Петте дни на Милано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петте дни на Милано
18 март 1848 г. – 22 март 1848 г.
Предшественик
Kingdom of Lombardy–Venetia Kingdom of Lombardy–Venetia
Наследник
Kingdom of Sardinia Kingdom of Sardinia
Петте дни на Милано в Общомедия

Петте дни на Милано (на италиански: Cinque giornate di Milano) е съществено събитие, настъпило по време на революциите от 1848 г. и в началото на Първата италианската война за независимост. На 18 март избухва въстание в град Милано, а след пет дни улични боеве управляващите града фелдмаршал Радецки и австрийски войски са прогонени.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 1848 г., миланци започват антиавстрийска кампания[1] с бойкот на хазартните игри и тютюневите изделия, които са държавни монополи, носещи повече от 5 милиона лири на година.[2] Бойкотът ескалира в кървав уличен бой на 3 януари, когато австрийски войници са обиждани и замеряни камъни от гневна тълпа.[3] Войниците отвръщат с хладно оръжие, убивайки петима и ранявайки още 59. Радецки ограничава войските си в казармите в продължение на пет дни. Протестите се уталожват, но два месеца по-късно, на 18 март, когато до Милано достига веста за въстанието във Виена и свалянето на Метерних, миланците отново излизат на улиците.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Почти едновременно с народното въстание от 1848 г. в кралство Ломбардия–Венеция, 18 март тази година в Милано също въстава като проява на процеса Рисорджименто, повлиял и на Карл Алберт Сардински. Австрийският гарнизон в Милано е добре оборудван и се командва от опитен генерал - Йозеф Радецки фон Радетц който, въпреки че е на 80 години, е енергичен и твърд и няма намерение да се поддаде на въстанието. Въпреки това, целият град се бори по всички улици, издигат се барикади, стреля се от прозорци и покриви, призовано е селското население да се присъедини. Народът е подкрепен от архиепископа и не по-малко от 100. На барикадите е издигнат бюстът на папа Пий IX.[4] Временното правителство на Милано е създадено под председателството подеста Габрио Касати, а също така и военен съвет под ръководството на Карло Катанео. Бездомни и сираци оперират като куриери във всички райони на града. Радецки трудно устоява обсадата, в която попада в центъра на града, но под запалахата да бъде атакуван от Пиемонтската армия той предпочита да се оттегли. В навечерието на петия ден ан въстанието – 22 март, австрийците се отправят на изток в посока „Квадрилатеро“ – укрепеният четириъгълник на градовете Верона, Леняго, Мантуа и Пескиера дел Гарда, вземайки със себе си няколко заложници, арестувани в началото на метежа. 

В памет на тези дни, официалният вестник на Временното правителство се нарича 22 март.[5] Паметник на въстанието от скулптора Джузепе Гранди е построен там, където днес е Порта Витория.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gooch, John. The unification of Italy. London, 1986.
  2. Chapman, Tim. The risorgimento: Italy 1815 – 71. Penrith, 2008.
  3. Berkeley, George F.-H.. Italy in the Making January 1st 1848 to November 16th 1848. Cambridge, 1940.
  4. M. Clark, The Italian Risorgimento, Routledge 2013 p. 53
  5. Giovanni Luseroni. Giuseppe Mazzini e i Democratici nel Quarantotto Lombardo. Gangemi Editore spa, 2016. с. 130.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  •  Piero Pieri, Storia militare del Risorgimento – volume 1 & 2, Einaudi, Torino, 1962 (in Italian) Carlo Cattaneo, Dell'insurrezione di Milano nel 1848 e della successiva guerra, e-text Liber liber/Progetto Manuzio 
  • Antonio Scurati, Una storia romantica, romanzo Bompiani, 2007 
  • Elena Fontanella, a cura di, Giovani ribelli del '48. Memorie del Risorgimento lombardo, Firenze, Fratelli Alinari, 2011. ISBN 978-88-95849-14-0. Testi di Aldo A. Mola, Giancarlo Lacchin, Roberto Lauro, Maurizio Griffo, Agostino Giovagnoli, Cecilia Dau Novelli, Romano Bracalini, Carlo Cattaneo, Gianni Oliva, Emanuele Bettini, Matteo Sanfilippo, Giuseppe Poletta, Franco Della Peruta, Fulvio Peirone, Gabriella Bonacchi, Anna Maria Isastia, Elena Fontanella, Andrea Vento, Vittorio Nichilo, Giorgio Cosmacini, Roberto Guerri, Lucia Romaniello, Giuseppe Garibaldi, Gian Paolo Caprettini, Gian Mario Benzing, Roberto Cassanelli.Шаблон:It iconШаблон:It iconШаблон:It iconШаблон:It icon

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Five Days of Milan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.