Гулиелмо Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гулелмо Гонзага)
Гулиелмо Гонзага
3. херцог на Мантуа,
херцог на Монферат
Guglielmo I Gonzaga.jpg
Роден
Починал
14 август 1587 г. (49 г.)
ПогребанИталия

Религиякатолицизъм
Управление
Период1550 – 1587
ПредшественикФранческо III Гонзага
НаследникВинченцо I Гонзага
Arms of Francesco III Gonzaga, Duke of Mantua.svg
Семейство
РодГонзага
БащаФедерико II Гонзага
МайкаМаргерита Палеологина
Братя/сестриФедерико Гонзага
Лудовико Гонзага
Франческо III Гонзага
СъпругаЕлеонора Австрийска (26 април 1561)
ДецаВинченцо I Гонзага
Маргарита Гонзага (1564 – 1618)
Ана Катерина Гонзага
Гулиелмо Гонзага в Общомедия

Гулиелмо Гонзага (на италиански: Guglielmo Gonzaga; * 24 април 1538, Мантуа, † 14 август 1587, Гойто) от род Гонзага, е от 1550 г. 3-ти херцог на Мантуа, маркграф на Монферат и от 1574 г. херцог на Монферат.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на херцог Федерико II Гонзага (1500 – 1540) и втората му съпруга Маргарита Палеологина (1510 – 1566), дъщеря на маркграф Вилхелм XI от Монферат († 1518) от династията Палеолози.

Гулиелмо наследява на трона починалия през 1550 г. свой бездетен брат Франческо III Гонзага. По договора в Като-Камбрези е потвърден неговия титул маркиз на Монферат.

Гулиелмо се жени на 26 април 1561 г. в Мантуа за ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (* 2 ноември 1534, † 5 август 1594) [1], дъщеря на император Фердинанд I и Анна Ягелонина от Бохемия и Унгария. Въпреки гърбавостта си той имал щастлив брак.[2]

През 1569 година в Маркграфство Монферат има въстание с искане за автономия. През 1574 година статуса на маркграфството е повишено на Херцогство Монферат.

Гулиелмо Гонзага покровителства живописци, музиканти (той самият е композитор) и колекционира произведения на изкуството.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Гулиелмо и Елеонора Австрийска имат три деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Constantin von Wurzbach: Eleonore von Oesterreich. Nr. 53. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 161.
  2. Edith Schlocker: Schloss Ambras: Des Kaisers unglückliche Töchter. Die Presse, 25. Juli 2010, abgerufen am 26. Juli 2010 (Die Ausstellung Nozze italiane illustriert die Heiratspolitik der Habsburger. Im Zentrum stehen drei nach Italien verheiratete Töchter Ferdinands I.)