Направо към съдържанието

Пиаве

Пиаве
(на италиански: Piave)
46.617° с. ш. 12.7169° и. д.
45.5295° с. ш. 12.7282° и. д.
Местоположение в Италия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Италия
Венето
Дължина220 km
Водосб. басейн4127 km²
Отток120 m³/s
Начало
МястоКарнийски Алпи
Координати46°37′01.2″ с. ш. 12°43′00.84″ и. д. / 46.617° с. ш. 12.7169° и. д.
Надм. височина1710 m
Устие
МястоАдриатическо море
Координати45°31′46.2″ с. ш. 12°43′41.52″ и. д. / 45.5295° с. ш. 12.7282° и. д.
Надм. височина0 m
Пиаве в Общомедия

Пиаве (на италиански: Piave) е река в Северна Италия (регион Венето), вливаща се в Адриатическо море. Дължина 220 km, площ на водосборния басейн 4127 km²[1]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Пиаве води началото си от западната част на Карнийските Алпи, на 1710 m н.в., в най-северната част на регион Венето, на 7 km североизточно от високопланинското градче Сапада. По цялото си протежение тече основно в южна посока, като в средното си течение прави малка изпъкнава на запад дъга. В горното и средно течение тече в дълбока планинска долина между Доломитовите Алпи на запад и Карнийските Алпи на изток. В този участък течението ѝ е бурно с множество теснини и прагове. В района на градчето Педероба излиза от планините и пресича в югоизточна направление източната част на Паданската равнина, като в този участък коритото ѝ изцяло е коригирано и канализирано чрез водозащитни диги. Влива се в северната част на Венецианския залив на Адриатическо море, при малкото курортно селище Кортелазо.[1]

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Пиаве е сравнително малък и тесен и обхваща площ от 4127 km², като изцяло се простира на територията на регион Венето. На запад водосборния басейн на Пиаве граничи с водосборните басейни на реките Брента, Адидже и други по-малки, вливащи се в Адриатическо море, на север – с водосборния басейн на река Драва (десен приток на Дунав), а на изток – с водосборните басейни на реките Таляменто и Ливенца, вливащи се в Адриатическо море.[1]

Основните притоци:

  • леви – Вайонт (35 km, 64 km²);
  • десни – Ансео (37 km, 241 km²), Бойте (45 km, 396 km²), Мае (33 km, 232 km²), Кордеволе (79 km, 867 km²).[1]

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Пиаве има предимно снежно-дъждовно подхранване с чести пролетно-летни и есенни епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в долното течение 120 m³/sec.[1]

Стопанско значение, селища

[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение на реката и по някои от нейните малки притоци е изградена каскада от няколко язовира с малки ВЕЦ-ове в основата на преградните им стени. По-големите са: „Пиаве ди Кадоре“, „Соверцене“, „Фадалто“ и др. В най-долното си течение на протежение от 34 km (до градчето Зенсон ди Пиаве) е плавателна за плиткогазещи съдове.

По цялото си протежение долината на Пиаве е гъсто заселена, като в горното и средното ѝ течение селищата са предимно туристически центрове, а в долното – средища на селскостопанска дейност. по-големите градове са: Пиаве ди Кадоре, Белуно, Сан Дона ди Пиаве.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]
  • През 1809 г. по време на Наполеоновите войни (Войната на петата коалиция), около реката се е провело сражение между френско-италианските и австрийските войски, завършило без победител.
  • От 24 октомври до 9 ноември 1917 г., по време на Първата световна война в района на градчето Капорето се провежда сражение между италианските и австро-унгарските войски, съвместно с германски войски, завършило с победа на последните.
  • От 15 до 23 юни 1918 г., по време на Първата световна война в битката при Пиаве между англо-френско-италианските и австро-унгарските войски, завършила с поражение за австро-унгарската армия.
  • От 25 октомври до 3 ноември 1918 г., по време на Първата световна война в долината на реката се е състояла битката при Виторио-Венето, завършила с капитулация на австро-унгарската армия.