Джовани Белини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Белини
Giovanni Bellini FeltételezettÖnarcképeKJ.jpg
италиански художник
Роден
Починал
Академия Венецианска школа
Направление религиозна живопис и портретен жанр
Повлиян Мантеня
Джовани Белини в Общомедия

Джовани Белини (на италиански: Giovanni Bellini, 14301516) е италиански художник, основател на Венецианската школа по живопис.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден в през 1430 г. във Венеция (по други данни през 1426). Син е на Джакопо Белини (14001471). Джовани и неговия брат Джентиле Белини, по всяка вероятност почват своята кариера в школата на баща си.

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Венецианската живопис на XV век се намира под влияние на две култури — византийска и нидерландска. Одухотвореното величие на византийските иконни образи и педантично подробния натурализъм на северната школа стават основа за оформянето на творчеството на художниците. Още един източник на вдъхновение служат творбите на флорентийския скулптор Донатело от Падуа.

В ранния период на творчеството му, най-силно влияние над Джовани оказва художникът Андреа Мантеня, който се жени през 1453 година за сестра му Николоза.


„Мадони с младенци“[редактиране | редактиране на кода]

Белини. Гръцката мадона. 1450-60, Галерия Брера, Милано.

Към ранния период на художника се отнасят няколко „Мадони с младенци“. За 1450-60-и години се датират „Мадона с младенеца“ от Градския музей Маласпина, Павия, „Мадона с младенеца“ от колекцията на Джон Джонсън, Филаделфия, „Мадона Леман“ от колекция „Леман“, Ню Йорк, в която се забелязва влиянието на Мантеня, а така също и така наречената „Гръцка мадона“ от Пинакотека Брера, Милано. Последната в този ред се счита несъмнен шедьовър. От момента на своето създаване тя украсява Двореца на Дожите във Венеция; В пинакотека Брера попада през 1808 година след църковната реквизиция, устроена от Наполеон. По-рано се счита, че картината е нарисувана по византийски маниер - заради златния фон, но по-късните изследвания установяват, че надписът със злато на гръцки език: „Майка божия“ и „Христос“, изписани на нея, са добавени през XVI век. Самият Белини изначално рисува Мадоната на фона на синьо небе.

Във венецианските домове се пазят голямо количество икони от византийски и крито-гръцки произход. Тяхното влияние над творчеството на Белини е безспорно; изследователи отбелязват „нежната безпристрастност“ на мадоните на Белини, направо свързвайки тези качества с византийското наследство и влияние. Самата технология на производството на картини обаче е заимствана от художниците от Нидерландия.


Пиета[редактиране | редактиране на кода]

Друга тема от неговото творчество, „Оплакването на Христос“ (Пиета) така също води своя произход от византийската традиция. „Пиета“ от Академия Карара, Бергамо, и „Пиета“ от музея Полди Пецоли, Милано, стават прототипи на цяла серия картини, изобразяващи полуфигура на мъртвия Христос, извисяваща се над саркофага. Този тип се разпространява и извън пределите на Венеция. „Пиета“ от Бергамо е много трагична, лицата на персонажите в нея по-скоро напомнят на маски. Съвсем по различно е решен същия сюжет в картината „Мъртвият Христос, поддържан от ангели“ от музея Корер, Венеция. На картината има фалшива дата, 1499 г., и апокритически подпис на  Албрехт Дюрер. Произведението напълно е издържано в духа на Мантеня, изследователите считат, че неговото създаване е около 1460 г. Безжизненото тяло на Христос в него е сякаш изсечено от хладен мрамор.

Зрял период[редактиране | редактиране на кода]

Белини. Триптих Св. Себастиан (1460-64). Венеция, Галерия на Академията.

В средата на 1460-те години Джовани става известен художник и започва да получава престижни поръчки за изпълнение на църковни олтари. Между 1460 и 1464 години той участва в създаването на олтар за църквата „Санта Мария делла Карита“. Тази църква в средата на XV век е преустроена, и за четирите фамилни олтари на Белини са поръчани четири триптиха: „Триптих на св. Лаврентий", „Триптих св. Себастиан“, „Триптих на Мадоната“ и „Триптих на Рождество“. Сега те всички се съхраняват в галерията на Академията, Венеция. Изследователите считат, че по-голямата част от олтарите са изписвани от други художници, а на Джовани принадлежи само замисъла. Не предизвиква съмнение само „Триптих св. Себастиан“, който се счита работа, изцяло изпълнена от ръката на Джовани Белини.

Белини. Полиптих „Св. Винченцо Ферер“ (след 1464). Ц. Санти Джовани е Паоло, Венеция.

Следващото крупно произведение на майстора е полиптих на Свети Винченцо Ферер от венецианската църква „Санти Джовани е Паоло“. Св. Винченцо Ферер е испански светец, виден деятел на доминиканския орден. Той е известен като талантлив полемист, страстен проповедник, духовник, а и яростен противник на папа Бенедикт XIII. В 1455 година Винченцо е канонизиран, след това орденът се заема с широка пропаганда и утвярждаване на неговия култ.

Белини, рисува множество „Мадони с младенци“, и е един от най-изтънчените майстори на импровизациите, над които постоянно витае византийски дух.

Паралелно с религиозната живопис Белини през 1470-те години се занимава с портрети. Те не са многочислени, но са значими по своите резултати. Изследователите виждат в тях несъмнено влияние от Антонело да Месина, който е знаменит майстор в този жанр.

Късен период[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт Дюрер пише в писмо за него през 1506 г: "…Джовани Белини… много ме хвали в присътствието на много хора, на него му се иска да има нещо от моите творби. И той сам идва при мен и моли, да нарисувам нещо за него. Той добре ще ми плати. Той е много стар, но все още е добър художник".

Джовани Белини. „Гола пред огледалото“ (1514-16). Музей на историята на изкуството, Виена.

Белини прави венецианската школа най-добра в периода на Ренесанса и една от главните художествени школи в западното изкуство.Негови ученици са Тициан и Джорджоне.

Умира през 1516 г. във Венеция.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Беллини, венецианские живописцы
  2. G. Robertson. Giovanni Bellini. Oxford. 1968.
  3. T. Pignatti. L’opera completa di Giovanni Bellini. Milano. 1968.
  4. Rona Goffen. Giovanni Bellini. Yale University Press. 1989.
  5. D. A. Brown et al. Bellini, Giorgione, Tizian and the Renaissance of Venezian Painting. NGA, Washington. 2006.