Матео I Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матео I Висконти (ок. 1858)

Матео I Висконти (на италиански: Matteo I Visconti, Matteo Magno, * 15 август 1250 в Инворио, † 24 юни 1322 в Кресцензаго в Милано) от фамилията Висконти е капитан на народа(capitano del popolo) и фактически господар на Милано (1287−1302 );Граф на Милано 1311—1322 г; императорски викарий за Ломбардия 1297—1317 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Теобалдо Висконти и Анастасия Пировано. Той наследява архиепископ Отоне Висконти (чичо на баща му) като капитан на народа в Милано.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1302 г. Матео е изгонен от града заради фамилията делла Торе. С помощта на крал Хайнрих VII (управлявал 1308-1313), той се връща обратно. На 13 юли 1311 г. Хайнрих VII го прави имперски викарий на Ломбардия.

Матео съставя своя войска и подчинява градовете Пиаченца, Бергамо, Лоди, Кремона, Тортона, Павия, Верчели и Алесандрия. Той става могъщ ръководител на гибелините.

Матео се отказва от службата си през 1322 г. в полза на син си Галеацо I Висконти и умира малко след това.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Матео Висконти се жени през август 1269 г. за Бонакоса Бори (* 1254, † 15 януари 1321), дъщеря на Сквуарчино Бори. Двамата имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • The New Encyclopaedia Britannica, Band 12 (1993), S. 395
  • Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Matteo I., in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1725/26
  • Viscónti, Mateo I, in: Dizionario Biografico degli Italiani online
  • Matteo Visconti, Opac, Regesta Imperii

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

* Marek, Miroslav, Family 1, Genealogy.Eu