Направо към съдържанието

Ото Дикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм Хайнрих Ото Дикс
Otto Dix
германски художник
Ото Дикс през 1957
Ото Дикс през 1957

Роден
Унтермхаус, днес част от Гера, Германска империя
Починал
25 юли 1969 г. (77 г.)
ПогребанФедерална република Германия

ЕтносГерманци[1]
Националност Германия
Учил вДрезденско висше училище за изобразителни изкуства
Кариера в изкуството
Стилекспресионизъм
Жанрпортрет,[2] пейзажна живопис,[1][2] акт,[2] натюрморт[2]
АкадемияХудожествена академия в Дрезден
Учителипроф. Ото Гусман
Направлениеживопис
Семейство
СъпругаМарта Кох
ДецаНели (1923 – 1955)
Урсус (1927 – 2002)
Ян (* 1928)

Уебсайтwww.otto-dix.de
Вилхелм Хайнрих Ото Дикс в Общомедия

Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (на немски: Wilhelm Heinrich Otto Dix) е известен германски художник и график от 20 век. Той е от живописното течение на реализма и оставя повече от 6000 рисунки и скици.

Родният дом на Ото Дикс в Гера. Като музей работи от 1991 г.

Роден е на 2 декември 1891 г. в Унтермхаус, днес част от Гера.

След края на Първата световна война, в която участва като доброволец, започва да следва в Художествената академия в Дрезден и става мастер-студент на проф. Ото Гусман. От 1927 до 1933 г. е професор в Художествената академия в Дрезден. През 1933 г. е един от първите уволнени професори от нацистите. От 1936 г. живее главно в Хеменхофен на Бодензе. През 1938 г. Гестапо го арестува. Дикс преминава във вътрешна емиграция и рисува Свети Христофор за собственика на бирената фабрика „Köstritzer Schwarzbierbrauerei“. От 1945 до февруари 1946 г. е във френски военен плен.

През 1959 г. е награден с Големия кръст за заслуги.

Дикс умира на 25 юли 1969 г. след втори инсулт в Зинген на Хоентвил. Гробът му се намира в Хеменхофен на Бодензе.

Дикс е женен от 1923 г. с Марта Кох, род. Линднер (1895 – 1985) и има с нея три деца: дъщеря писателката Нели (* 14 юли 1923 в Дюселдорф; † 9 януари 1955) и синовете Урсус (1927 – 2002) и Ян (* 1928).

Умира на 25 юли 1969 г. в Зинген на Хоентвил.

  • Marion Ackermann, Getroffen. Otto Dix und die Kunst des Porträts. Texte: Daniel Spanke, Ausstellungs-Katalog Kunstmuseum Stuttgart 2007. Dumont, Köln 2007, ISBN 978-3-8321-9057-6.
  • Rainer Beck, Otto Dix. 1891 – 1969. Zeit, Leben, Werk. Stadler, Konstanz 1993.
  • Rainer Beck, Otto Dix. Die kosmischen Bilder. Zwischen „Sehnsucht“ und „Schwangerem Weib“. Verlag der Kunst (Philo Fine Arts), Dresden 2003, ISBN 3-364-00389-0.
  1. а б 1559
  2. а б в г 23331