Бенчо Обрешков
| Бенчо Обрешков | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | Художествена академия, Дрезден |
| Учители | Оскар Кокошка и Ото Дикс |
| Професия | художник |
Бенчо Йорданов Обрешков (р. 27 април 1899 - п. 8 април 1970) е български художник, един от най-големите български живописци.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.
Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.
Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.
Бенчо Обрешков е член на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на множество отличия, сред които наградата „Ерен Зойгнис“ (1926, Дрезден), „Гран при“ (1937, Париж), награда „Феникс“ (1938, Атина), наградата на БАН за изкуство (1938), „Орден за изкуство“ (1938, Букурещ), I награда за живопис от конкурса „София“ (1967), орден „Кирил и Методий“ — II степен (1963) и „Народна република България“ — II степен (1969). През 1966 година получава званието заслужил художник.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Платна и рисунки на Бенчо Обрешков: „Балчик“-1, „Балчик“-2, „Берачки на сливи“, „В очакване“, „Виолета“ (1931), „Гроздоберачка“ (1945), „Интериор“ (1952), „Къщата“ (1927), „Момиче“ (1939), „Мъжки портрет“,„Натюрморт“ (1948), „Натюрморт“ (1950-те), „Ница“ (1943), „Нощ в морето“, „Овчарче“, „Пазарен ден“ (1961), „Пейзаж“-1, „Пейзаж“-2, „Пейзаж“-3, „Пейзаж“-4, „Пейзаж от Франция“ (1927), „Пикник“, „Плетачка“, „Портрет“, „Портрет“ (рисунка с въглен) „Портрет на жена“ (1936), „Портрет на жена“ (рисунка с въглен) „Посрещане“ (1965), „Пристанище“ (1961), „Рибари в Созопол“ (1961), „Румънски селянин“, „Тоалет“ (1938)
|
