Никола Танев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Танев
български художник живописец
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Стил импресионизъм
Академия Парижка академия за декоративни изкуства
Учители проф. Пол Реноар и проф. Манжан
Направление живопис
Повлиян Клод Моне
Семейство
Баща Димитър Танев
Майка Елисавета Танева
Съпруга Димитрия Георгиева (Миша)
Деца 2
Подпис Signature of Nikola Tanev.svg
Никола Танев в Общомедия

Никола Димитров Танев е български художник живописец, един от изтъкнатите български художници-пейзажисти с жизнерадостен колорит. Уредил е 55 самостоятелни изложби – 28 в България и 27 в чужбина. Неговото ателие и жилище в София са превърнати в музей.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му произхожда от богат свищовски род, занимава се с търговия и притежава фабрика във Влашко. Той е един от хората, помогнали организирането и въоръжаването на Ботевата чета. След Руско-турската война семейството се завръща в Свищов, а по-късно се премества в Княжево край София, където бащата работи като контрольор в спиртната фабрика. Имат общо 6 деца – Стефан, Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи[1]. Брат му Стефан става известен журналист, главен редактор на вестник Утро.

Още преди да завърши гимназия, през 1905 г.Никола предприема пътуване до Париж с баща си и брат си Методи[2] и прекарва няколко години в печатарското училище в Ноази льо Гран, Сен-е-Оаз[3]. В периода 1908 – 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. През 1910 г. посещава Клод Моне и става негов ученик[4]. През през 1912 г. се завръща в София и прави първата си изложба в Тръпковата галерия в София, която има голям успех.

Пътешествия и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Танев пътува много и за около 40 години обикаля много страни в Европа: Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и много други.

След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в Манхайм, където е поканен да направи изложба в престижното Манхаймско художествено дружество, което по това време се помещава в Художествената галерия Манхайм. [5].

В периода 1921 – 23 г живее и прави изложби в Австрия и Германия.

Танев пътува много и в България, посещава Подбалкана, Тракия, Родопите, Черноморието и Добруджа. През 1926 г. прави изложбата „Едно лято в България“. На следващата година посещава Карлово и се връща там многократно през следващите години. От 1927 г. започва карловският му цикъл с пейзажи, отразяващи пазарите, дворовете, къщите с бели стени и много саксии, кръчмички и воденици – всички озарени от слънцето. Тук се оформя характерният му ярък и цветист колорит. Същата година прави изложба в София, която се отличава коренно от всичко дотогава. В края на годината се отправят с Миша със самолет за изложба в Прага и те са първите български пътници на задгранично пътуване[3].

След изложбата в Прага следват Бърно и Венеция и през пролетта на 1928 г. семейството е в Рим. Значителна част от картините на изложбите му са откупени и остават в обществени и частни колекции в Европа.

През 1931 г. семейството си закупува апартамент в София.

Къщата-музей на Никола Танев на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 89А, София

Никола Танев е излагал свои творби на 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др.

След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и е арестуван[6]. Затворен е в „Дома на слепите“ заедно с Константин Щъркелов, Александър Добринов, Александър Божинов и други художници, писатели, журналисти, музиканти, обявени за народни врагове. По-късно е изпратен в „кучешкото помещение“ в двора на Александър Буров на ул. „Московска“[2]. След шест месеца е освободен и по-късно е реабилитиран. След това Танев рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в бригадирското движение като бригадир на линията Перник – Волуяк и Ловеч – Троян. Много скоро след това обаче получава удар и се парализира през 1949.[4] Последните 14 години от живота си е инвалид, подвижна остава само лявата му ръка.

Умира на 23 юли 1962 г. в София. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Института за изобразително изкуство към БАН, като къщата му днес е музей.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

На 23-годишна възраст Никола Танев се жени за Димитрия Георгиева (Миша), учителка[3]. През 1933 – 36 г. има връзка и с Валентина Чемширева, от която има две деца[2][3].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Танев. Спомени (том I и II). София: Български художник, 1971/1983.
  • Никола Танев. Манхаймски дневник. София, 2008, ISBN 978-954-92323-1-8
  • Атанас Божков. Никола Танев. Монография. София: Български художник, 1956.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първанова, Мариана. Бащата на Никола Танев помагал на Ботевата чета. // Монитор, 7 август 2010. Архивиран от оригинала на 17 декември 2014. Посетен на 22 януари 2021.
  2. а б в Ценкова, Искра. Магьосникът на българските слънца. // Тема (13 (284)). 2 април 2007. Посетен на 22 януари 2021.
  3. а б в г Никола Танев, един европеец в българския пейзаж. // Площад Славейков. 14 януари 2021. Посетен на 22 януари 2021.
  4. а б Георги Генов. Никола Танев. // artprice.bg. Посетен на 22 януари 2021.
  5. Един от двата скицника, които художникът изпълва с рисунки и бележки по време на престоя си в Манхайм, през 2009 г. е публикуван във факсимилна форма от Аукционна къща „Виктория“ (текст: Ружа Маринска)
  6. Аврамов, Димитър. Затворническата съдба на Никола Танев. // kultura.bg. 14 февруари 2013. Посетен на 22 януари 2021.