новата камерна музика“ ­ Витен, „Музикално биенале“ ­ Берлин, в Санкт-Петербург, Прага, Будапеща, Хале, Париж, Базел, Бирмингам, Виена и др. Има записи в БНР и чужди радиостанции.[4]

Почива през 1994 година, в годината, малко преди да бъде избран за почетен член на ръководството на ISCM и името му да влезе в аналите на световния музикален авангард редом с имената на Барток, Хиндемит, Стравински, Шьонберг, Онегер, Месиен, Кейдж, Пендерецки, Ксенакис, Лютославски, Лигети, Хенце.[1]

През 2005 година съпругата на Тутев, актрисата Мара Чапанова, издава документалната книга-портрет на композитора, озаглавена „Един негероичен герой“ по цитат на Райнхард Оелшлегел, председателят на ISCM.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Георги Тутев – копнеж по изгубената хармония, в-к „Култура“, брой 33 (2782), 10 октомври 2014
  2. а б „Негероичният герой“, спомени на Георги Тутев
  3. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4492.
  4. а б в г Информация за Георги Тутев, Сайт на Съюза на българските композитори