Доломити (планинска верига)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Доломити)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доломити
SassolungoHDR.jpg
Italy relief location map.jpg
46.6131° с. ш. 12.1631° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение Флаг на Италия Италия
Част от Алпи
Най-висок връх Мармолада
Надм. височина 3342 m
Доломити в Общомедия

Доломитовите Алпи (на италиански Dolomiti, на немски Dolomiten) са дял на Алпите, част от Източните Алпи и по-точно – от Южните Варовикови Алпи. Те се простират южно от централното било, в североизточната част на Италия на териториите на провинциите Белуно, Болцано, Южен Тирол и Тренто.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от минерала доломит, който съдържа магнезий, желязо или манган. Въз основа на този минерал същото име носи и вид седиментна скала, близка до варовика.[1] И двете са кръстени така на френския геолог и минералог от ХVІІІ в. Деода дьо Доломю. Всъщност връзката между този французин и Доломитите е по-пряка – именно с пътуването си в тях той извършва повечето си важни открития.[2] Те са съставени главно от този вид скали, което им придава особен външен вид. Ето защо са наричани също Бледите планини.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Геоложката история на Доломитите е христоматиен пример за това как морското дъно може да се превърне в планина, подтиквано от тектонските движения. Преди повече от 230 млн. години на това място е съществувало топло тропическо море, в което са виреели огромни колонии от корали. Те са извличали разтворения в морската вода калцит и при смъртта си са оставяли черупковите си обвивки, постепенно се образувайки дебели слоеве.[3] Издигането на земните пластове през последните 20 – 30 млн. години е последвано от заледяване през плейстоцена, което е способствало по-меките седиментни наслаги да бъдат свлечени в процеса на екзарация.

За разлика от други райони тук доломитът е твърда скала с различни оттенъци – от бледо розово до бледо зелено. Сравняват го с вкаменена захар. В него отчетливо се различават съставляващите го корали, вкаменени водорасли и охлюви с разнообразни форми. Днес твърдите скали остават да стърчат над живописни долини подобно на кули, стъпала и отвесни стени.[4] Същевременно активен вулканизъм изкарва на повърхността магмата и образува отделни райони със съвсем друг вид скали – най-вече масива Болцано.

Карта на Доломитите

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Доломитовите Алпи са сравнително голям масив. С размери 150 на 190 км и площ почти 16 000 кв. км, те се равняват на най-обширните алпийски дялове.[5] Ограничени са от долините на няколко реки: Изарко (на северозапад), Риенца (на север), Пиаве (на изток), Брента (на югозапад) и Адидже (на запад).[6] Граничат с много други масиви – Сарентинските, Цилерталските и Карнийските Алпи, както и с Брентските Доломити. От тях извират редица малки, но буйни и красиви реки – Алвизио, Кордеволе, Бойте, Гадера, Чизмон. Най-високият връх е Мармолада – 3342 м, но много други върхове са трихилядници. Между тях са Монте Чивета (3220 м), Кристало (3221 м) и Тре Чиме ди Лаваредо (3003 м).

Доломитите имат сложен релеф, изпъстрен с множество отделни хребети, проходи и съчетание на скалисти върхове с тучни пасища. Оформени са няколко карстови района, често се случват каменопади и свлачища. Географите виждат поне 26 поддяла в масива, от които най-важни са Села, Мармолада, Тофане, Розенгартен, Шлерн, Зекстен.[7] На няколко места са се запазили миниатюрни ледници. Единственият по-голям е този от северната страна на Мармолада.

Връх Сасолунго ди Чибиана (вляво)
Връх Антелао

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и един върха са високи над 3000 м. Десетте най-високи са:

  • Мармолада – 3324 м;
  • Антелао – 3264 м;
  • Тофана ди Мецо – 3241 м;
  • Сорапис – 3229 м;
  • Кристало – 3221 м;
  • Монте Чивета – 3220 м;
  • Чима ди Вецана – 3192 м;
  • Чимон дела Пала – 3184 м;
  • Лангкофел – 3181 м;
  • Монте Пелмо – 3168 м.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Дълбоките и широки долини, които рядко се издигат над 2000 м, осигуряват сравнително лесен достъп до всички части на планината. Основни изходни пунктове са градовете Болцано (от запад) и Белуно (от изток). Тя е пресечена от много пътища, като основният минава през прохода Камполонго (1875 м) в северното подножие на Мармолада. Това е една от най-предпочитаните дестинации както за зимен туризъм, така и за летни преходи. В същото време разнообразието от скалисти върхове с отвесни стени (особено тези от северната страна) привличат алпинисти от цяла Европа. Катеренето в региона има за рождена дата 1887 г., когато 17-годишният Георг Винклер изкачва сам внушителните Виолетови кули.

Лифт към връх Тофана ди Мецо

Главен зимен център е курортът Кортина д'Ампецо, където през 1956 г. се провеждат Зимните олимпийски игри. Други 30 ски курорта очакват посетители всяка зима – Ауронцо, Сан Мартино ди Кастроца, Ортисеи.[8] Общата дължина на ски пистите е над 1300 км, към които са създадени 450 лифта.[9] В действителност много лифтове не са в полза на скиорите, а на туристите и стигат до най-високите върхове. Така могат да се посетят самият Мармолада, както и Тофана ди Мецо. На последния са изградени панорамна площадка със спираща дъха гледка и кафене.[10]

За любителите на дълги преходи да изградени десет високопланински пътеки, известни със своята красота. Най-кратката се преминава за осем дни, а най-дългата – за осемнадесет. Доломитовите Алпи са поставени под закрилата на ЮНЕСКО. Има около десет национални и природни парка, като се започне с националния парк Доломити Белунези.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948. с. 142
  2. Dolomites, Summitpost.org
  3. Петер Гьобел и Урсула Пфениг, Шедьоври на планетата Земя, Рийдърс Дайджест 2009, с. 166 ISBN 978-954-9935-55-4
  4. Красивите Доломити, на сайта Перископ
  5. Dolomites, Summitpost.org
  6. Dolomites mountains, Encyclopaedia Britannica
  7. Известният сайт Summitpost.org използва разделение, в което поддяловете са 17.
  8. Dolomites, Encyclopaedia Britannica
  9. Ski resorts Dolomites, Skiresort.info
  10. Доломитите – италианската прелест, на сайта на Руал Травел