Алеаторика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алеаториката (от латински: alea - зар) е модернистично течение в европейската музика, при което някои елементи от композирането са оставени на моментната преценка на изпълнителя, т.е. като цяло музиката е детерминистична, но в детайлите се подчинява на случайността. Заражда се в края на 50-те години на 20. век.

Ранни прецеденти[редактиране | edit source]

Понякога, за предшественици на алеаториката се смятат т.нар. Musikalisches Würfelspiel (Музикални игри със зарове), популярни в края на 18.-ти и началото на 19.-ти век. Те се състоели в това, че подредбата на тактовете се определяла с хвърляне на зар. Алеаториката в музиката е създадена в средата на 50 те год. на 20 век.Освен че означава от превод зар ,също така и жребий,смяна на техниката,смяна на подредността на частите на произведение при изпълнението му.Това е строго фиксирана музика в нейните главни параметри,която се разпада на дялове,в които гласовете са с фиксирани параметри,освен един,а понякога и повече.Техниката почти никога не засяга останалите параметри:тембър ,регистър,динамика.Вертикалните съчетания с това стават мобилни.Получават се трептящи,вибриращи конструкции,непостижими с обикновена нотация.Диригентът показва началото на всеки дял,най-често фиксиран във времето-вътрешните повторения се отбелязват с хоризонтални стрелки,а моделите се ограждат със знаци за повторение.Поради високите темброви ефекти в тези трептящи стуктури,наричат тази музика още 'сонарна' в смисъл на темброво изграждане. Има два варианта на алеаториката:1-"Полски"-създаден от полските композитори Пендерцки (1933 год.) (същто така той създава и Постмодернизма в музиката в 70 те год. на 20 век.,като първо постмодернистично произведение е приет неговият концерт за цигулка и оркестър създаден през 1976 год.) и Лютосласки (1913-1994) в средата на 50-те год.Тези композитори спорят за приоритет.При тях композицията е строго фиксирана,като констукция и времетраене,но отделните партии могат да импровизират.Тоест да са зададени тонови височини,но без ритъм,или подаден ритъм без тонови височини.Получават се високо виртуални трептящи конструкции.Този вариант се налага в света и до днес .2-в Западна Европа-там можем да наречем алеаториката -макроалеаторика.В нея могат да се разместват произволно големи откъси и части.Основател на този вариант е немският композитор Карл-Хайнц Щокхаузен (1928-2007)през 1960 год.,но така и не се налага този вид техника в света .Пример за втория вид алеаторика :Пиер Булез (1925 год.),Франция - 3-та част от соната за пиано.Състояща се от пет части,които могат да се свирят в произволен порядък ,като условието е ,в средната част винаги да се свири третата/средната/.Алеаториката приключва в края на 60-те години.70-те годни се появява минимализна и постмодернизма( или както още го наричат "постромантизъм" ).