Матео I Висконти

Вижте пояснителната страница за други личности с името Матео Висконти.

---

Матео I Висконти Matteo Visconti "Il Grande"
господар на Милано
Матео I Висконти (ок. 1858)
Роден	15 август 1250 г. Инворио, Италия
Починал	24 юни 1322 г. Крешенцаго, Сеньория Милано
Религия	католицизъм
Управление
Период	I. 1287 − юни 1302 II. февруари 1311 – 24 юни 1322
Наследява	I. Отоне Висконти II. Гуидо дела Торе
Наследник	I. Гуидо дела Торе II. Галеацо I Висконти
Други титли	граф на Милано (1311 – 1322) имперски викарий за Ломбардия (1297 – 1317) капитан на народа на Милано, на Алесандрия, на Комо, на Казале Монферато, на Новара, на Верчели
Герб
Семейство
Род	Висконти
Баща	Теобалдо Висконти
Майка	Анастазия Пировано
Братя/сестри	Уберто „Пико“ Висконти
Съпруга	Бонакоса Бори
Деца	Галеацо I Висконти Марко I Висконти Джовани Висконти Лукино Висконти Стефано Висконти Катерина Висконти Дзакарина Висконти Флорамонда Висконти Аниезе Висконти Беатриче Висконти Извънбр.: Антонио Висконти
Матео I Висконти в Общомедия

Матео I Висконти, наречен Матео Велики (на италиански: Matteo I Visconti, Matteo Magno; * 15 август 1250, Инворио; † 24 юни 1322, Крешенцаго, Милано) от фамилията Висконти, е капитан на народа и фактически сеньор на Милано (1287 − 1302), граф на Милано (1311 – 1322), имперски викарий за Ломбардия (1297 – 1317).

Произход

Матео е син на Теобалдо Висконти († 1276) и на съпругата му Анастазия Пировано († 1276). Има един брат:

• Уберто „Пико“ († 1315), феодал на Сома, Верджате, Голасека, Лонате Поцоло и Фермо, подест на Верчели и на Комо, родоначалник на редица благороднически семейства.

Биография

Младежки години

През август 1269 г. Матео се жени за Бонакоса Бори, дъщеря на капитан Скуарчино Бори, от която има десет деца.

През 1287 г. се намесва като арбитър в конфликта между бунтовническите комуни, водени от семейство Федеричи, и комуна Бреша, ръководена от епископ Берардо Маджи.

През декември същата година, на 37-годишна възраст, Матео е номиниран от роднината си Отоне Висконти за капитан на народа. В същия месец Бернардино да Полента от Равена е назначен за подест, но остава в Модена, поради което след решение на Генералния съвет Матео поема и длъжността „подест“ за първата половина на 1288 г.

През май 1288 г. император Рудолф I го назначава за генерален викарий за Ломбардия.

През 1290 г. Матео се завръща на поста капитан на народа за срок от една година, като получава и правото да утвърждава или освобождава подеста от длъжност.

Война срещу Вилхелм VII Монфератски

Вилхелм (Гулиелмо) VII Монфератски

През май 1289 г. конфликт между губернатора на Павия Манфреди Бекария и гражданите води до изгонването му, а през юни същото се случва и с графа на Лангоско. Двамата се укриват в Басиняна по молба на маркграф Вилхелм VII Монфератски, но селото е обсадено от александрийците и тортонците. Матео Висконти изпраща Уберто Салватико и френски рицари, които се присъединяват към 6000 миланци в Ломело. Вилхелм VII бяга в Бреме и се събира с графа на Лангоско, но благодарение на посредничеството на Гулиелмо Преда и францисканци се сключва мир. Миланците обаче откриват портите на Павия затворени и, измамени, разграбват Ломело. По-късно Матео официално ратифицира мира: Вилхелм VII е признат за вечен господар на Павия, Манфредо Палавичини – за подест, а Гулиелмо Преда – за капитан на народа.

На 29 юни 1289 г. хора на Висконти пленяват Ланфранко Мота, който признава заговор с абата Бонифачо Пустерла и Вилхелм VII: Пустерла трябвало да отвори Порта Тичинезе срещу 4000 лири годишно, да стане капитан на народа и да получи още 66 000 лири след завръщането на маркиза като господар на Милано. Абатът е затворен в Лоди и Бреша, но след помилване се връща в Милано на 28 април.

През юли подестът Балдовино дели Угони да Бреша безуспешно атакува Павия, докато Вилхелм VII е в Новара. Малко след това Манфреди Бекария напуска Павия, за да преговаря край Корбета, и търси убежище в Милано. Павийците изгонват рода Бекария и обсаждат Монтакуто, но са отблъснати от пиачентинци. През есента Матео достига стените на Павия, но Бекария не отваря портата и походът се проваля. Маркизът влиза в Павия и поставя гарнизон от 1000 пехотинци и 200 конници.

На 15 май 1290 г. подестът на Милано атакува района на Новара, превзема Боргонуово и оставя гарнизон. Кремонците и пиачентинците подпомагат миланците срещу Павия, но се оттеглят, когато Вилхелм VII напуска Асти. На 17 юни, докато маркизът отбранява Асти от граф Амадей V Савойски, миланците събират 20 000 пехота и 2200 рицари и достигат до половин миля от Павия, но павийците отказват битка, а буря разрушава лагера им.

На 26 август маркизът напуска Павия с Ереко и Моска дела Торе и лагерува в Моримондо; Матео го посреща в Гоцано, но двамата се оттеглят. Маркизът атакува Асти, който избира миланеца Оторино Мандели за подест. Мандели събира 500 рицари и получава подкрепления от миланци, пиачентинци, кремонци, брешанци и 500 савойци. Хората на Асти опустошават Монферат, принуждавайки маркиза да сключи споразумение със Савойския граф. По-късно александрийци и тортонци се вдигат срещу Вилхелм VII, който е заловен в Алесандрия и умира в желязна клетка на 6 февруари 1292 г. Смъртта му позволява на миланците да завземат Виджевано, Мортара, Новара и Верчели, които признават Матео за капитан на народа за пет години..

В началото на 1292 г. умира Лотарио Руска, управител на Комо, и семейство Витани завладява предградието Вико. Матео тръгва към Комо през Канту и убеждава двете фракции да го изберат за капитан на народа за пет години, назначавайки зет си Оторино Бори за подест и възстановявайки изгнания епископ. На 23 юни избухва нов бунт, довел до експулсирането на Руска и Бори; на 17 юли Матео разрешава избор на нов подест – Франческо да Каркано. През ноември той отново потегля към Комо, налага брат си Уберто за подест и е препотвърден като капитан на народа.

На 5 май, възползвайки се от смъртта на Вилхелм VII и отсъствието на наследника Джовани I, Матео събира армия под командването на подеста Антонио Галици. Миланците преминават през Бернате, Корбета, Новара и Верчели, обсаждат Трино (паднал на 20 май), след което превземат Понтестура и Монкалво. В Казале Матео е признат за капитан на всички монфератци. Някои замъци остават верни на Алерамичите и търсят мир, който той отказва. След това преминава през Алесандрия, която го избира за капитан на народа за пет години, и се завръща в Милано. На 15 май 1293 г. посланици на Монферат потвърждават титлата му и установяват мир, според който господарят на Милано може да назначава викарий на Монферат, а Джовани се отказва от претенции към Милано в замяна на защита.

