Филипо Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипо Мария Сфорца
граф на Корсика и Павия, граф на Бари
Управление 1466-1472 г.
Лични данни
Роден
Починал
1492 г. (42 г.)
Милано, Миланско херцогство
Погребан в Църква „Сант'Анджело“ в Милано
Семейство
Династия Сфорца
Баща Франческо I Сфорца
Майка Бианка Мария Висконти
Брак Констанца Сфорца ди Санта Фиора
Потомци Бона
Констанцо
Герб Arms of the House of Sforza.svg

Филипо Мария Сфорца (на италиански: Filippo Maria Sforza, * 22 декември 1448 в Павия[1] или в Кремона,[2] Миланско херцогство, + 1492 в Милано, пак там) от фамилията Сфорца е граф на Корсика и Павия от 1466/1472 г. (впоследствие се отказва),[2] граф на Бари.[3]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466) – херцог на Милано и на втората му съпруга Бианка Мария Висконти (* 1424, † 1468) – единствена наследница и дъщеря на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано.

Има пет братя (двама от които – херцози на Милано) и две сестри:

Освен това има една полусестра от първия брак на баща му и 35 полубратя и сестри от извънбрачните му връзки.

Кръстен е на дядо си по майчина линия Филипо Мария Висконти – последен херцог на Милано от рода Висконти.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 13 декември 1454 г., на 5-годишна възраст, Филипо Мария е официално сгоден за Мария Савойска – дъщеря на Лудвиг, херцог на Савоя, и на съпругата му Анна дьо Лузинян, принцеса на Кипър.[1] По неизвестни причини годежът е развален по-късно.[5]

След смъртта на баща му през 1466 г. Миланското херцогство преминава в ръцете на брат му Галеацо Мария. Новият херцог заточва братята си във Франция, понеже те са против неговата профлорентинска политика, предложена от секретаря му Чико Симонета. След като Галеацо е убит, той е наследен от сина си Джан Галеацо Мария, още дете, под регентството на майка му Бона Савойска, която управлява херцогството заедно със Симонета.

Лудовико III Гондзага, маркиз на Мантуа, се опитва да изглади конфликтите между Бона Савойска и братята на съпруга ѝ. На 24 февруари 1477 г. се постига споразумение, според което на братята са върнати замъците, взети им от херцога. Резиденциите също са разпределени, като Филипо Мария получава тази на Скарамуча Висконти при Порта Верчелина.[6]

През 1477 г. Филипо Мария участва в тайния съвет, свикан от Бона месец след смъртта на съпруга ѝ, за да вземе решение за непосредственото бъдеще на херцогството.

За разлика от другите братя на Галеацо, които военно се противопоставят на Бона и в крайна сметка са изгонени от херцогството, Филипо Мария не се интересува от властта и поради неучастието си бунта му е позволео да заживее отново в Милано.[7]

Преди изгнанието, наложено им от Бона, братята на Филипо, с цел сключане на съюзи срещу херцогинята, се опитват да му намерят съпруга, но никое предложение не води до брак.[7] Според други източници обаче той се омъжва за Констанца Сфорца, дъщеря на Бозио I Сфорца (от кадетския клон Сфорца ди Санта Фиора), от която има една дъщеря.[1]

На 1 октомври 1492 г. Филипо Мария умира на 42-годишна възраст в Милано. Погребан е в параклиса на Светия дух в църквата „Сант Анджело“ в Милано. Остават някои негови стихотворения.[6]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Жени за първата си братовчедка Констанца Сфорца ди Санта Фиора († сл. 21 май 1497), дъщеря на Бозио I Сфорца, граф консорт на Санта Фиора и на първата му съпруга Чечилия Алдобрандески. Имат една дъщеря:

Според други източници има един син Констанцо (* 1471, † 1 юни 1479).[6]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г FILIPPO MARIA Sforza. // Medlands. Посетен на 27 септ. 2021.
  2. а б в Sforza. // http://www.genmarenostrum.com/.+Посетен на 27 септ. 2021.
  3. Carteggio visconteo – sforzesco: Potenze sovrane e altre voci. // Archivio di Stato Milano. с. 110. Посетен на 27 септ. 2021.
  4. Nicola Ratti. Della famiglia Sforza, Volume 2. // Посетен на 27 септ. 2021.
  5. Мария Савойска се омъжва през 1466 г. за вдовеца Луи Люксембургски-Сен Пол, граф на Сент Пол, Бриан, Лини и Гуиза.
  6. а б в Maria Grazia Tolfo e Paolo Colussi. Cronologia di Milano dal 1476 al 1500. // Посетен на 27 септ. 2021.
  7. а б Mariana Frigeni Careddu, Ludovico il Moro, Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Filippo Maria Sforza“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История