Джентиле Белини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джентиле Белини
Gentile Bellini
Роден
Починал
Националност италианец
Стил живопис
Академия Венецианска школа
Учители Якопо Белини
Направление портретен жанр
Повлиян Якопо Белини
Повлиял Джовани Белини
Джентиле Белини
Gentile Bellini
в Общомедия

Джентиле Белини (на италиански: Gentile Bellini, около 1429, Венеция – 23 февруари 1507, Венеция) – италиански художник от Венецианска школа.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Мадона с младенеца, 15 век.

Той е син на Якопо Белини, по-голям брат на Джовани Белини. Негов осиновен брат е Андреа Мантеня. Той е първият художник, който рисува с маслени бои; негов осиновен брат е художникът Андреа Мантеня. Той е кръстен Джентиле на учителя на баща му Якопо – Джентиле да Фабриано.[1] Джентиле се учи на живопис в ателието на своя баща. Днес Джентиле често стои в сянката на по-известните членове на семейството си, но в своето време той е смятан за един от най-големите живи художници във Венеция и не е имал недостиг на внимание и работа.[2]

Портрет насултан Мехмед II, 1480; масло на дърво; Национална галерия, Лондон

Талантът си като портретист, той разкрива още в ранна възраст. Джентиле е почитан преживе като художник във Венеция. Неговият талант високо оценява император Фридрих III. През 1479 г. е изпратен от Венецианското правителство в Константинопол при султан Мехмед II, който иска да му изпратят най-добрия портретист.

Заедно с Лазаро Бастиани, Виторе Карпачо,Джовани ди Николо Мансуети и Бенедето Рускони, Джентиле е един от художниците наети да рисуват на 10-те живописни цикли по темата, известна като „Чудесата на реликвата на светия кръст ".

Художникът е известен с портретите си на венециански дожове и големи сюжетни платна. Голяма част от творбите му са унищожени по време на пожара в Двореца на дожите (Венеция) през 1579 г.

Джентиле рисува портрет на кралицата на Кипър Катерина Корнаро. Това е вторият известен портрет на кралицата, който сега се съхранява в Музей за изящни изкуства (Будапеща).

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Italian Culture and History. // Boglewood.com.
  2. Михаил Алпатов – История на изкуството, т.3, издателство Български художник. София 1975 година