Военни операции срещу Лоди и Леко

През април 1294 г. делегация на Адолф от Насау прави Матео I Висконти имперски викарий за Ломбардия, а през следващата година суверенът потвърждава градските привилегии. Матео първоначално уж отказва, настоявайки службата да му бъде поверена от общинските институции, след което полага клетва и добавя царския орел към герба си. Той е преизбран и за капитан на народа за още пет години.

Същата година градовете Лоди и Крема, обезпокоени от разширяването на властта му, тайно заговорничат да върнат рода Дела Торе в Милано. В отговор Матео свиква съвет на подчинените и съюзническите градове ( Бреша, Павия, Кремона, Пиаченца, Тортона, Новара, Казале, Верчели, Алесандрия, Асти и Генуа), които решават да започнат война срещу Лоди и Крема.

На 1 септември подестът Дзаназио Салимбене тръгва с армията си към Меленяно, където на следващия ден се присъединява и Матео. Миланците преминават канала Муца край остров Балбиана, навлизат в района на Лоди и го опустошават. На 25 септември лодианците отвръщат с нападение в миланската провинция, но са победени при Пантиляте; около двеста пленници, сред които Имбералдо дела Торе, са отведени в Трецо и Сициано.

На 1 юни 1295 г. подестът Енрико Танджентино да Бреша повежда огромна армия от около 33 000 души. След лагеруване край Виболдоне той се събира с Матео в укрепения Лоди Векио. На 18 юни миланците обсаждат Сан Коломбано, а лодианците – Кастелеоне. На 24 юни армията на Висконти лагерува на миля и половина от Лоди и разграбва селата му, но след като жителите поставят приемливи условия, войската се оттегля към Лаваня и на 29 юни се връща в Милано.

На 8 август умира Отоне Висконти, първият господар на Милано от рода Висконти, на 88 години.

На 11 септември е обявен мир между Сеньория Милано и Лоди, включващ изгонването на семейство Дела Торе от града.

На 21 октомври папа Бонифаций VIII назначава Руфино да Фрисето за архиепископ на Милано, отменяйки правото на местните ординарии да избират наследник. Недоволството забавя встъпването му в длъжност до ноември. Той умира на 21 юли 1296 г., а папата назначава Франческо Фонтана от провинция Парма.

През юли 1296 г. подестът Салимбене събира нова армия в Мерате. Достигайки Леко, той взема 150 заложници, принуждава населението да се премести във Валмадрера и подпалва града, оставяйки само крепостта. Приет е закон, забраняващ възстановяването му. Вероятно Леко е наказан за съюз с Дела Торе, чието владение е близката Валсасина. Така река Ада разделя териториите на двете враждуващи фамилии, а Висконти запазват аванпост в района чрез крепостта на Леко.

Кампания срещу Джовани I Монфератски и съюзници

През 1298 г. маркиз Джовани I Монфератски, след като проучва настроенията на съседните градове към Висконти, тайно създава лига срещу Матео с Павия, Кремона, Бергамо, Тортона, Верчели, Казале, маркиза на Салуцо Манфредо IV, Ацо VIII д’Есте и групи от Новара. Матео научава за това и укрепва позициите си: осигурява съюз с Дела Скала чрез брака на дъщеря си Катерина с Албоино дела Скала, успокоява напрежението в Парма, разчита на подкрепата на Болоня и изпраща 20-годишния си син Галеацо като подест в Новара.

На 18 март 1299 г. Манфреди Бекария и съюзниците му се събират в Мортара, където към тях се присъединяват Джовани I, граф Филипоне Лангоско и сили от Салуцо. При пристигането им в Новара една от портите е отворена и градът пада, а замъкът – няколко дни по-късно. Галеацо успява да избяга в Корбета. Вражеската армия преминава Тичино, опустошава западната миланска провинция и се оттегля, разрушавайки моста при Бернате. Подестът Бизача Рикарди укрепва Абиатеграсо и увеличава гарнизона във Виджевано.

След падането на Казале Матео свиква общия съвет, обвинява някои градове в предателство и е преизбран за капитан на народа за още пет години. Той едновременно започва мирни преговори и подготвя голяма армия: първо 300 мъже (по 50 на порта), после още 2400 (по 400 на порта), 3000 копиеносци, 1000 конници от Пиаченца, по 200 от Парма и Болоня, 150 пехотинци и 50 арбалетчици от Верона, както и чуждестранни наемници. Противниците също мобилизират сили и на 1 май свикват съвет в Павия, подновявайки лигата. На 9 май миланската армия лагерува между Розате и Абиатеграсо.

На 10 май Матео и Галеацо, заедно със Салимбене, правят демонстративен набег до стените на Павия, но без резултат. На 12 май армия от 10 000 пехотинци и 4000 конници, водена от Пиетро и Галеацо Висконти, преминава Тичино, подпалва Мортара и опустошава района. Новарци и верчелци стигат до Борголаведзаро, павийците – до Гарласко, а на 20 май всички се събират пред Виджевано, където към тях се присъединяват Монферат и Салуцо.

На 28 май миланците се връщат в Оцеро, подсилени с 500 бойци от Комо и 150 от Парма. На 2 юни отново преминават Тичино, принуждавайки врага да се оттегли към Гарласко. Висконти превземат и разрушават Гамболо, прогонвайки жителите на Новара, Верчели и Павия, след което атакуват Гарласко на 5 юни, но гарнизонът устоява.

На 6 юни е сключен мир, тъй като междувременно войски от Ферара навлизат в Джера д’Ада (4000 пехота и 700 конници), получават Крема от Енрико да Монца и лагеруват в Корте Палазио, заплашвайки Милано от изток. Бергамаските стигат до Озио Сото, а кремонците – до Касано. На 7 юни армията на Висконти се изтегля в Милано. На 12 юни Рикарди напредва към Касано и принуждава кремонците да бягат към Крема. Същия ден маркиз Мороело Маласпина пристига в Милано и е назначен за генерал-капитан. На 13 юни Рикарди преминава река Ада и започват преговори с Крема и Ферара, завършили с мир на 20 юни.

През юли Матео посредничи успешно за мир между Генуа и Венеция, а венецианците подпомагат сключването на нов мир между Милано и Павия със съюзниците ѝ. Останал без подкрепа, Джовани I Монфератски подписва мир с Милано на 4 септември.

Нови бунтове в Павия, Бергамо, Новара и Верчели

След кратък мир семейството Торниели е изгонено от Новара и търси помощ от Висконти. На 16 септември Матео I събира армия, заедно с Галеацо преминава през Абиатеграсо и Виджевано и влиза в Новара и Верчели, където без съпротива назначава Тринцано Кавацио и Флорио да Кастелето за подести. На 27 септември армията се връща в Милано. Малко след това лодианците превземат Сан Коломбано и прогонват кастелана Якопо Ландрани.

