Стефан Танев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Танев
български журналист
Роден: 15 март 1888 г.
Починал: 1952 г. (63 г.)

Стефан Димитров Танев е български журналист, несменяем главен редактор на в. „Утро“ от 1911 до 1944 г., брат на художника Никола Танев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Стефан Танев на ул. "Васил Априлов" 3, София

Роден е на 15 март 1888 г. в Турну Мъгуреле в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му, произхождащ от богат свищовски род, се занимавал с търговия и имал фабрика за кожи във Влашко. Той е един от хората, помогнали в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Семейството се завръща в Свищов след Руско-турската война от 1877-78, а по-късно живеят в Княжево, където Димитър Танев работи като контрольор на спиртната фабрика. Имат общо 6 деца — Стефан, Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи[1].

Стефан Танев завършва Първа мъжка гимназия в София, където учи заедно с Димчо Дебелянов. Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, като в същото време работи и като банков чиновник.

Вследствие излезлия през 1908 г. закон, забраняващ на студентите да работят в държавни учреждения, напуска службата и отива във в. „Дневник”, за да кандидатства за репортер. Нает е от директора Атанас Дамянов и бързо напредва в кариерата.[2]

През 1911 г. по идея на Стефан Танев Атанас Дамянов създава първия български утринен всекидневник – „Утро”, чийто първи брой излиза на 1 февруари 1911 г. Стефан Танев е главен редактор на вестника от първия до последния му брой, излязъл на 8 септември 1944 г. Бил е и председател на Съюза на българските журналисти.[3]

На 13 септември 1944 г. е арестуван и отведен в Централния затвор. Съден е от т.нар. Народен съд. Осъден е на доживотен затвор, а жена му Екатерина е интернирана в Дулово. Умира в затвора през 1952 г. при неизяснени обстоятелства.

От брака си с Екатерина има две дъщери – Елисавета и Ася, останали да живеят в Стокхолм, Швеция.

През 1994 г. са издадени „Отворени писма” - Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро”, писани в Централния затвор – от Университетско издателство „Св. Климент Охридски (ISBN 954-07-0507-X), а през 2005 г. „Дневник”[4], воден 1940-1941 г. – от К&М (ISBN 954-421-058-X).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.monitor.bg
  2. Панайотов, Филип, 2008. Вестници и вестникари, София: "Захарий Стоянов", 285-298
  3. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, 1936. Българска енциклопедия, София: "Ст. Атанасов", с.1505.
  4. www.kultura.bg