Джовани Белини
| Джовани Белини | |
|---|---|
| италиански художник | |
 Автопортрет |
|
| Роден | |
| Починал |
Венеция, Италия |
| Академия | Венецианска школа |
| Направление | религиозна живопис и портретен жанр |
| Повлиян | Мантеня |
| Джовани Белини в Общомедия | |
Джовани Белини (на италиански: Giovanni Bellini, 1430 – 1516) е италиански художник, основател на Венецианската школа по живопис.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Роден в през 1430 г. във Венеция (по други данни през 1426). Син е на Джакопо Белини (1400 – 1471). Джовани и неговия брат Джентиле Белини, по всяка вероятност почват своята кариера в школата на баща си.
Ранен период[редактиране | редактиране на кода]
Венецианската живопис на XV век се намира под влияние на две култури – византийска и нидерландска. Одухотвореното величие на византийските иконни образи и педантично подробния натурализъм на северната школа стават основа за оформянето на творчеството на художниците. Още един източник на вдъхновение служат творбите на флорентийския скулптор Донатело от Падуа.
В ранния период на творчеството му, най-силно влияние над Джовани оказва художникът Андреа Мантеня, който се жени през 1453 година за сестра му Николоза.
„Мадони с младенци“[редактиране | редактиране на кода]
Към ранния период на художника се отнасят няколко „Мадони с младенци“. За 1450-60-и години се датират „Мадона с младенеца“ от Градския музей Маласпина, Павия, „Мадона с младенеца“ от колекцията на Джон Джонсън, Филаделфия, „Мадона Леман“ от колекция „Леман“, Ню Йорк, в която се забелязва влиянието на Мантеня, а така също и така наречената „Гръцка мадона“ от Пинакотека Брера, Милано. Последната в този ред се счита несъмнен шедьовър. От момента на своето създаване тя украсява Двореца на Дожите във Венеция; В пинакотека Брера попада през 1808 година след църковната реквизиция, устроена от Наполеон. По-рано се счита, че картината е нарисувана по византийски маниер – заради златния фон, но по-късните изследвания установяват, че надписът със злато на гръцки език: „Майка божия“ и „Христос“, изписани на нея, са добавени през XVI век. Самият Белини изначално рисува Мадоната на фона на синьо небе.
Във венецианските домове се пазят голямо количество икони от византийски и крито-гръцки произход. Тяхното влияние над творчеството на Белини е безспорно; изследователи отбелязват „нежната безпристрастност“ на мадоните на Белини, направо свързвайки тези качества с византийското наследство и влияние. Самата технология на производството на картини обаче е заимствана от художниците от Нидерландия.
Пиета[редактиране | редактиране на кода]
Друга тема от неговото творчество, „Оплакването на Христос“ (Пиета) така също води своя произход от византийската традиция. „Пиета“ от Академия Карара, Бергамо, и „Пиета“ от музея Полди Пецоли, Милано, стават прототипи на цяла серия картини, изобразяващи полуфигура на мъртвия Христос, извисяваща се над саркофага. Този тип се разпространява и извън пределите на Венеция. „Пиета“ от Бергамо е много трагична, лицата на персонажите в нея по-скоро напомнят на маски. Съвсем по различно е решен същия сюжет в картината „Мъртвият Христос, поддържан от ангели“ от музея Корер, Венеция. На картината има фалшива дата, 1499 г., и апокритически подпис на Албрехт Дюрер. Произведението напълно е издържано в духа на Мантеня, изследователите считат, че неговото създаване е около 1460 г. Безжизненото тяло на Христос в него е сякаш изсечено от хладен мрамор.
Белини. Св. Йероним проповядва на лъва (ок. 1450). Бирминт, Институт Барбера.
Джовани Белини. Пиета. ок. 1450 – 55, Академия Карара, Бергамо
Белини. „Мъртвият Христос поддържан от ангели“ (ок. 1460). Музей Корер, Венеция.
