Галеацо I Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галеацо I Висконти

Галеацо I Висконти (на италиански: Galeazzo I Visconti, * 21 януари 1277, † 6 август 1328) от фамилията Висконти е най-възрастният син на Матео I Висконти (1250–1322), господар на Милано и на Бонакоса Бори (1254– 1321), дъщеря на Скварчино Бори. Той управлява Милано от 1322 до 1328 г.

Баща му Матео се отказва от службата си през 1322 г. в полза на Галеацо I Висконти и умира малко след това.

През 1324 г. с помощта на император Лудвиг IV Баварски (упр. 1314–1347) Галеацо I Висконти побеждава във Ваприо на Ада войската, която папа Йоан XXII (понтификат 1316–1334) изпратил против Висконтите. През 1327 г. императорът го затваря в Монца, понеже го обнинява, че е сключил мир с папата. Освободен е 1328 г. чрез помощта на приятеля му Кастручио Кастракани. Умира на 6 август 1328 г. в Пеша.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Галеацо I Висконти се жени на 24 юни 1300 г. за Беатриче д’Есте (* ок. 1268, † 1 септември 1334), дъщеря на Обицо II д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Джакомине Фиеши, племенница на папа Инокентий IV. Тя е вдовица на Нино Висконти ди Пиза († 1298). Двамата имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]