Анна Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Мария Сфорца
херцогиня консорт на Ферара, Модена и Реджо
Anna Maria Sforza.jpg
Анна Мария Сфорца
Управление 12 януари 149130 ноември 1497
Наследила Елеонора Арагонска
Наследена от Лукреция Борджия
Лични данни
Родена
Починала
2 декември 1497 г. (21 г.)
Погребана в Манастир „Сан Вито“ във Ферара
Други титли принцеса от Милано
Семейство
Династия Сфорца по произход
Д'Есте по брак
Баща Галеацо Мария Сфорца
Майка Бона Савойска
Брак Алфонсо I д’Есте
Потомци син
Герб Arms of the House of Sforza.svg Coat of arms of the House of Este (Ercole I).svg
Анна Мария Сфорца в Общомедия

Анна Мария Сфорца (на италиански: Anna Maria Sforza, * 19 юли 1473 в Милано, Миланско херцогство, + 30 ноември 1497 във Ферара, Херцогство Ферара) от фамилията Сфорца е принцеса от Милано и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (* 24 януари 1444, † 26 декември 1476), 5-и херцог на Милано и на втората му съпруга Бона Савойска (* 10 август 1449, † 17 ноември 1503), дъщеря на херцог Лудвиг Савойски – 2-ри херцог на Савоя.

Когато е на пет месеца, баща ѝ е убит в църквата „Санто Стефано“ в Милано на 26 декември 1476 г. на празника на Свети Стефан. Той е намушкан с нож от трима високопоставени служители на миланския двор.

Има двама братя и една сестра:

Има и двама полубратя и две полусестри от връзката на баща ѝ с Лукреция Ландриани, и двама полубратя от връзката му с Лучия Марлиани.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

4-годишната Анна е сгодена за 1-годишния Алфонсо д'Есте, син и наследник на Ерколе I д'Есте – 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо (1471 – 1505) чрез договор, подписан на 20 май и ратифициран в Милано на 14 юли 1477 г.[1] Сватбените договори са подписани във Ферара през април или май 1490 г. от Франческо Казати по заповед на 7-ия херцог на Милано Лудовико „Мавърът“. Зестрата на булката е определена на 40 хил. дуката, същата като тази на Беатриче д'Есте – съпруга на Лудовико „Мавърът“. Бракът е отпразнуван на 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара (както пише в „Хроники 1471 – 1494“ от Уго Калефини, биограф съвременник на Ерколе I и на неговия син Алфонсо I).

В списъка с чеиза на Анна, съставен на 22 януари 1491 г., се открояват бижутата: освен многобройни нанизи перли, огърлица от златни орнаменти с 64 диаманта, 33 рубина и 98 перли, фиба във форма на роза с голям „баласо“ (камък, подобен на рубин), придружен от диаманти, изумруди и перли. Анна има много изискани декорирани сандъци за чеиза и подобно на другите млади булки тя има и кукла („пика“), за която са шити рокли, подобни на тези на най-богатите дами от онова време и са създавани миниатюрни мебели.[2]

Бракът не е щастлив: русата и неженствена Анна, през цялото време облечена като мъж, отказва да консумира брака, предпочита женската компания и прекарва всяка нощ с малка чернокожа робиня.[3] От друга страна хуманистът Бонавентура Пистофило я описва като „красива и много мила“. Тя е културна, сдържана, интелигентна жена, противоположност на безразсъдния ѝ и импулсивен съпруг Алфонсо д'Есте. Кореспондира си с Беатриче д'Есте, чиято голяма приятелка е.

Анна Мария умира на 21 години на 30 ноември 1497 г. при раждане на първия си син, който умира малко след като е кръстен. Според други източници тя ражда син на име Алесандро, починал на 17-годишна възраст през 1514 г.[4][5][6]

Майката и детето са погребани в манастира Сан Вито (изчезнал през 21 век), чийто покровителка е тя.[7][8] Смъртта ѝ слага край на връзката между семействата Сфорца и Д'Есте. Алфонсо не присъства на погребението, тъй като лицето му е обезобразено от сифилис.[9] Той се жени на 2 февруари 1502 г. за Лукреция Борджия (* 18 април 1480 в Субиако, † 24 юни 1519 във Ферара), от която има шест деца.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара за Алфонсо д'Есте (* 21 юли 1476 във Ферара, Херцогство Ферара, † 31 октомври 1534, пак там), от 1505 г. 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо, от когото ражда един син:

  • син (*/† октомври 1534)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archi. St. Lomb., 1882, p. 483
  2. Storia e storie (di donne): Anna Sforza, la principessa dimenticata. // Посетен на 5 ок.т 2021.
  3. Geneviève Chastenet: Lucrezia Borgia (Spanish version) 1995, Javier Vergara Editorial, p. 200
  4. Alessandro d'Este in: geneanet.org [посетен на 5 октомври 2021 г.]
  5. Alessandro d'Este in: geneall.net [посетен на 5 октомври 2021 г.].
  6. Alessandro d'Este в: Genealogy Database by Herbert Stoyan. Архивиран от оргинала 18 декември 2014 г., at the Wayback Machine [посетен на 17 декември 2014 г.].
  7. Chiesa di San Vito (*). // Посетен на 5 окт. 2021.
  8. Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este Giovanni Sabadino degli Arienti, Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este, duca di Ferrara, scritta nel 1500"
  9. Sarah Bradford, Lucrezia Borgia, Milano, Mondadori, 2005. ISBN 88-04-55627-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Maria Sforza“ и страницата „Anna Sforza“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История