В Павия избухва конфликт между Манфреди Бекария и Филипоне ди Лангоско, който е изгонен в Ломело и предлага услугите си на миланците. И двамата избират Матео за арбитър. На 11 май 1300 г. той изисква по двадесет заложници, помирява ги и назначава Оторино Бори за подест, а Гаспаре да Гарбаняте – за капитан на Павия. Лангоско получава разрешение да влезе в града с 900 войници, но сблъсъците с Бекария се подновяват и двамата отново са изгонени. Матео им нарежда да се върнат и да сключат мир, но Бекария, по-слаб, не се осмелява и губи контрола над Павия. Същия месец Висконти укрепва съюзите си, обещавайки дъщеря си Дзакарина на графа на Лангоско и сина си Галеацо – на Беатриче д’Есте. Сватбата е отпразнувана в Модена, последвана от тържества в Милано. През декември Генералният съвет обявява Галеацо за капитан на народа.

През 1301 г. Джовани I Монфератски се завръща и предизвиква разделения: в Новара семействата Брусати и Кавалаци се обръщат срещу Торниели, а във Верчели Авогадро – срещу Тицони, които са изгонени.

На 29 май Суарди и Колеони канят Матео да завладее Бергамо. Галеацо преминава река Ада при Ваприо, влиза в града и побеждава Бонджи и Риволи. Матео е обявен за капитан на народа за пет години, а Якопо Пирано – за подест. През юли Бонджи и Риволи, подкрепени от Лоди, Крема и Кремона, се опитват да си върнат града, но без успех. Галеацо продължава към района на Новара и превзема Варало Помбия, Оледжо и Галиате.

Обещаният брак между Дзакарина Висконти и Филипоне Лангоско не се осъществява, тъй като Матео я омъжва за Оторино Руска от Комо. Разгневен, Филипоне събира срещу Висконти Павия, Новара, Верчели, Лоди, Крема и Кремона. Те лагеруват в Гарласко с 3000 пехотинци и 1000 конници. Галеацо защитава Виджевано и се връща в Милано без битка. През ноември Матео лично повежда 2500 пехотинци от Комо и 500 конници, опустошава Ломелина, превзема Ломело и след това – Гарласко, но не успява да вземе замъка заради липса на обсадни машини, силния гарнизон и настъпващата зима.

Дела Торе си връщат господството над Милано

На 7 февруари 1302 г. Галеацо Висконти и Бернардино да Полента тръгват към Новара, където имат съюзници, но след преминаване през Абиатеграсо и Виджевано откриват градските порти затворени и се връщат. На 23 март Галеацо атакува Павия и подпалва Порта ди Санто Стефано, но е отблъснат. Раздразнен, на 3 май той и новият подест Бонифачо Лупи превземат Торе дел Мангано и опустошават района в радиус от три мили около Павия.

След тези успехи Рикардо да Арезе от Credenza di Sant’Ambrogio (асамблеята на Сеньория Милано) призовава гражданите да се въоръжат и се отправя към Розате, за да премине река Тичино и да атакува Новара, но без резултат заради силната отбрана и непрестанните дъждове. На 13 май и Галеацо е принуден да се оттегли. Продължителните, но малко успешни военни действия пораждат недоволство сред населението и отслабват миланската армия.

В края на март 1302 г. Дела Торе отново влизат в Кремона и скоро Моска, Ереко и Мартино дела Торе достигат Лоди. Те започват да изграждат съюз срещу Висконти, включващ Кремона, Лоди, Крема, Павия, Новара, Верчели и Монферат, като реалният ръководител на конспирацията е Алберто Скоти от Пиаченца. Матео I предусеща заговора и на 7 юни изпраща Галеацо в Бизентрате, за да залови Пиетро Висконти – брат на Отоне и негов братовчед. Пиетро е пленен, отведен в Милано и затворен в замъка в Сициано заедно с Оливерио дела Торе.

Съпругата му Антиокия Кривели моли зет си Корадо Руска от Комо да подкрепи лигата срещу Висконти и с негова помощ събира армия от около 10 000 души от района на Сеприо, където Пиетро има значително влияние. Сред заговорниците са и Ландолфо Бори – зет на Матео I, както и Албертоне Висконти – негов роднина.

На 2 юни Алберто Скоти пристига в Лоди и на 8 юни поема командването на армията, след което се установява в Лаваня (Комацо). Матео I междувременно събира войски от контадо Милано, района на Леко и изгнаници от съюзни градове. Оставя Галеацо и Уберто да защитават Милано, където избухват бунтове, а самият той лагерува първо в Пиолтело, после в Мелцо. Градът изпада в хаос и Галеацо едва удържа положението. Лишен от доставки и след дезертьорството на Монца, Матео е принуден да преговаря.

Дела Торе изискват Висконти да се откажат от претенциите си към Милано, да върнат имотите на изгнаниците, да компенсират унищожените и да позволят завръщането на прогонените. На 13 или 14 юни Матео приема условията пред представители на двете фракции, разпуска армията, предава командването на Алберто Скоти и се оттегля в замъка Сан Коломбано.

Галеацо напуска Милано през Порта Романа начело на 2000 мъже, докато дворците на Висконти са разграбени. Той първо се присъединява към баща си в Сан Коломбано, а после заминава за Ферара при зет си. Съпругата на Матео, Бонакоса Бори, се укрива при верни поддръжници, а после в манастира Санта Мария дела Ветабия. Бременната Беатриче д’Есте бяга в Бергамо, а след това при баща си във Ферара, където на 7 декември 1302 г. ражда Ацоне – бъдещ господар на Милано. Марко, Лукино, Джовани и Стефано – другите синове на Матео – намират убежище в манастира Сант Еусторджио.

Всички лидери на бунта срещу Висконти се събират в Милано, но скоро възникват вътрешни разногласия: Пиетро Висконти, подкрепен от Корадо Руска, се стреми да замени племенника си като господар на града, докато Алберто Скоти от Пиаченца, Вентурино Бенцони от Кремона, Антонио Фисирага от Лоди, Филипоне ди Лангоско от Павия и Енрико от Монца застават зад претенциите на Дела Торе. Свикан е голям съвет под председателството на Скоти, който решава да върне Дела Торе в Милано; Скоти успява да наложи сина си Бернардино като подест.

В града се завръщат водещите членове на рода Дела Торе – Ереко, Корадо и синът му Москино, Гуидоне, Касоно, Имбералдо, Моска и синът му Напино, Анжефосо, Дзонфредо, Леончино и Оливиеро, освободени от затворите в Сициано. Те веднага започват възстановяването на своите домове в района на днешната Пиаца дела Скала.

Пиетро Висконти скоро съжалява за предателството си и заедно с Уберто се опитва да организира бунт, но той е незабавно потушен от Дела Торе. В сблъсъците загива Андреа Висконти, погребан в Сан Франческо Гранде, а Уберто пада от коня и е ранен.

Многократни опити на Матео I за връщане на властта

На 8 октомври архиепископът на Комо Леоне Ламбертенги, водач на фракцията Витани, превзема града и прогонва семейството Руска; Корадо Руска загива в сблъсъците. Изгнаниците от Комо търсят помощ от Матео Висконти, обещавайки подкрепа при бъдещото му завръщане в Милано. През следващите месеци Матео набира нова армия и на 8 май 1303 г. се появява пред Белинцона с 4000 пехотинци и 300 конници. На 29 май достига Варезе, а на 30 май превзема предградията Вико и Торе на Комо.

