Рене Френска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рене Френска
Renée de France
херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
Renee de france.jpg
Родена
Починала
12 юни 1574 г. (63 г.)
ПогребанаФранция

РелигияКалвинизъм
Управление
Период1534 – 1559
Други титлипринцеса от Франция
, херцогиня на Шартър
Armes renée france.png
Семейство
РодВалоа
БащаЛуи XII[1]
МайкаАнна Бретанска[2]
Братя/сестриКлод Френска
СъпругЕрколе II д’Есте (1528)
ДецаАнна д’Есте
Алфонсо II д’Есте
Лукреция д’Есте
Луиджи д’Есте
Рене Френска в Общомедия

Рене Френска (на френски: Renée de France; * 25 октомври 1510, дворец Блоа; † 12 юни 1574, Монтаржи) е принцеса от Франция от Орлеанския клон на династията Валоа, херцогиня на Шартър и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо от 1534 до 1559 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя е втората дъщеря на френския крал Луи XII и втората му съпруга Анна Бретонска. По-малка сестра е на Клод Френска (1499 – 1524), която е омъжена от 1514 г. за Франсоа I (1494 – 1547) крал на Франция. Като дете си играе с Ан Болейн, по-късната кралица на Англия.

Рене Френска се омъжва на 28 юни 1528 г. за Ерколе II д’Есте (1508 – 1559), който става през 1534 г. херцог на Ферара, Модена и Реджо, най-възрастният син на херцог Алфонсо I д’Есте и на Лукреция Борджия.

През Религиозните войни тя спасява живота на много калвинисти. Учените Клеман Маро и Жан Калвин намират убежище в двора на Ферара. Рене е осъдена заради ерес и през 1554 г. е поставена под домашен арест.

През 1559 г. тя остава вдовица. Рене се скарва със нейния син Алфонсо и през 1560 г. се връща във Франция, където най-голямата и дъщеря Анна е омъжена за Франсоа дьо Гиз, водачът на католическата партия през първата Хугенотска война. Тя се установява в Монтаржи, където по време на управлението на нейната закрилница Катерина Медичи, помага спокойно на протестантите и може да си кореспондира с Калвин.

Тя спасява живота на много хора и през Вартоломеевата нощ към 24 август 1572 г., когато е в Париж.

Рене се чества в протестантския календар на 11 юли.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ренé и Ерколе II имат пет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vainottujen suojelija Renée Ranskalainen 1501-1575. Посетен на 8 март 2019 г. Страница: 289-291.
  2. Vainottujen suojelija Renée Ranskalainen 1501-1575. Посетен на 8 март 2019 г. Страница: 291.
  • Reneé de France, Ökumenischen Heiligenlexikon,
  • Jean-Pierre Guillaume Catteau-Calleville: Vie de Renée de France duchesse de Ferrare, Berlin 1781
  • Ernst Münch: Erinnerungen an ausgezeichnete Frauen Italiens, ihr Leben und ihre Schriften. Renea von Este und ihre Töchter: Anna von Guise, Lukrezia von Urbina und Leonore von Este. Mayer, Aachen und Leipzig 1831.
  • Elena Taddei: Zwischen Katholizismus und Calvinismus: Herzogin Renata d'Este. Eine Eklektikerin der Reformationszeit, Hamburg 2004. ISBN 3-8300-1246-2.
  • Erich Wenneker: Renata. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 8, Bautz, Herzberg 1994, ISBN 3-88309-053-0, Sp. 27 – 30.
  • Millicent Fawcett, Five Famous French Women (1906)
  • William Gilbert, The Inquisitor, or The Struggle in Ferrara (1869). The life of Renée of France, Duchess of Ferrara, set in 1554. See: Plumb, Philip W., Dr William Gilbert: like father, like son? W. S. Gilbert Society Journal, Jones, Brian ed., vol. 1; issue 10 (Spring 1999), pp. 297 – 98. Republished in 1992 [1] Архив на оригинала от 2011-07-14 в Wayback Machine.
  • Isabella M. Braikenridge. Some memorials of Renée of France, duchess of Ferrara (1859).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]