Кшищоф Пендерецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кшищоф Пендерецки
Krzysztof Penderecki
Krzysztof Penderecki 20080706.jpg
Кшищоф Пендерецки през 2008 г. в Гданск
Информация
Роден
23 ноември 1933 г. (83 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професии композитор
Награди „Грами“, „Prix Italia“
Подпис Penderecki sign.svg
Уебсайт krzysztofpenderecki.eu
Страница в IMDb
Кшищоф Пендерецки в Общомедия

Кшѝщоф Еугѐниуш Пендерѐцки (на полски: Krzysztof Eugeniusz Penderecki [ˈkʂɨʂtɔf ɛuˈɡɛɲuʂ pɛndɛˈrɛt͡skʲi]) e полски композитор и диригент. Един от представителите на школата на авангардистите. Автор е главно на оркестрови произведения.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 23 ноември 1933 г. в Дембица. В периода 1955–1958 следва в Държавното висше музикално училище в Краков. Преподава в своята Алма Матер от 1958 г., а от 1972 до 1987 г. е неин ректор. През 1959 г. печели I, II и III награда на анонимния Конкурс за млади композитори на Съюза на полските композитори. Европейска известност придобива със Строфи - произведение за сопран, 10 инструмента и рецитатор, представено на фестивала Варшавска есен през 1959 г..

През 1960 г. пише творбата 8'37'', посветена по-късно на жертвите от Хирошима. Благодарение на нея Пендерецки се утвърждава като един от водещите авангардни композитори на своето поколение. Към този етап от творчеството му се отнасят и Флуоресценции, изпълнени за първи път през 1962 г. Повратна точка в творчеството на композитора е Страстта на св. Лука. Създадената през 1966 г. творба е първото голямо произведение в кариерата на Пендерецки и бележи отдалечаването на композитора от авангардните течения в класическата музика. През следващите десетилетия създава четири опери: Дяволите от Луден (1969), Изгубеният рай (1976–78), Черната маска (1984–1986), Крал Убу (1991); вокално-инструментални творби (Dies Irae, Утреня, Te Deum, Полски реквием и др.); произведения за хор, оркестър и солисти, камерни произведения[1].

Композиторът създава музиката за филма Ръкопис, намерен в Сарагоса на Войцех Хас. Редица режисьори използват негови композиции в своите филми.

Преподава в Есен (1966–1968), Йейлския университет (1973–1978). Той е художествен директор на Краковската филхармония (1987–1990), на музикалния фестивал в Сан Хуан в Пуерто Рико (от 1993), както и музикален директор на Sinfonia Varsovia (от 1997).

Като диригент дебютира през 1971 г. Дирижира редица оркестри със световна слава: Мюнфенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Нюйоркската филхармония, оркестъра на японското радио в Токио и др. През 2013 г. по повод 80-годишнината на композитора е издадена колекция с всички негови симфонии, дирижирани от самия него[2].

Носител на награди „Грами“ от 1987, 1998, 2001 г., „Prix Italia“ от 1967 и 1968 г., "Готфрид Хердер" (1977), "Сибелиус" (1983), "Лоренцо Магнифико" (1985), "Карл Волф" на израелската Wolf-Fondation (1987), Best Living Composer, Midem Classique в Кан (2000) и др.[3]

Страстта на Свети Лука[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Произведение Инструмент
1968: "Miserere mei, Deus"
Listen Listen
Saint Luke Passion Chorus

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.krzysztofpenderecki.eu/pl/3/0/241/Kompozycje [достъп: 28.04.2016]
  2. http://culture.pl/pl/tworca/krzysztof-penderecki#zycie-tworczosc [достъп: 25.04.2016]
  3. http://www.krzysztofpenderecki.eu/pl/3/242/246/Nagrody-i-wyroznienia [достъп: 25.04.2016]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]