Марио Пузо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марио Пузо
Mario Puzo
американски писател
Bert Fields and Mario Puzo.jpg
Роден
Марио Джанлуиджи Пузо
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Нюйоркски университет
Професия писател, сценарист, журналист
Литература
Псевдоним Марио Клери
Период 1955 – 1999
Жанрове криминален роман
Тема мафия
Дебютни творби „Последната Коледа“ (1950, разказ)
Тъмната арена“ (1955, роман)
Известни творби Кръстникът
Семейство
Съпруга Ерика Пузо (1946 – 1978)
Деца 5

Подпис Mario Puzo signature.svg
Уебсайт www.mariopuzo.com
Марио Пузо в Общомедия

Марио Джанлуиджи Пузо (на английски: Mario Gianluigi Puzo) е американски писател от италиански произход, специализирал се в романи за мафията, създател на бестселъритеКръстникът“ (1969) и „Сицилианецът“ (1987).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пузо е роден на 15 октомври 1920 г. в семейство на емигранти от Сицилия, живеещи в Хелс Кичън, Манхатън, Ню Йорк. Завършва „Сити Колидж“ в Ню Йорк. Постъпва в армията на САЩ по време на Втората световна война, като служи в Азия и Германия.

Сключва брак с германка, Ерика, с която имат 5 деца.[1] Когато Ерика умира от рак на гърдата на 58-годишна възраст през 1978 г. Медицинската сестра, която се е грижила за нея, Карол Джино, се превръща в спътница в живота на Пузо.[1][2]

През 1950 г. в American Vanguard е публикуван първият му разказ, „Последната Коледа“. През 1955 г. написва първата си книга „Тъмната арена“.[2]

През 1960 г. Брус Джей Фридман наема Пузо като помощник редактор в група мъжки пълп-списания със заглавия като Male и Men. Под псевдонима Марио Клери Пузо пише приключенски фичъри за Втората световна война за списание True Action.[3][4]

Най-известната му творба – Кръстникът, е издадена през 1969 г.

Кръстникът е екранизиран в трилогия, режисирана от Франсис Форд Копола, която излиза по екраните през 1972, 1974 и 1990 г.

Пузо помага в създаването на адаптирания сценарий на Копола, написва първия си филмов сценарий за Земетресението през 1974 година и отново партнира на Копола за сценария на „Кръстникът 2“. След това написва сценария за Супермен: Филмът (1978) и през за Супермен II (1980).

Умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли 1999 г. в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Dark Arena (1955)
    Тъмната арена, изд. „Петекстон“ (1993), прев. Максим Молхов
  • The Fortunate Pilgrim (1965)
    Щастливият странник, изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2013), прев. Александър Ванчев
  • The Runaway Summer of Davie Shaw (1966) – детска книга
  • Six Graves to Munich (1967) – като Марио Клери
    Шест гроба преди Мюнхен, изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2009), прев. Владимир Зарков
  • Fools Die (1978)
    Умират глупаците, изд. „Атлантис“ (1992), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1998, 2014), прев. Веселин Лаптев
  • The Fourth K (1990)
    Четвъртият K, изд.: ИК „Хемус“ (1991), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1998, 2014), прев.
  • The Last Don (1996)
    Последният дон, изд.: ИК „Обсидиан“, София (1996, 1997), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2005), прев. Владимир Германов
  • The Family (2001) – завършена от Каръл Джино
    Фамилията, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2001), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2005, 2015), прев. Боян Дамянов[5]

Серия „Кръстникът“ (The Godfather)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Godfather (1969)
    Кръстникът, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981, 1990), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1997), прев. Атанас Свиленов
  2. The Sicilian (1984)
    Сицилианецът, изд.: „Народна младеж“, София (1990), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1997), прев. Весела Прошкова
  3. Omertà (2000)
    Омерта, изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2014), прев. Павел Талев

Документални[редактиране | редактиране на кода]

  • The Godfather Papers and Other Confessions (1972)
  • Inside Las Vegas (1977)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Paglia, Camille. It All Comes Back To Family. // New York Times. May 8, 1997.
  2. а б Larry King Live on CNN (August 2, 1996). "Mario Puzo Interview" transcript. Accessed September 2, 2014 – via MarioPuzo.com.
  3. Two new exhibits at the Heckscher Museum of Art. // theislandnow.com, August 12, 2019.
  4. Flamm, Matthew (June 2, 2002). "A Demimonde in Twilight", New York Times. Accessed March 15, 2009.
  5. „Борджиите са първата мафиотска фамилия. Тяхната съдба описал Марио Пузо в романа на живота си“, в-к „Стандарт“, 19 октомври 2001.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]