Алфонсо I д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфонсо I д’Есте
3. херцог на Ферара, Модена и Реджо
Портрет от Досо Доси
Портрет от Досо Доси

Роден
Починал
ПогребанФерара, Италия
Управление
Период15 юни 1505 –
31 октомври 1534
ПредшественикЕрколе I д’Есте
НаследникЕрколе II д’Есте
Arms of the house of Este (5).svg
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаЕрколе I д’Есте
МайкаЕлеонора Арагонска(1450-1493)
Братя/сестриБеатриче д’Есте
Изабела д’Есте
Иполито I д’Есте
СъпругаАнна Мария Сфорца
Лукреция Борджия (1502 – 4 юли 1519)
Лаура Дианти
ДецаЕрколе II д’Есте
Алфонсо д’Есте (Монтекио)
Иполито II д’Есте
Елеонора д’Есте
Франческо д’Есте
Алфонсо I д’Есте в Общомедия

Алфонсо I д’Есте (на италиански: Alfonso I d’Este; * 21 юли 1476, Ферара; † 31 октомври 1534, Ферара) от Дом Есте, е от 1505 г. 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-възрастният син на Ерколе I д’Есте (1431 – 1505) херцог на Ферара, Модена и Реджо, и съпруга му Елеонора Арагонска (1450 – 1493), дъщеря на Фердинанд I, крал на Неапол. Брат е на Изабела (1474 – 1539), Беатриче (1475 – 1497) и Иполито I д’Есте (1479 – 1520).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Алфонсо наследява баща си на 15 юни 1505 г. През първата година на своето управление разкрива заговор на своя роден брат Феранте и единокръвния си Джулио, насочен срещу него и брат му Иполито. През септември 1506 година са осъдени, но смъртната присъда е заменена със затвор, където Феранте умира след 34 години, а Джулио е освободен през 1559 г. след 53 години († 1561).

Военни кампании[редактиране | редактиране на кода]

По време на Италианските войни Алфонсо съхранява властта си благодарение на гъвкавата си политика и укрепените стени на Ферара. Той влиза в Камбрийската лига (1508) против Венеция и остава съюзник на Луи XII даже след като, папа Юлий II сключва мир с морската република. Поканен е в новата коалиция на Ватикана и Венеция против французите, но той отказва. Крал Луи го взема под свое покровителство, макар да е папски васалде юре“.

Покровител на изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Подобно своя брат, кардинал Иполито, е един от крупните меценати на изкуството за своето време: за него Джовани Белини рисува „Пиршеството на боговете“ (1514), неговата последна завършена картина. След това Алфонсо се обръща към неговия ученик, Тициан, като му поръчва серия картини. Така неговата резиденция във Ферара става културен център. Алфонсо I д’Есте помага на Тициан и Лудовико Ариосто.

Три брака и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 12 януари или на 12 февруари 1491 г. с Анна Сфорца (1473 – 1497), дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (1444 – 1476), херцог на Милано, и на Катерина Сфорца (1463 – 1509). Тя умира след раждането на нейното първо дете, един син, който умира малко след това.

Втори брак: на 2 февруари 1502 г. с Лукреция Борджия (1480 – 1519), дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия. Тя е майка на повечето му деца и умира също при раждане.

  1. дъщеря, мъртвородена на 5 септември 1502
  2. Алесандро (* 19 септември 1505, † 14 октомври 1505)
  3. Ерколе II д’Есте (1508 – 1559), херцог 1534, ∞ 1528 Рене Френска (1510 – 1575) дъщеря на крал Луи XII
  4. Иполито II д’Есте (1509 – 1572), кардинал 1538
  5. Алесандро д’Есте (1514 – 1516)
  6. Елеонора д’Есте (1515 – 1575), монахиня
  7. Франческо д’Есте (1516 – 1578), княз на Маса, ∞ 1540 Мария ди Кардона († 1563)
  8. Изабела Мария (родена и умряла на 14 юни 1519)

Трети брак: за дългогодишната си любовница Лаура Дианти († 1573), за да легитимира двете си деца от нея:

Папата не признава легитимацията. Наследен е от най-големия му син Ерколе II д’Есте (1508 – 1559).


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ferdinand Gregorovius: Lucrezia Borgia S. 58,
  • Bryson Burroughs, The Portrait of Alfonso d'Este by Titian. The Metropolitan Museum of Art Bulletin 22.4 (April 1927), pp. 97 – 101.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]