Комо е защитаван от Мартино дела Торе, който не допуска жителите да напуснат града, докато чакат подкрепления. Разтревожени от настъплението на Висконти, Дела Торе подсилват охраната на Милано и събират армия, водена от новия господар Гуидо дела Торе и подеста Физирага да Лоди. Те нанасят тежко поражение на Висконти, избивайки голяма част от хората му и пленявайки хиляди. Матео едва успява да избяга и се укрива в Пиаченца, където е приет от Алберто Скоти – доскорошен негов противник.

Скоти, вече в конфликт с Дела Торе, използва влиянието си, за да привлече на страната на Висконти Пиаченца, Тортона, Алесандрия, както и Парма, Мантуа, Верона, изгнаници от други градове и корпус чуждестранни наемници. На 18 септември Матео повежда армия от 6000 пехотинци и 800 конници от Пиаченца, преминава река По и лагерува в Орио Лита, очаквайки втора армия, водена от Скоти – която така и не пристига. Междувременно Дела Торе събират няколко хиляди войници и принуждават Матео да се откаже от похода.

През 1304 г. Матео I подкрепя семейството Суарди, току-що прогонено от Бергамо, в опита им да си върнат града, подпомогнат от брешанците. На 21 август Дела Торе и подестът Федерико Понцони настъпват към Крешенцаго край Милано, после към Касано и Колоньо ал Серио, и на 2 септември прогонват Висконти от района на Бергамо.

През август 1307 г. брешанци и веронезци извършват диверсия край Бергамо, за да дадат възможност на Матео да атакува моста при Ваприо с 1500 пехотинци и 800 конници. Мостът обаче е добре защитен и устоява до пристигането на армията на Дела Торе на 18 август, което принуждава Матео да се оттегли към Бреша. След поредица от неуспешни опити да си върне властта той се установява в Мотеджана като гост на Скалиджери, очаквайки по-благоприятен момент.

Идване в Италия на император Хайнрих VII Люксембургски

Хайнриг VII Люксембугски

През 1309 г. избухва конфликт между Гуидо дела Торе, господар на Милано, и братовчед му Касоно дела Торе, архиепископ на града, когото Гуидо обвинява в съюз с Висконти. На 1 октомври архиепископът е арестуван и затворен в крепостта Анджера, но недоволството на гражданите принуждава Гуидо да го освободи и да го прогони. Матео Висконти се възползва от ситуацията и изпраща делегация, водена от Франческо да Гарбаняте, при император Хайнрих VII, настоявайки той да се намеси срещу ломбардските гвелфи.

През 1310 г. Хайнрих VII решава да пристигне в Милано, за да бъде коронясан за крал на Италия, а след това да продължи към Рим за императорската корона. Имперските легати, водени от епископа на Констанца, участват в съвет в Милано за подготовка на пристигането му. Гуидо дела Торе го посреща официално, но е силно обезпокоен, тъй като идването на императора застрашава властта на гвелфите. Той забранява на гражданите да напускат града и се готви за военна съпротива, въпреки съветите на съюзниците си. Допълнително напрежение създава фактът, че Филипоне ди Лангоско се обявява за васал на Хайнрих.

Под натиска на други благородници Гуидо решава да изпрати императора към Асти, за да печели време. Междувременно Лангоско и Фисирага разбират, че Хайнрих възнамерява да помири ломбардските градове, да върне гибелините и да ги постави под властта на имперски викарий – ход, който би отслабил Дела Торе. Поласкан от Франческо да Гарбаняте, Хайнрих изявява желание да се срещне с Матео. Висконти пристига тайно в Асти и е посрещнат тържествено от гибелините. Там, пред Лангоско и Фисирага, той произнася реч в подкрепа на помирението под имперска власт, която силно впечатлява Хайнрих. В Асти пристига и Касоно дела Торе, решен да възстанови архиепископския си пост и да свали Гуидо.

На 4 декември 1310 г. е сключено споразумение между Касоно, негови роднини, Матео и съюзниците му: старите конфликти се забравят, Матео няма да атакува ломбардски градове без съгласието на архиепископа, а той и Галеацо се отказват от заемането на длъжности в Милано – условия, които на практика дават огромна власт на Касоно.

След това Хайнрих се отправя към Милано за коронацията си. По пътя превзема Виджевано и изгонва подеста от рода Дела Торе благодарение на предателството на местен лекар. Продължава към Верчели, Новара и Маджента, но близо до Милано научава, че Гуидо отказва да предостави Бролето Векио за церемонията. Императорът нарежда всички да го посрещнат невъоръжени; Гуидо пристига неохотно, целува краката му и предава Бролето. На 6 януари 1311 г. Хайнрих VII е коронясан за крал на Италия в базиликата „Сант Амброджо“.

Падане на Дела Торе

На 12 февруари, по повод изпълнение на смъртна присъда, Хайнрих VII изпраща германски войници да претърсят дворците на водещите милански благородници, за да предотврати бунт. В този момент Галеацо Висконти и Франческо дела Торе вече са се договорили да нападнат императора, но Матео, независимо от позицията си към плана, нарежда на семейството си да не действа. Той посреща германците любезно, черпи ги с вино и след щателна проверка те си тръгват убедени в неговата лоялност.

Войниците обаче откриват представители на Дела Торе въоръжени, вярвайки, че имат подкрепата на Висконти. Избухват бунтове, при които Дела Торе и съюзниците им са принудени да бягат, а германците разграбват дворците им. Гуидо дела Торе първо се укрива в манастира Санта Мария д’Аврона, а после в дома на доверен приближен. За да избегне подозрения, Матео доброволно се явява пред императора, придружен от епископа на Тренто. Грабежите продължават шест дни, след което Дела Торе и техните поддръжници са окончателно прогонени от Милано и никога повече не се завръщат като негови господари.

Няколко дни по-късно, по съвет на приближените си, Хайнрих VII изпраща Матео в изгнание в Асти, а Галеацо – в Тревизо. Благодарение на застъпничеството на Франческо да Гарбаняте Матео скоро възстановява доверието на краля и още на 11 април е поканен на великденския банкет в Павия. На 17 април той се завръща в Милано заедно с Хайнрих VII.

Бунтът на ломбардските гвелфски градове

През пролетта на 1311 г. много ломбардски градове, включително Лоди, Крема, Кремона и Бреша, открито се надигат срещу Хайнрих VII Люксембургски, а опитите за помирение се провалят. На 19 април имперската армия напуска Милано, снабдена с жито и волове за сметка на селяните, за да потуши бунтовете. Лоди, Крема и Кремона изпращат пратеници за прошка още преди пристигането на краля; Хайнрих влиза в градовете, наказва бунтовниците и възстановява реда. Само Бреша отказва да се предаде. На 8 май кралят призовава лоялните градове да изпратят провизии и войски, а на 20 май армията, водена от архиепископа на Тревири, започва обсадата. Градът издържа до 24 септември; не е разграбен, но стените му са разрушени.

На 13 юли 1311 г. Хайнрих VII продава на Матео Висконти титлата имперски викарий за Милано срещу 50 000 златни флорина, събрани основно от населението.

