Мануел Васкес Монталбан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мануел Васкес Монталбан
Manuel Vázquez Montalbán
Manuel Vázquez Montalbán.jpg
Роден 27 юли 1939 г.
Починал 18 октомври 2003 г. (64 г.)
Професия писател, поет и журналист
Националност Флаг на Испания Испания
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение
Награди Планета (1979)
Гринцане Кавур (2000)
Уебсайт Страница в IMDb
Мануел Васкес Монталбан в Общомедия

Мануел Васкес Монталбан (на испански: Manuel Vázquez Montalbán) е испански писател.

Известен е с левите си политически пристрастия, острата си публицистика, огромните си познания в кулинарията и поредицата от романи с главен герой частния детектив Пепе Карвальо (на български към 2016 г. са излезли само „Южни морета“, „Самотата на мениджъра“ и „Александрийска роза“).

Той самият се определя по следния начин: „журналист, романист, поет, есеист, антолог, писач на предговори, хуморист, критик, гастроном, кулѐ[1] и изобщо плодовит автор“.

На Васкес Монталбан друг прочут европейски автор на криминалета – италианецът Андреа Камилери, наименува главното действащо лице на своите романи инспектор Монталбано.

Поредица за Карвальо[редактиране | редактиране на кода]

  • Yo maté a Kennedy (1972) – „Аз убих Кенеди“
  • Tatuaje (1974) – „Татуировка“
  • La soledad del manager (1977) – „Самотата на мениджъра“
  • Los mares del sur (1979) – „Южни морета“
  • Asesinato en el Comité Central (1981) – „Убийство в ЦК“
  • Los pájaros de Bangkok (1983) – „Птиците на Банкок“
  • La rosa de Alejandría (1984) – „Александрийска роза“
  • Historias de fantasmas – „Разкази за призраци“
  • Historias de padres e hijos – „Разкази за родители и деца“
  • Tres historias de amor – „Три любовни истории“
  • Historias de política ficción
  • Asesinato en Prado del Rey y otras historias sórdidas
  • El balneario (1986) – „Санаториумът“
  • El delantero centro fue asesinado al atardecer (1989) – „Централният нападател бе убит по здрач“
  • Las recetas de Carvalho – „Рецептите на Карвальо“
  • El laberinto griego (1991) – „Гръцкият лабиринт“
  • Sabotaje olímpico (1993) – „Олимпийски саботаж“
  • El hermano pequeño (1994) – „По-малкият брат“
  • Roldán, ni vivo ni muerto
  • El Premio (1996) – „Наградата“
  • Quinteto de Buenos Aires (1997) – „Квинтет от Буенос Айрес“
  • El hombre de mi vida (2000) – „Мъжът на живота ми“
  • Milenio Carvalho (2004)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Прозвището на запалянковците на ФК „Барселона“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]