Джовани Белини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джовани Белини
италиански художник
Автопортрет
Автопортрет
Роден
Починал
Венеция, Италия
АкадемияВенецианска школа
Направлениерелигиозна живопис и портретен жанр
ПовлиянМантеня
Джовани Белини в Общомедия

Джовани Белини (на италиански: Giovanni Bellini, 1430 – 1516) е италиански художник, основател на Венецианската школа по живопис.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1430 г. във Венеция (по други данни – през 1426 г.). Син е на Джакопо Белини (1400 – 1471). Джовани и неговия брат Джентиле Белини по всяка вероятност почват своята кариера в школата на баща си.

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Венецианската живопис от 15 век се намира под влияние на две култури – византийска и нидерландска. Одухотвореното величие на византийските иконни образи и педантично подробния натурализъм на Северната школа стават основа за оформянето на творчеството на художниците. Още един източник на вдъхновение служат творбите на флорентинския скулптор Донатело от Падуа.

В ранния период на творчеството му най-силно влияние над Джовани оказва художникът Андреа Мантеня, който се жени през 1453 г. за сестра му Николоза.

Мадони с Младенци[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката мадона, 1450 – 1460, Пинакотека „Брера“, Милано.

Към ранния период на художника се отнасят няколко Мадони с Младенци. От периода 1450 - 1560 г. датират „Мадоната с Младенеца“ от Градски музей „Маласпина“ в Павия, „Мадоната с Младенеца“ от колекцията на Джон Джонсън в Филаделфия, „Мадона Леман“ от колекция „Леман“ в Ню Йорк, в която се забелязва влиянието на Мантеня, а така също и т. нар. „Гръцка мадона“ от Пинакотека „Брера“ в Милано. Последната в този ред се счита за несъмнен шедьовър. От момента на своето създаване тя украсява Двореца на Дожите във Венеция. В Пинакотека „Брера “попада през 1808 г. след църковната реквизиция, устроена от Наполеон. По-рано се счита, че картината е нарисувана по византийски маниер заради златния фон, но по-късните изследвания установяват, че надписът със злато на гръцки език „Майка божия“ и „Христос“, изписани на нея, са добавени през 16 век. Самият Белини изначално рисува Мадоната на фона на синьо небе.

Във венецианските домове се пазят голямо количество икони от византийски и крито-гръцки произход. Тяхното влияние над творчеството на Белини е безспорно. Изследователи отбелязват „нежната безпристрастност“ на мадоните на Белини, направо свързвайки тези качества с византийското наследство и влияние. Самата технология на производството на картини обаче е заимствана от художниците от Нидерландия.

Пиетà[редактиране | редактиране на кода]

Друга тема от неговото творчество – „Оплакването на Христос“ (Пиетà) така също води своя произход от византийската традиция. „Пиетà“ от Академия „Карара“ в Бергамо и „Пиета“ от Музей „Полди Пецоли“ в Милано, стават прототипи на цяла серия картини, изобразяващи полуфигура на мъртвия Христос, извисяваща се над саркофага. Този тип се разпространява и извън пределите на Венеция. „Пиета“ от Бергамо е много трагична, лицата на персонажите в нея по-скоро напомнят на маски. Съвсем по различно е решен същия сюжет в картината „Мъртвият Христос, поддържан от ангели“ от Музей „Корер“ във Венеция. На картината има фалшива дата, 1499 г., и апокритически подпис на Албрехт Дюрер. Произведението напълно е издържано в духа на Мантеня и изследователите считат, че неговото създаване е около 1460 г. Безжизненото тяло на Христос в него е сякаш изсечено от хладен мрамор.

Зрял период[редактиране | редактиране на кода]

Триптих на Св. Себастиан (1460 – 64), Галерия на Академията, Венеция.

В средата на 1460-те години Джовани става известен художник и започва да получава престижни поръчки за изпълнение на църковни олтари. Между 1460 и 1464 г.той участва в създаването на олтар за църквата „Санта Мария делла Каритà“. Тази църква в средата на 15 век е преустроена и за четирите фамилни олтари на Белини са поръчани четири триптиха: „Триптих на св. Лаврентий", „Триптих на св. Себастиан“, „Триптих на Мадоната“ и „Триптих на Рождество“. Сега те всички се съхраняват в Галерия на Академията във Венеция. Изследователите считат, че по-голямата част от олтарите са изписвани от други художници, а на Джовани принадлежи само замисълът. Не предизвиква съмнение само „Триптих св. Себастиан“, който се счита работа, изцяло изпълнена от ръката на Белини.

Полиптих „Св. Винченцо Ферер“, сл. 1464, църква „Санти Джовани е Паоло“, Венеция.

Следващото крупно произведение на майстора е „Полиптих на Свети Винченцо Ферер“ от венецианската църква „Санти Джовани е Паоло“.

Св. Винченцо Ферер е испански светец, виден деятел на доминиканския орден. Той е известен като талантлив полемист, страстен проповедник, духовник, а и яростен противник на папа Бенедикт XIII. В 1455 година Винченцо е канонизиран, след това орденът се заема с широка пропаганда и утвярждаване на неговия култ.

Белини, рисува множество „Мадони с младенци“, и е един от най-изтънчените майстори на импровизациите, над които постоянно витае византийски дух.

Паралелно с религиозната живопис Белини през 1470-те години се занимава с портрети. Те не са многочислени, но са значими по своите резултати. Изследователите виждат в тях несъмнено влияние на Антонело да Месина, който е знаменит майстор в този жанр.

Късен период[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт Дюрер пише в писмо за него през 1506 г: „…Джовани Белини… много ме хвали в присътствието на много хора. На него му се иска да има нещо от моите творби. И той сам идва при мен и моли да нарисувам нещо за него. Той добре ще ми плати. Той е много стар, но все още е добър художник“.

Млада жена оправя тоалета си, 1514 – 16, Музей на историята на изкуството, Виена.

Джовани Белини рисува за херцог Алфонсо I д’Есте картината „Пиршеството на боговете“ (1514), която става неговата последна завършена картина.

Умира през 1516 г. във Венеция.

Белини прави Венецианската школа най-значима в периода на късното Куатроченто и една от водещите художествени школи в италианското ренесансово изкуство. Негови ученици са Тициан и Джорджоне.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Беллини, венецианские живописцы
  2. G. Robertson. Giovanni Bellini. Oxford. 1968.
  3. T. Pignatti. L’opera completa di Giovanni Bellini. Milano. 1968.
  4. Rona Goffen. Giovanni Bellini. Yale University Press. 1989.
  5. D. A. Brown et al. Bellini, Giorgione, Tizian and the Renaissance of Venezian Painting. NGA, Washington. 2006.