Зрял период[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 1460-те години Джовани става известен художник и започва да получава престижни поръчки за изпълнение на църковни олтари. Между 1460 и 1464 години той участва в създаването на олтар за църквата „Санта Мария делла Карита“. Тази църква в средата на XV век е преустроена, и за четирите фамилни олтари на Белини са поръчани четири триптиха: „Триптих на св. Лаврентий", „Триптих св. Себастиан“, „Триптих на Мадоната“ и „Триптих на Рождество“. Сега те всички се съхраняват в галерията на Академията, Венеция. Изследователите считат, че по-голямата част от олтарите са изписвани от други художници, а на Джовани принадлежи само замисъла. Не предизвиква съмнение само „Триптих св. Себастиан“, който се счита работа, изцяло изпълнена от ръката на Джовани Белини.
Следващото крупно произведение на майстора е полиптих на Свети Винченцо Ферер от венецианската църква „Санти Джовани е Паоло“.
Св. Винченцо Ферер е испански светец, виден деятел на доминиканския орден. Той е известен като талантлив полемист, страстен проповедник, духовник, а и яростен противник на папа Бенедикт XIII. В 1455 година Винченцо е канонизиран, след това орденът се заема с широка пропаганда и утвярждаване на неговия култ.
Белини.„Св. Теренций“.
Детайл от предел от олтара Пезаро.
Белини. „Св. Георги“.
Детайл от предел от олтара Пезаро.
Белини, рисува множество „Мадони с младенци“, и е един от най-изтънчените майстори на импровизациите, над които постоянно витае византийски дух.
. „Мадона с младенеца“, 1475.Кастелвекио
„Мадона с младенеца“. 1475 – 80. Венеция, Музей Корер.
„Мадона с младенеца“. ок. 1480. Музей Метрополитън, Ню Йорк.
Мадонна с младенеца. 1483. Бергамо, Академия Карара.
„Мадона с младенеца“. 1487. Венеция, Галерия на Академията.
Мадона Уилис, 1480 – 90, Художествен музей (Сао Пауло)
.jpg)
.jpg)
Паралелно с религиозната живопис Белини през 1470-те години се занимава с портрети. Те не са многочислени, но са значими по своите резултати. Изследователите виждат в тях несъмнено влияние от Антонело да Месина, който е знаменит майстор в този жанр.
Белини. „Портрет на юноша в червено“. 1485 – 90. Вашингтон, Националная галерия.
Белини. „Портрет на млад мъж“. ок. 1500. Вашингтон, Национална галерия.
Белини. „Портрет на кондотиер“. 1475 – 80. Вашингтон, Национална галерия.
Белини. „Портрет на дожа Леонардо Лоредано“. 1501. Лондон, Национална галерия.
Късен период[редактиране | редактиране на кода]
Албрехт Дюрер пише в писмо за него през 1506 г: „…Джовани Белини… много ме хвали в присътствието на много хора. На него му се иска да има нещо от моите творби. И той сам идва при мен и моли, да нарисувам нещо за него. Той добре ще ми плати. Той е много стар, но все още е добър художник“.
Джовани Белини рисува за херцог Алфонсо I д’Есте картината „Пиршеството на боговете“ (1514) година, която става неговата последна завършена картина. Умира през 1516 г. във Венеция.
Белини прави венецианската школа най-значима в периода на късното куатроченто и една от водещите художествени школи в италианското ренесансово изкуство. Негови ученици са Тициан и Джорджоне.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Беллини, венецианские живописцы
- G. Robertson. Giovanni Bellini. Oxford. 1968.
- T. Pignatti. L’opera completa di Giovanni Bellini. Milano. 1968.
- Rona Goffen. Giovanni Bellini. Yale University Press. 1989.
- D. A. Brown et al. Bellini, Giorgione, Tizian and the Renaissance of Venezian Painting. NGA, Washington. 2006.
