Галеацо I Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галеацо I Висконти

Галеацо I Висконти (на италиански: Galeazzo I Vi или sconti, * 21 януари 1277, † 6 август 1328) е господар на Милано от рода Висконти, управлявал Милано от 1322 до 1328 г.

Той е най-възрастният син на Матео I Висконти (1250 – 1322), господар на Милано, и на съпругата му Бонакоса Бори (1254 – 1321), дъщеря на Скварчино Бори.

Баща му Матео се отказва в негова полза от службата си през 1322 г. и умира малко след това.

През 1324 г. с помощта на император Лудвиг IV Баварски (упр. 1314 – 1347) Галеацо побеждава във Ваприо на река Ада войската, която папа Йоан XXII (понтификат 1316 – 1334) изпраща против Висконтите.

През 1327 г. императорът го затваря в Монца, като го обнинява, че е сключил мир с папата. Освободен е с помощта на приятеля му Кастручио Кастракани през 1328 г. Умира в Пеша на 6 август 1328 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Галеацо I Висконти се жени на 24 юни 1300 г. за Беатриче д’Есте (* ок. 1268, † 1 септември 1334), дъщеря на Обицо II д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Джакомине Фиеши, племенница на папа Инокентий IV. Тя е вдовица на Нино Висконти ди Пиза († 1298). Двамата имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]