В началото на октомври кралят заминава за Павия и свиква съвет на ломбардските градове. Въпреки временното потушаване на бунтовете, положението му е нестабилно: част от войските се разотиват, други са загубени при военни операции, гибелините не желаят да помагат с настъпването на зимата, а самата Павия е пълна с гвелфи. Хайнрих отново вика Матео, който пристига с войски, но намира портите затворени по заповед на Филипоне да Лангоско и влиза едва след три дни по настояване на краля. След кратко помирение между Лангоско и Бекария, Хайнрих продължава към Тортона (17 октомври) и Генуа (21 октомври), придружен от 12 милански рицари. По пътя раздава владения: Джера д’Ада на Гулиелмо дела Пустерла, Казале на Филипоне ди Лангоско, Леко и ривиерата му на Кресоно Кривели, Сеприо на Лодризио Висконти, а викариата над Павия, Новара и Верчели – на Филип I Савойски-Ахая. Лукино Висконти, бъдещ господар на Милано, го придружава в Рим.

На 17 ноември Гуидо дела Торе, подкрепен от Робер Мъдри, болонците и флорентинците, свиква съвет в Болоня с участието на водещите гвелфски градове. До края на годината Казале, Асти и Алесандрия изоставят Хайнрих VII и се присъединяват към Робер, който вече контролира Алба и се превръща в център на италианските гвелфи. Филип Савойски-Ахая също се отмята от императора, съюзява се с Лангоско, прогонва Бекария от Павия, Новара и Верчели и се опитва да хвърли вината върху Матео Висконти.

В края на януари 1312 г. Джакомо Кавалкабо, подпомогнат от доверени хора, които му отварят една от портите на Кремона, влиза в града, вдига населението и прогонва викария Якопо да Реданаско и Галеацо Висконти. За нов подест е избран Риналдо дела Торе (Пасерино). На 18 февруари и Пиаченца се разбунтува.

Битка при Сончино

В началото на февруари 1312 г. повечето ломбардски градове вече са в открит бунт срещу императорската власт. На 17 февруари, преди отпътуването си за Пиза, Хайнрих VII назначава Вернер фон Хомберг, граф на Базел, за генерален викарий с по-широки правомощия от всички предишни викарии. Самото пътуване до Пиза е затруднено от бури, които принуждават императора да отседне в Порто Венере; той достига пристанището на Пиза едва на 6 март.

На 8 март Хомберг свиква гибелинска лига в Лоди с участието на градовете, останали верни на императора. Въпреки разногласията между тях, Франческо да Гарбаняте успява да наложи Матео Висконти като дясна ръка на германския генерал-капитан. Хомберг се среща с него във Виболдоне, след което заминава за Бреша.

По същото време гвелфите провеждат съвет в Кремона, където Пасерино дела Торе и Джакомо Кавалкабо, следвайки съветите на Фондуло от Сончино, решават да изненадат града с военна акция. Ударът е частично успешен: замъкът устоява и изпраща пратеници до гибелините. Хомберг тръгва от Бреша с пехота на Висконти и рицари, водени от Галеацо I Висконти и Кресоно Кривели, и се насочва към Сончино. Пасерино дела Торе настоява за незабавна атака, но Кавалкабо предпочита да изчака подкрепления от Кремона. Кривели научава за това и напада втората армия, разгромявайки я с лекота. Обсадителите се превръщат в обсадени. Пасерино успява да избяга, докато Кавалкабо оказва отчаяна съпротива, но е пленен и екзекутиран заедно с Вентурино Фондуло и синовете му. Поражението хвърля кремонезците в отчаяние.

През лятото умира Гуидо дела Торе, който поради отлъчването си от братовчед си Касоно не получава погребение на свята земя.

На 29 юни Хайнрих VII е коронясан за император в Рим от папа Климент V. През есента Антонио Фисирага превзема няколко селища в провинция Лоди и се опитва да завладее самия град, но е отблъснат от Вернер фон Хомберг.

Битка при Гаджано и при Ро

Семейство Дела Торе не се отказва от надеждата да си върне властта над Милано и на 5 ноември в Павия сключва споразумение с Угоне – сенешал на Робер Анжуйски. Ако се върнат на власт, те обещават вярност на краля и му гарантират контрол над гражданската и наказателната юрисдикция, приходите от прокламации, присъди, такси, данъци и други привилегии.

На 18 май 1313 г. Галеацо I Висконти е назначен за имперски викарий в Пиаченца и на 29 юли изпраща по седем заложници от родовете Ланди и Скоти (вкл. Алберто Скоти) при баща си. Скоро след това гвелфите предприемат изненадваща атака срещу Пиаченца с войски от Павия (водени от Филипоне ди Лангоско), Лоди (Фисирага), Парма (Джиберто да Кореджо), милански изгнаници (Симоне дела Торе) и изгнаници от Пиаченца. Галеацо отблъсква нападението, пленява Лангоско и Фисирага и ги изпраща в Милано.

Поражението на гвелфите е смекчено от внезапната смърт на император Хайнрих VII от малария на 24 август 1313 г., която обезсилва имперските викарии в Ломбардия. Франческо и Симоне дела Торе веднага събират армия в Павия, подсилена от войски на Робер Мъдри под командването на Томазо Марцано, граф на Скуилаче. Матео Висконти изпада в затруднение: германските войници на Хомберг се връщат в Германия без заплащане, а хазната е изчерпана заради даренията към императора. Той успява да набере само милиция от Сеприо и Мартесана, която е лесно разбита.

През септември гвелфската армия преминава канала Тичинело и се установява при Робеко и после при Кастелето ди Абиатеграсо. Матео успява да наеме графа на Залцбург, който се връща към Германия, и го убеждава да се бие за него. На 24 септември армията на графа напуска Милано, придружена от милански войски под командването на подеста Джанацо Салимбене и вероятно от монфератски контингент, воден от маркиз Теодоро I. При Гаджано те неочаквано срещат врага. Салимбене предлага да се укрепят в близкото блато, но германският граф отказва да отстъпи и атакува, последван от част от миланците. Германците се бият до последния човек и са избити или пленени поради огромното числено превъзходство на противника. Въпреки това гвелфите са отслабени и, виждайки укрепените позиции на гибелините, се оттеглят към Албайрате.

След това гвелфите се опитват да атакуват Милано през Порта Верчелина, но я намират силно укрепена и се насочват към Бусто Арсицио и после към Леняно, където събират подкрепления от Сеприо. Марцано осъзнава, че доставките намаляват, равнините на Горно Милано не позволяват укрепване, а дисциплината на наетите милиции е съмнителна – хиляда души дори се отделят, за да плячкосват Ро и околностите му. След спор с Франческо дела Торе Марцано се съгласява да се придвижи към Ро. По време на похода много войници дезертират и се връщат в Павия, а останалите са окончателно разбити от войските на Висконти, водени от графа на Салибрун, Галеацо Висконти и Джакомо Ландрани. В Павия, след слухове, че Марцано е предал гвелфите срещу пари, тълпата разграбва двореца му и се опитва да го линчува, но той е защитен от Франческо дела Торе.

