Паул Хиндемит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хиндемит.

Паул Хиндемит
Paul Hindemith
германски композитор
Paul Hindemith 1923.jpg
Паул Хиндемит през 1923 г.
Роден
Починал
Погребан Швейцария

Религия лутеранство
Образование Консерватория на Хох
Професия композитор, виолист, цигулар, диригент и музикален педагог
Награди Мемориална награда „Хоуланд“ (1940)
Награда „Вихури Сибелиус“ (1955)
Награди Балзан (1963)
Музикална кариера
Псевдоним Паул Мерано
Стил класическа музика
Инструменти цигулка
Участник в Американска академия за изкуство и наука
Известни творби „Убиецът, надеждата на жените“ (1919)
„Хармонията на света“ (1956)
Семейство
Баща Рудолф Хиндемит
Майка Зофи Хиндемит
Съпруга Гертруд Ротенберг

Уебсайт www.hindemith.info
Паул Хиндемит в Общомедия

Паул Хиндемит (на немски: Paul Hindemith) е германски композитор, виолист, цигулар, преподавател, музикален теоретик и диригент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Квартирата на Хиндемит през 1923–1927 в т.нар. Слонска крепостна кула във Франкфурт на Майн

Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау, близо до Франкфурт, като най-голямото дете на художника и декоратор Робeрт Хиндемит от Долна Силезия и съпругата му Мари Хиндемит, родена Варнеке. Още като дете ходи на уроци по цигулка. Постъпва в Консерваторията на д-р Хох във Франкфурт, където учи цигулка при Адолф Ребнер, както и дирижиране и композиция при Арнолд Менделсон и Бернхард Секлес. Отначало се издържа, като свири на танцови забави и в музикално-комедийни формации. Става заместник ръководител на оркестъра на Франкфуртската опера през 1914 г. и е повишен в концертмайстор през 1916 г.[1] Свири втора цигулка в струнния квартет „Ребнер“ от 1914 г.

През септември 1917 г. е призован в Имперската германска армия и изпратен в полк в Елзас през януари 1918 г.[2] Там той е назначен да свири на бас барабан в оркестъра на полка, организира и струнен квартет. През май 1918 г. е дислоциран на фронта във Фландрия, където служи като караул.[2] След примирието се завръща във Франкфурт и квартета „Ребнер“.[2]

Към края на 30-те години Хиндемит прави няколко турнета из Америка като солист на виола и виола д'аморе.

Емигрира в Швейцария през 1938 г., включително защото съпругата му е с наполовина еврейски произход.[3]

Пристигайки в САЩ през 1940 г., той преподава предимно в Йейлския университет[4], където основава Yale Collegium Musicum.

Хиндемит става гражданин на САЩ през 1946 г., но се завръща в Европа през 1953 г., живее в Цюрих и преподава в университета там, докато се оттегля от преподавателска дейност през 1957 г.

Умира на 28 декември 1963 г. във Франкфурт на Майн.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хиндемит е сред най-значимите германски композитори на своето време. Неговите ранни творби принадлежат на късния романтизъм, като по-късно прави експресионистични произведения в стила на ранния Арнолд Шьонберг, преди да развие контрапунктен стил през 20-те години на 20 век.

Музиката му е била описвана като неокласическа, но твърде различна от творбите на Игор Стравински, които са обозначавани с този термин, като притежава повече от контрапунктния език на Йохан Себастиан Бах, отколкото яснотата на Моцарт.

Автор е на множество инструментални, камерни и симфонични творби. Най-известните му произведения са програмните музикални картини „Матис – художникът“ и „Изкушението на свети Антоний“.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Звезда на Хиндемит на Виенската алея на славата

Почетни докторати[редактиране | редактиране на кода]

Основни творби[редактиране | редактиране на кода]

Произведения за оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Концерт за виолончело op. 3 (1916)
  • Седем Kammermusik, написани между 1921 и 1927 за малък оркестър и солисти
  • Концерт за оркестър op. 38 (1923)
  • Четири Konzertmusik:
    • Konzertmusik за филхармоничен оркестър op. 41 (1926)
    • Konzertmusik за виола и камерен оркестър op. 48 (1930)
    • Konzertmusik за пиано, медни духови инструменти и арфа op. 49 (1930)
    • Konzertmusik за оркестър от струнни и медни духови инструменти op. 50 (1931)
  • Симфония Матис – художникът (1934)
  • Der Schwanendreher, концерт за виола (1935)
  • Trauermusik за виола и струнен оркестър (1936)
  • Nobilissima Visione, ballet (1938)
  • Концерт за цигулка, 1939
  • Тема и вариации: четирите темперамента за струнен оркестър и пиано (1940)
  • Симфония в ми бемол (1940)
  • Концерт за виолончело nº 3 в сол (1940)
  • Симфонични метаморфози по теми на Карл Мария фон Вебер (1943)
  • Symphonia serena (1946)
  • Концерт за кларинет и оркестър (1947)
  • Концерт за рог и оркестър (1949)
  • Симфония Die Harmonie der Welt (1951)

