Гулиелмо Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гулиелмо Гонзага

3-ти херцог на Мантуа и

маркграф на Монферат
GuglielmoI.JPG
Лични данни
Роден
Починал
14 август 1587 г. (49 г.)
Предшественик Франческо III Гонзага
Наследник Винченцо I Гонзага (1562–1612)
Семейство
Династия род Гонзага
Баща Федерико II Гонзага
Майка Маргарита Палеологина (1510–1566)
Брак Елеонора Австрийска
Герб Coat of arms of the House of Gonzaga (1588).svg
Гулиелмо Гонзага в Общомедия

Гулиелмо Гонзага (на италиански: Guglielmo Gonzaga, * 24 април 1538 в Мантуа, † 14 август 1587 в Гойто) от род Гонзага е от 1550 г. 3-ти херцог на Мантуа, маркграф на Монферат и от 1574 г. херцог на Монферат.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на херцог Федерико II Гонзага (1500–1540) и втората му съпруга Маргарита Палеологина (1510–1566), дъщеря на маркграф Вилхелм XI от Монферат († 1518) от династията Палеолози.

Той наследява на трона починалия през 1550 г. свой бездетен брат Франческо III Гонзага.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

По договора в Като-Камбрези е потвърден неговия титул маркиз на Монферато. През 1569 година в маркграфството има въстание с искане за автономия. През 1574 година статуса на маркграфството е повишено на херцогство на Монферат.

Гулелмо I Гонзага покровителства живописци, музиканти (той самият е композитор) и колекционира произведения на изкуството.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Ерцхерцогиня Елеонора Австрийска

Гулиелмо се жени на 26 април 1561 г. в Мантуа за ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (* 2 ноември 1534, † 5 август 1594) [1], дъщеря на император Фердинанд I и Анна Ягелонина от Бохемия и Унгария. Въпреки гърбавостта си той имал щастлив брак. [2] Двамата имат три деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Constantin von Wurzbach: Eleonore von Oesterreich. Nr. 53. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 161.
  2. Edith Schlocker: Schloss Ambras: Des Kaisers unglückliche Töchter. Die Presse, 25. Juli 2010, abgerufen am 26. Juli 2010 (Die Ausstellung "Nozze italiane" illustriert die Heiratspolitik der Habsburger. Im Zentrum stehen drei nach Italien verheiratete Töchter Ferdinands I.)