Кампания в Ломелина

През 1314 г. Дела Торе разграбват абатството в Моримондо и след това, както обикновено, се събират в Павия, където формират нова армия под свое командване, както и под това на Алберто Скоти (току-що освободен от Матео Висконти) и Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен, дофин на Виен. Галеацо Висконти забелязва подготовката и изпраща многократни молби за подкрепления до баща си, но гвелфите действат по-бързо: през септември те окупират брега на Пиаченца при река По и достигат до градските стени.

Армията, изпратена от Матео в помощ на Галеацо и водена от Франческо да Гарбаняте и Пазио Ерменцано, достига реката, но открива, че пътят е блокиран, и е принудена да лагерува откъм страната на Лоди. Гарбаняте прибягва до хитрост: заповядва да се запалят множество огньове и да се надуват тръби, за да заблуди врага, докато с малък контингент прекосява реката с лодка и влиза в града. След вътрешни разпри гвелфите се отказват от кампанията и се изтеглят.

Матео отвръща, като изпраща армия в Ломелина под командването на Марко Висконти, Франческо да Гарбаняте и Симоне Кривели. След редица сблъсъци те обсаждат замъка на Ферера Ербоньоне, защитаван от граф Гуидето Лангоско. Той устоява три дни срещу превъзхождащи сили и накрая излиза в открита битка, но по настояване на съпругата си се предава. Миланците се отнасят с него почтено. По-късно те печелят битката при Мортара и през декември превземат Тортона.

Матео I конфискува архиепископски имоти

След смъртта на император Хайнрих VII папа Климент V обявява, че императорската коронация представлява акт на вярност към Светия престол, което прави императора васал на папата, а при вакантен трон именно папата трябва да определи наследника. На 14 март 1314 г. той назначава Робер Анжуйски за имперски викарий на всички италиански територии под властта на империята, фактически обезсилвайки правомощията на императорските наместници, включително тези на Матео Висконти. На 20 април обаче Климент V умира и напрежението между Висконти и Църквата едва започва.

Архиепископските имоти, принадлежали на Касоно дела Торе – прогонен от Хайнрих VII след бунта в Милано през 1311 г. – са разпределени между водещите представители на рода Висконти и миланската аристокрация. Касоно реагира, като пристига от Марсилия в Павия, където отлъчва Матео Висконти, неговото семейство и основните му съюзници. След това се укрива в собствения си замък в Касано. Матео изпраща капитаните Муло да Гропело и Принчивало Преалоне, които с войските си го преследват, принуждавайки архиепископа да напусне крепостта и да потърси убежище в Кремона.

Битка при Понте Сан Пиетро и превземане на Павия

През февруари 1315 г. нова армия на гвелфите, съставена от 4000 пехотинеца и 1000 конника, начело с Понцино Понцони от Кремона и съставена от хора от Кремона, Милано, Лоди, Павия и Бергамо, се опитва да обсади Лодризио Висконти в Бергамо. За да попречат на доставките на града от страна на Милано, те решават да превземат Понте Сан Пиетро, където обаче се натъкват на войските на Лодризио Висконти, междувременно са избягали от града и наброяващи не повече от 1500 души. Въпреки голямата числена малоценност Висконти излизат победители.

През 1315 г. умира Уберто Висконти – брат на Матео и на 24 април е погребан в базилика „Сант Еусторджио“. През същия месец последва атака на жителите на Павия и конфедерати срещу Новара. Защитниците, вярвайки, че са достатъчно на брой, за да отблъснат врага, избират да се бият на терена и претърпяват тежко поражение. Тогава жителите на Павия се посвещават на подпалването на мост, построен над река Тичино. Матео незабавно заповядва да го построят отново, но на 18 май той отново е разрушен след тежка битка в средата на реката. За да превземе Павия, Матео решава да блокира доставките ѝ, като построи замък при вливането на река Скривия в река По, който е кръстен Кастел Гибелино. Павийците начело с Уго дел Балцо – сенешал на Робер Анжуйски и Рикардо Лангоско решават на 7 юли да атакуват армията на Висконти, докато е заета с работата. Флотът на Павия обаче, след като вижда, че миланският флот защитава бреговете, не атакува и се оттегля без бой. Армията на гвелфите обаче се опита да атакува крепостта без успех и след това е победена от контраатака, водена от Марко Висконти, която взима повече от хиляда пленници. Вероятно в битката загива Гофредо дела Торе.

Матео Висконти този път успява да се възползва от победата. Той незабавно изпраща армия от 500 конника, водени от сина му Стефано и Франческо да Гарбаняте, за да пресече група от 50 конника на кремонците, които се притичват на помощ на павийците. След като уговарят отварянето на една от портите на Павия чрез предател, те пристигат близо до града през нощта. Там част от миланците тръгват по пътя за Милано и започват да палят големи огньове и да бият оръжията си по щитовете, симулирайки атака срещу стените, докато останалата част от армията е разположена по пътя за Пиаченца. Лангоско прави набег срещу тях, но когато разбира измамата, е твърде късно и някои германски наемници вече са влезли в града от отсрещната страна. Симоне дела Торе успява за известно време да отблъсне врага, но е принуден да отстъпи, така че армията на Висконти превзема Павия. И Рикардо, и Джерардино Лангоско – синове на Филипоне, са убити при сблъсъците. Тогава градът е поверен от Матео на сина му Лукино Висконти.

На 20 август армия от 500 рицари и 200 провансалски арбалетчици, начело с Угоне дел Балцо и Рицардо Гамбатеса, влиза в Алесандрия и превзема няколко села и замъци. Марко Висконти, след като получава подкрепата на 1000 конника от Милано, излиза от Александрия и ги побеждава, като взема обратно всичко пленено.

На 29 август 1315 г. Угучоне дела Фаджуола, подкрепен от Марко и Лукино Висконти, побеждава тосканските гвелфи в битката при Монтекатини. При сблъсъците Лукино е ранен в крака.

През декември Александрия се разбунтува срещу Робер Мъдри и преминава под контрола на Марко Висконти.

Конфликт с папа Йоан XXII

папа Йоан XXII

На 7 август 1316 г. на папския престол се възкачва французинът папа Йоан XXII – твърд противник на гибелините от Северна Италия и близък до [Робер Анжуйски]], в чийто двор е израснал. Малко след избирането си той започва да прилага указите на своя предшественик Климент V, което неизбежно го поставя в конфликт с имперските викарии. През януари 1317 г. изпраща двама легати в Италия, за да призоват пиемонтските, ломбардските и венецианските градове към мир и да поискат от Матео Висконти освобождаването на Дела Торе, Лангоско и Фисирага. Молбите очевидно остават без резултат, защото през март папата издава указ, забраняващ на когото и да било да носи титлата имперски викарий или да действа като такъв, заплашвайки с отлъчване дори онези, които са изпълнявали заповеди на викариите.

За да избегне загубата на статута си, Матео Висконти формално се отказва от длъжността имперски викарий и приема титлата господар на Милано, без това да промени реалното му управление. В отговор Йоан XXII отказва да потвърди Джило да Вилалта за патриарх на Аквилея и Джовани Висконти за архиепископ на Милано, назначавайки вместо тях Касоно дела Торе – ожесточен враг на Висконти – и францисканеца Аикардо Антимиани, блиизък до Дела Торе. Матео реагира, като не допуска Антимиани да влезе на миланска територия. Същата година Лукино Висконти предприема неуспешна обсада на Кремона, а Марко Висконти – на Асти; и двете кампании завършват с провал.

