Витолд Лютославски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Витолд Лютославски
Witold Lutosławski
полски композитор и диригент

Роден
Witold Roman Lutosławski
Починал
Погребан Варшава, Полша

Националност Флаг на Полша Полша
Професия композитор, диригент, пианист
Музикална кариера
Стил класическа музика, популярна музика
Инструменти пиано
Семейство
Баща Юзеф Лютославски
Майка Мария Олшевска
Съпруга Мария Данута Дигат
Деца Марчин Богуславски (доведен син)

Уебсайт
Витолд Лютославски в Общомедия

Вѝтолд Роман Лютосла̀вски (на полски: Witold Roman Lutosławski) – полски композитор, диригент и пианист.

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Йелита“

Витолд Лютославски е роден на 25 януари 1913 г. във Варшава. Произхожда от шляхтишко семейство и прекарва детството си във фамилното имение Дроздово. Започва да взема уроци по пиано още на 6-годишна възраст, а в периода 1926 – 1932 г. се учи да свири и на цигулка. От 1928 г. взема частни уроци по композиция при Витолд Малишевски. Под негово ръководство композира първата си творба. Следва във Факултета по математика на Варшавския университет и във Консерваторията (през 1936 г. получава диплома за пианист в класа на Йежи Лефелд, а през 1937 г. – за композитор под ръководството на Малишевски). В студентските години постига първите си успехи – негови творби, сред които „Харун ал Рашид“ и „Соната за пиано“, влизат в репертоара на известни изпълнители и оркестри. Самият Лютославски счита, че ранните му произведения са твърде традиционни и определя като истинско начало на композиторската си кариера „Симфонични вариации“, чиято премиера е през 1939 г.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Избухването на войната осуетява плановете за следване в Париж на обещаващия млад композитор. През септември 1939 г. той е мобилизиран като радиотелеграфист, попада в немски плен, от който успява да избяга и да се върне във Варшава. Започва работа като пианист в столичните кафенета. От това време датира и клавирният му дует с Анджей Пануфник. Двамата свирят основно известни творби от класическата и популярната музика. Единственото запазено произведение на Лютославски от този период е „Вариации върху Паганини“. Освен това по време на окупацията композиторът създава и редица песни, предназначени за войниците от полската съпротива.

Първите следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

Изискванията на новата власт към изкуството не позволяват на Лютославски да прояви целия си потенциал като новатор в музиката. Композиторът започва работа в Полското радио, пише учебни пиеси за пиано и детски песни, сътрудничи на варшавските театри. Пише забавна музика под псевдонима Дервид. От 1945 г. е ангажиран с организацията на Съюза на полските композитори. Като композитор и член на журито представлява Полша във фестивали и конкурси от двете страни на Желязната завеса. През 1947 г. представя своята І Симфония, която е отхвърлена като твърде формалистка. Успех му носи Концерт за оркестър, композиция, базирана върху мотиви от фолклора. За нея е отличен с Държавна музикална награда І степен (1955 г.).

След 1956 година[редактиране | редактиране на кода]

„Разведряването“ след смъртта на Сталин дава по-голяма свобода на творците в Източна Европа. То позволява на Лютославски да реализира редица музикални експерименти. Той изработва собствена 12-тонова система. Става известен в международен план с „Траурна музика“, преставена на фестивала Варшавска есен през 1958 г. Композиторът е един от организаторите на ежегодния фестивал, превърнал се в място за среща на творци и изпълнители от Източна и Западна Европа. Включва се и в редица други инициативи в подкрепа на съвременната полска музика: Полското дружество за съвременна музика, Плановия съвет към Полското музикално издателство, редакционния комитет на Поската музикална академия, специалната комисия към Министерство на културата и изкуството.

Паметник на композитора в град Келце

През 60-те години Лютославски работи активно като диригент, ръководейки главно изпълнения на собствените си творби. В този период започва и преподавателската му кариера. Той не се обвързва трайно с нито едно учебно заведение, а изнася кратки курсове и единични лекции в Югославия, Германия, Великобритания, САЩ. Работи с редица световноизвестни оркестри и придобива международна слава като диригент.

В отличителна черта на неговите композиции се превръща техниката ad libitum или контролиран алеаторизъм. Сред най-известните му експериментални творби се нареждат „Три поеми на Анри Мишо“, „Струнен квартет“ и „Прелюдия и фуга“. Пише произведения за нуждите на фестивалите във Венеция, Загреб, Стокхолм, Хамбург.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Витолд Лютославски е признат за един от музикалните класици на ХХ в. Три пъти е отличен от Международната трибуна на композиторите към ЮНЕСКО, за цялостен принос е удостоен с награди в Ню Йорк, Виена и Мюнхен. Гражданската му активност е почетена с награда на Солидарност през 1984 г. Композиторът е доктор honoris causa на редица университети, а 80-тата му годишнина през 1993 г. е отбелязана с поредица от концерти в Европа и Америка, които дирижира лично. През 1999 г. е основано дружество на негово име, чиято главна задача е да се грижи за творческото и духовно наследство на Лютославски и да популяризира неговото творчество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Музика“         Портал „Музика