Сант Анжело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
замък Сант Анжело
Mauzoleum Hadriana.jpg
Italy relief location map.jpg
41.9031° с. ш. 12.4664° и. д.
замък Сант Анжело
Местоположение в Италия
Информация
Страна Флаг на Италия Италия
Време на основаване 135
Известни обитатели Климент VII
Съвременен статут музей
замък Сант Анжело в Общомедия


Замъкът Сант Анжело(на италиански: Castel Sant'Angelo, на английски: Castle of the Holy Angel) - също известен като Мавзолей на Адриан (на италиански: Mausoleum of Hadrian), е римски архитектурен паметник, разположен в Рим. Първоначално е гробница, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности и едновременно затвор. В наши дни е музей.

6212 - Roma - Castel Sant'Angelo - San Michele (1753) - Foto Giovanni Dall'Orto, 30-Mar-2008.jpg
CastelSantAngelo.jpg

Римски период[редактиране | редактиране на кода]

Император Адриан започва да го строи през 135 г. като мавзолей за себе си и членовете на своето семейство. След смъртта на Адриан строителството завършва през 139 г. неговият приемник Антонин Пий. Мавзолеят бил подобен на етруски тумулус: на квадратна основа (с дължина на страната 84 м) е поставен цилиндър (с диаметър 64 м и височина около 20 м), увенчан с насипна пръст, завършващ на върха със скулптурна група — императорът, управляващ квадрига. В мавзолея били поставени погребалните урни на императорите, управлявали между Адриан и Септимий Север. След това гигантското съоръжение е включено в построените при Аврелиан стени, обкръжаващи града и започнало да се използва за военни и стратегически цели.

Христиански период[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата през 590 г., по време на чумна епидемия, папа Григорий Велики видял на върха на крепостта архангел Михаил, който сложил меча в ножницата си, което означавало край на бедствието. Оттам и произлязло името на замъка - Сант Анжело.

Римските папи превръщат сградата в крепост. Между Ватикана и Сант Анджело е изграден покрит коридор Пасето, използван от папите, като път за бягство. Климент VII през 1527 г. се скрива в замъка, когато войската на император Карл V влиза в Рим. В обсадения замък по това време се намира и взема дейно участие в отбраната и известният скулптор и ювелир Бенвенуто Челини. Няколко години по-късно той е заключен в затвора, но успява да направи невъзможното - да избяга.


В изкуството и литературата[редактиране | редактиране на кода]

  • Затворът е сцена на трето действие  на операта „Тоска“ на Джакомо Пучини.  Действието се развива в Рим през 1800 г. В затвора попада осъденият на смърт художник Каварадоси. След разстрела, любовницата му Тоска се самоубива, като се хвърля от укрепленията на замъка в реката Тибър.
  • Някои сцени от романа „Ангели и демони“ на Дан Браун се развиват в замъка.