Иполито II д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иполито II д’Есте
200
Римокатолически кардинал
Издигнат от Франсоа I
Роднини папа Александър VI
Роден 25 август 1509
Починал 2 декември 1572
Герб Stemma.Card.Este.JPG
Иполито II д’Есте в Общомедия

Иполито II д’Есте (на италиански: Ippolito II d’Este, Hippolyt, * 25 август 1509 във Ферара, † 2 декември 1572 в Рим) от Дом Есте е италиански кардинал, архиепископ на Милано (1520 – 1550, 1558 – 1559), архиепископ на Лион (1539 – 1551) и епископ на Новара (1550 – 1551).

Той е вторият син на Алфонсо I д’Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджо, и втората му съпруга Лукреция Борджия (1480 – 1519), дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия. По-големият му брат е херцог Ерколе II д’Есте (1508 – 1559).

На десет години той последва чичо си Иполито I д’Есте като архиепископ на Милано. От март 1536 до 1539 г. той е в двора на крал Франсоа I от Франция, който през 1539 г. го номинира за кардинал. През 1564 г. той става кардиналдякон на Санта Мария ин Виа Лата в Рим. Той често е кандидат на французите за папа, но не е избран.

Вила д'Есте

Иполито II д’Есте построява Вила д'Есте в Тиволи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]