Обсада на Генуа

През 1318 г. Матео Висконти разширява политическите си амбиции към Генуа.За да укрепи влиянието си сред генуезките гибелини, той урежда браковете на синовете си Лукино с Катерина Спинола и Стефано с Валентина Дория, съюзявайки се с двете водещи гибелински фамилии срещу гвелфските Грималди и Фиески.

През съяата година властта на Дория и Спинола в Генуа отслабва и те напускат града, поставяйки се под закрилата на Висконти. На 1 април генуезките изгнаници обсаждат града, а Матео изпраща 1500 конници под командването на Марко Висконти. Обсадените изпращат делегация в Милано, предлагайки премахване на митата върху миланските стоки и вероятно парично обезщетение. Миланската страна поставя условие за завръщането на Дория и Спинола и възстановяване на техните имоти, което генуезките пратеници отхвърлят.

Междувременно епископите на Асти и Комо отлъчват Матео Висконти заедно с Кангранде I дела Скала и Риналдо Бонаколси.

Генуезците изпращат втора делегация при Робер Анжуйски, който я приема любезно, предоставя 500 конници и обещава лична намеса. На 21 юли 1318 г. анжуйска армия от около 6000 пехотинци и 1500 конници, водена от краля, акостира в Генуа; с него са кралицата и много благородници от Неаполитанското кралство. На 27 юли Робер е провъзгласен за господар на града за срок от десет години. Марко Висконти, числено превъзхождан от противника, се оттегля към височините над Пре. На 8 август анжуйците атакуват лагера му, но са отблъснати със значителни загуби и преследвани до градските порти. Миланската армия подновява обсадата и нанася постоянни удари по стените.

В същия период Понцино Понцони завзема Кремона, управлявана от Джакомо Кавалкабо, който междувременно е минал към гвелфите. Неуспешно търсейки подкрепа от Кангранде I дела Скала, Понцони се обръща към Йоан XXII с молба да ограничи влиянието на Висконти. На 19 август Матео сключва съюз в Ломбриаско с Филип I Савойски-Ахая, обещавайки му, в случай на завладяване, градовете Асти, Ивреа и Савиляно в замяна само на Алба.

През декември 1318 г. Матео свиква събрание на ломбардските гибелини в Сончино, обвинявайки папата и Робер Анжуйски в опит да подчинят градовете им. Сформира се нов съюз, начело с Кангранде дела Скала.

На 5 февруари 1319 г., за да прекрати обсадата, Робер Анжуйски нарежда на 14 000 войници да се качат на галерите и да дебаркират при Сестри Поненте. Марко Висконти не успява да предотврати десанта, а отрядът, оставен да обсажда Генуа, е разбит и миланците са принудени да се изтеглят.

След поражението при Сестри Матео се стреми да укрепи гибелинската коалиция. Той привлича на своя страна Теодор I Монфератски, Федериго II Сицилиански и император Андроник II Палеолог, както и германски наемници. На 23 юли Марко Висконти предприема неуспешна обсада на Асти, вероятно с цел да отвлече вниманието на гвелфите, тъй като на 1 август отново обсажда Генуа с около 1000 пехотинци и 1000 конници.

През ноември 1319 г. Угоне дел Балцо се опитва да отклони Марко Висконти от Генуа, като превзема Нови и чрез предателството на Аличе Гуаски го въвлича в Берголио (Алесандрия). На 2 декември той е изненадан и убит от Лукино Висконти, който идва на помощ на брат си. Няколко дни по-рано Лукино побеждава и Симоне дела Торе, превзел Валенца и опустошаващ Ломелина. През същата година гвелфите, след като овладяват Крема чрез народен бунт, отблъскват две атаки на миланската армия, водена от подеста Бонифачо да Куриаго. Успехи постигат и в Бреша, а накрая прогонват Понцони от Кремона.

Настъпление на Филип дьо Валоа

В началото на 1320 г. папа Йоан XXII подновява обвиненията срещу Матео Висконти за злоупотреби с църковна собственост и за упражняване на натиск върху духовенството. В опит да демонстрира лоялност към Светия престол, Матео изкупува Желязната корона и съкровището на катедралата „Свети Йоан“, заложени от общината, но това не променя отношението на папата. Йоан XXII назначава кардинал Бертрандо дел Поджето за свой легат в Ломбардия и призовава местното духовенство да го подкрепи. Паралелно с това Робер Анжуйски назначава Филип, граф на Мен и бъдещ крал на Франция, за наместник на анжуйския викариат.

Филип навлиза в Кунео на 15 юни 1320 г. начело на около 1000 конници, а на 5 юли достига Асти, където получава подкрепа от значителна част от ломбардските гвелфи. По същото време Галеацо, Марко и Лукино Висконти участват в обсадата на Верчели в подкрепа на фамилията Тицони срещу Авогадро. След като се оттеглят от града, тримата братя извършват преглед на войските си в Новара – между 3000 и 5000 конници, придружени от значителни пехотни сили – и се насочват обратно към Верчели, разполагащи лагера си на около три мили от френските позиции.

Според съвременни хронисти избухването на сражение е предотвратено благодарение на дар, направен от Галеацо Висконти: две сребърни бъчви, пълни с вино, или – според по-вероятни интерпретации – със злато.

Отлъчване и обвинение в ерес

С писмо от 27 юни папа Йоан XXII настоява кардинал Бертрандо дел Поджето да разшири отлъчването на Матео Висконти върху всички църкви в Сеньория Милано и да го призове да се яви в Авиньон, за да получи опрощение. Папата обвинява Матео, че продължава да се титулува господар на Милано и пренебрегва вече наложеното му църковно наказание. Дел Поджето изпраща свещеника Рикано да Пиетро при Висконти с искане да бъдат изпратени пратеници, които да обсъдят условията на Йоан XXII: отказ от управлението на Милано, признаване властта на крал Робер Анжуйски, завръщане на фамилията Дела Торе и освобождаване на всички затворници. Условията са неприемливи за Матео и когато свещеникът влиза в Милано, той е арестуван и отведен в замъка в Розате, където остава задържан няколко дни. В отговор кардиналът налага отлъчване върху всички църкви в сеньорията.

На 15 януари 1321 г. умира съпругата на Матео, Бонакоса Бори, която е погребана в базиликата „Сант Еусторджио“ в Милано.

През февруари 1321 г. Матео все още не се е явил в Авиньон, оправдавайки се с напредналата си възраст и влошено здраве. Поради това е осъден задочно.

През декември същата година папата възлага на архиепископа на Милано Айкардо Антимани да започне нов процес срещу Матео и сина му Галеацо по обвинение в ерес. Антимани провежда процедурата и постановява присъда, с която Матео е обявен за еретик, а имуществото и длъжностите му са конфискувани.

