Изабела д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабела д’Есте
маркграфиня на Мантуа
Tizian 056.jpg
Изабела д’Есте, портрет от Тициан (1536)
Лични данни
Управление 1519 – 1521
Родена
Починала
13 февруари 1539 г. (64 г.)
Семейство
Династия Дом Есте
Баща Ерколе I д’Есте
Майка Леонора Арагонска
Брак Франческо II Гонзага
Потомци Елеонора Гонзага дела Ровере, Федерико II Гонзага, Ерколе Гонзага, Феранте I Гонзага, Ливия Гонзага, Иполита Гонзага
Изабела д’Есте в Общомедия
Изабела д’Есте (1495/1505)
Изабела д’Есте, портрет от Леонардо да Винчи

Изабела д’Есте (на италиански: Isabella d’Este, * 18 май 1474 във Ферара, † 13 февруари 1539 във Ферара) от Дом Есте е чрез женитба маркграфиня на Мантуа (1519 – 1521), la Primadonna del Rinascimento.

Тя е дъщеря на Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара (1431 – 1505) и Леонора Арагонска от Неапол(1450 – 1493), дъщеря на крал Фердинанд I от Неапол. Нейните по-малки братя са херцог Алфонсо I д’Есте от Ферара, Модена и Реджо нел'Емилия и кардинал Иполито I д’Есте.

Изабела се омъжва на 16-годишната на 12 февруари 1490 г. в Мантоа за Франческо II Гонзага (1466 – 1519) от род Гонзага от 1484 г. маркграф на Мантуа. Dо 1498 г. той е военен командир на служба на Венеция и оставя през това време управлението на Мантоа на Изабела, също след неговата смърт на 29 март 1519 г. за нейния син Федерико II Гонзага.

Изабела играе важна роля в политиката на Италия, помага със съпруга си на хората на изкуството Лудовико Ариосто, Рафаело, Андреа Мантеня. Рисувана е два пъти от Тициан. Нейният портрет от Леонардо да Винчи се намира в Лувъра.

Наричана е „la Primadonna del Rinascimento“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Изабела д’Есте и Франческо II Гонзага имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alessandro Luzio: La Galleria dei Gonzaga – Appendice B: I ritratti d'Isabella d'Este. Mailand 1913 (Dokumentation der wichtigsten kunstbezogenen Briefe)
  • Jan Lauts: Isabella d’Este. Fürstin der Renaissance. 1474 – 1539. Marion von Schröder Verlag, Hamburg 1952.
  • Gli studioli d'Isabelle d’Este. Paris 1975 (Ausstellungskatalog).
  • George R. Marek: The Bed and the Throne: The Life of Isabella d'Este. Harper and Row, New York 1976, ISBN 0-06-012810-0, S. ix.
  • Valentino Brosio: La rosa e la spada. Isabella d’Este e Francesco Gonzaga. Turin 1980.
  • Sylvia Ferino-Pagden: „La prima donna del mondo“ Isabella d’Este. Fürstin und Maezenatin der Renaissance. Ausstellungskatalog. Kunsthistorisches Museum, Wien 1994.
  • Mauda Bregoli-Russo: Teatro dei Gonzaga al tempo di Isabella d'Este. Bern/ Frankfurt am Main u. a. 1997, ISBN 0-8204-3124-9.
  • Clifford M. Brown: Isabella d'Este in the Ducal Palace in Mantua : an Overview of Her Rooms in the Castello di San Giorgio and the Corte Vecchia. Rom 2005, ISBN 88-8319-998-7.
  • Francis Ames-Lewis: Isabella and Leonardo : the Artistic Relationship Between Isabella d'Este and Leonardo da Vinci, 1500 – 1506. New Haven (Conn.) 2012, ISBN 978-0-300-12124-7.
  • Sally Anne Hickson: Women, Art, and Architectural Patronage in Renaissance Mantua. Matrons, Mystics, and Monasteries. Farnham 2012, ISBN 978-1-4094-2752-0.
  • Sarah D. P. Cockram: Isabella d'Este and Francesco Gonzaga. Power Sharing at the Italian Renaissance Court. Ashgate, Farnham 2013, ISBN 978-1-4094-4831-0.
  • Tim Shephard: Echoing Helicon. Music, Art and Identity in the Este Studioli, 1440 – 1530. New York 2014, ISBN 978-0-19-993613-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]