Вокални творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Marienleben по стихотворения на Рилке (1923)
  • Das Unaufhörliche по поема на Готфрид Бен (1931)
  • Requiem: When Lilacs Last in the Dooryard Bloom'd (1946)
  • Меса за смесен хор a cappella (1963)
  • Шест песни по стихотворения на Рилке (1939)

Опери[редактиране | редактиране на кода]

Хиндемит през 1940-те
  • Mörder, Hoffnung der Frauen (1921)
  • Das Nusch-Nuschi (1921)
  • Sancta Susanna (1922)
  • Cardillac (1926)
  • Hin und zurück (1928)
  • Neues vom Tage (1929)
  • Mathis der Maler (1938)
  • Die Harmonie der Welt (1957)
  • Das lange Weihnachtsmahl (1960)

Произведения за пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • In einer Nacht op. 15 (1917-19)
  • Сюита "1922" op. 26 (1922)
  • Klaviermusik op. 37 (1924-5)
  • Wir bauen eine Stadt (1931)
  • Вариации (1936)
  • Три сонати (1936)
  • Ludus Tonalis (1942)

Произведения за камерен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Соната за пиано
  • Соната за две пиана (1942)
  • Три сонати за соло цигулка, четири за соло виола, една за соло виолончело
  • Четири сонати за цигулка и пиано, три за виола и пиано, две за виолончело и пиано, една за контрабас и пиано, една за виола д'аморе и пиано (Kleine Sonate opus 25 n°2)
  • Струнен квартет nº 1
  • Струнен квартет nº 2
  • Струнен квартет nº 3
  • Струнен квартет nº 4
  • Струнен квартет nº 5 (1923)
  • Струнен квартет nº 6 (1943)
  • Струнен квартет nº 7 en mi (1945)
  • Струнно трио nº 1
  • Струнно трио nº 2
  • Трио за тенор саксофон или хекелфон, виола и пиано op. 47
  • Десет сонати за духови инструменти и пиано:
    • Соната за флейта в си бемол
    • Соната за обой в сол (1939)
    • Соната за английски рог
    • Соната за кларинет в си бемол
    • Соната за фагот в си бемол
    • Соната за алт саксхорн в ми бемол (1943)
    • Соната за за рог във фа мажор
    • Соната за тромпет в си бемол (1939)
    • Соната за тромбон във фа мажор (1941)
    • Соната за бас туба в си бемол (1955)
  • Квинтет за кларинет и рогове
  • Квартет за кларинет, пиано и струнни
  • Септет за (флейта, обой, кларинет, бас кларинет, фагот, рог, тръба)
  • Соната за арфа

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Unterweisung im Tonsatz
    • I. Theoretischer Teil, Schott, Mainz, 1937
    • II. Übungsbuch für den zweistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1939
    • III. Übungsbuch für den dreistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1970
  • Aufgaben für Harmonieschüler, Schott, Mainz, 1949, ISBN 978-3-7957-1602-8
  • Mathis der Maler: Oper in sieben Bildern, Apollo-Verlag, Mainz, 1945
  • Johann Sebastian Bach. Ein verpflichtendes Erbe, Insel Verlag, Wiesbaden, 1953 (Insel-Bücherei 575/2)
  • Paul Hindemith: Zeugnis in Bildern, Schott, Mainz, 1961
  • Sterbende Gewässer, Lambert Schneider, Gerlingen, 1963

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mootz, William. Hindemith To Conduct Sinfonietta Here Next Week. // The Courier-Journal. Louisville, Kentucky, 19 February 1950. с. 69. Посетен на 24 May 2020.
  2. а б в Schubert, Giselher. Paul Hindemith. // 2001.
  3. Steinberg, Michael. The Concerto: A Listener's Guide. Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0-19-802634-1. с. 205. Посетен на 23 March 2013.
  4. Yale Plans to honor Composer Paul Hindemith. // The Bridgeport Post. Bridgeport, Connecticut, 25 October 1964. с. 46. Посетен на 24 May 2020.
  5. а б в Influence in America. // hindemith.info.
  6. а б в г д е ж Schott Music. // en.schott-music.com.
  7. Pour le Mérite: Paul Hindemith. // orden-pourlemerite.de. Посетен на 7 August 2020.
  8. Hessian Biography. // lagis-hessen.de.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]