В началото на 1322 г. кардинал Бертран дю Пуже обявява в Асти свещен кръстоносен поход срещу Висконти и събира кръстоносни сили във Валенца, докато конфликтите между гвелфи и гибелини продължават в цяла Ломбардия. Обвиненията са разширени и към всички синове на Матео, а 1465 призовки са изпратени до неговите най-близки поддръжници. Дори миланските граждани са заплашени от разследване от страна на Инквизицията.

Битка при Барди

В началото на април обсадата, наложена от Висконти, довежда Верчели до глад. Гвелфите изпращат армия от около 3000 пехотинци и 600 конници, съставена от лангобарди и каталонци, която потегля от Сантия към обсадения град. Тя обаче попада в засада, организирана от миланските сили: около 200 души са пленени, а останалите са принудени да отстъпят, изоставяйки целия си обоз. Няколко дни по-късно Верчели капитулира; Симоне Авогадро и други благородници са отведени в Милано, а фамилията Тицони плячкосва имотите на Авогадро. В този период Марко Висконти превзема Куарниенто, Солеро и Нонио.

След смъртта на своя наместник Робер Анжуйски назначава през май Раймондо ди Кардона, който скоро си възвръща Куарниенто, Монтекастело и Очимиано, след което опустошава района на Алесандрия с 1500 конници и се насочва към Тортона. Марко Висконти се стреми към открито сражение, но Кардона избягва битката и впоследствие Басиняна.

На източния фронт Галеацо I Висконти безуспешно обсажда Крема, но успява да превземе Сорезина и да победи кремонската войска край Сончино. След поражението Джакомо Кавалкабо напуска Кремона и заминава за Болоня и Тоскана, за да набере нова армия. Той събира 700 конници, които поставя под командването на Франческо Скоти, син на Алберто, и се насочва към Апенините на Пиаченца, където обсажда крепостта Барди. Галеацо Висконти оставя Кремона да бъде обсадена от Вергузио дей Ланди и Понцино Понцони и тръгва да пресрещне противника. При приближаването на миланската армия Кавалкабо, придружен от двадесет конници, се отправя напред, но е изненадан от внезапната атака на вражеската кавалерия и загива в сблъсъка. След няколкочасова битка решаваща роля изиграва германската конница, водена от Манфредо дей Ланди. На 17 януари 1322 г. Кремона се предава на Висконти.

Смърт

На 23 май 1322 г. Галеацо Висконти посещава баща си Матео в Милано. Матео му поверява управлението на Сеньорията и се оттегля от активния политически живот. В следващите дни посещава множество църкви в града и околностите. След като събира духовенството в катедралата „Санта Мария Маджоре“, той рецитира Символа на вярата и заявява, че през целия си живот е изповядвал християнската вяра.

На следващия ден Матео посещава катедралата в Монца, но по време на молитва се почувства зле. Пожелава да бъде отведен в църквата „Санта Мария Роса“ в Крешенцаго (днес квартал на Милано), където, усещайки наближаващия си край, събира семейството си и съветва децата си да възстановят мира с Църквата.

Матео Висконти умира на 24 юни 1322 г., в деня на Свети Йоан Кръстител, на 72-годишна възраст, след повече от двадесет и пет години управление на Милано. Поради отлъчването му и наложеното върху града запрещение, тялото му не може да бъде погребано в осветена земя. Синовете му прикриват смъртта му в продължение на няколко дни, като позволяват на лекари и слуги да продължат да посещават стаята му. След това го погребват тайно на място, което остава неизвестно. Поради тези обстоятелства е малко вероятно, както понякога се предполага, Матео да е бил погребан в базиликата „Сант Еусторджио“ в Милано или в църквата „Санта Мария Роса“ в Крешенцаго. Според историка Бернардино Корио тленните му останки по-късно са били пренесени в абатството Киаравале.

Брак и потомство

∞ август 1269 за Бонакоса Бори (* 1254, † 15 януари 1321), дъщеря на Скуарчино Бори, един от лидерите на изгнаниците привърженици на Отоне Висконти, от която има пет сина и пет дъщери:

• Галеацо I Висконти (* 21 януари 1277; † 6 август 1328, Пеша), господар на Милано (1322 – 5 юли 1327), подест на Новара (1298 – 99); ∞ 24 юни 1300 за Беатриче д'Есте († 15 септември 1334), от която има един син и една дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря;
• Марко Висконти, нар. Балатроне (* ок. 1289; † убит 30 юни 1329, Лука), подест на Алесандрия (1310), политик и кондотиер, господар на Розате и на Лука (15 април – 30 юни 1329); ∞ за ... Спинола
• Джовани Висконти (* 1290; † 5 октомври 1354), епископ на Новара (1332), архиепископ на Милано от 1339, съгосподар на Милано (1349 – 1554) с брат си Лукино, господар на Генуа (1352), господар на Болоня и Новара (1353), има две извънбрачни деца;
• Лукино Висконти (* 1292; † 24 януари 1349, Милано), съгосподар на Милано с брат си Джовани (1339 – 1349), господар на Павия (1315), 1. ∞ 1315 за Виоланта от Салуцо, дъщеря на маркграфа на Салуцо Томазо I, от която няма деца 2. ∞ 1318 за Катерина Спинола († 1319), дъщеря на Оберто Спинола, от която няма деца; 3. ∞ за Изабела Фиески († сл. 1331), дъщеря на Карло Фиески – капитан на народа и патриций на Генуа и на съпругата му Теодора, и племенница на папа Адриан V, от която има една дъщеря и един или двама сина близнаци:
• Стефано Висконти (* 1288, Милано, † 4 юли 1337, пак там), господар на Арона (1325), ∞ 1318 за Валентина Дория (* 1290; † 1359, Милано), дъщеря на Бернабо Висконти – господар на Сасело и Логодуро, и патриций на Генуа, имат четирима сина;
• Катерина Висконти (* 1282; † 1311), ∞ 1298 за Албоино I дела Скала († 28 октомври 1311, Верона), господар на Верона;
• Дзакарина Висконти (* 1295; † 1328), ∞ за Франкино Руска, господар на Комо;
• Флорамонда Висконти († 1321), ∞ за Гуидо Мандели, граф на Маканьо Империале;
• Аниезе Висконти, ∞ Чекино дела Скала († 1325);
• Беатриче Висконти (* ок. 1280), ∞ за Спинета Маласпина, маркиз на Верукола († 1352, Фосдиново).

От неизвестна жена има един син:

• Антонио Висконти († сл. 1339), отличил се в битката при Парабиаго (21 февруари 1339).

Вижте също

• Висконти
• Дела Торе
• Сеньория Милано
• Списък на владетелите на Милано

Източници

• The New Encyclopaedia Britannica, Band 12 (1993), S. 395
• Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Matteo I., in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1725/26
• Viscónti, Mateo I, in: Dizionario Biografico degli Italiani, посетен на 17 април 2022 г.
• Matteo Visconti, Opac, Regesta Imperii, посетен на 17 април 2022 г.
• Marek, Miroslav, Family 1, Genealogy.Eu, посетен на 20 май 2021 г.
• Maria Grazia Tolfo, Matteo Visconti, посетен на 17 април 2022 г.
• Matteo I Visconti, на Medieval Lands, посетен на 17 април 2022 г.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Matteo I Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​