Ацо Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ацо Висконти
господар на Милано
Visconti, Azzone.jpg
Ацоне Висконти
Управление от 1329 до 1339 г.
Наследник Лучина
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Висконти
Баща Галеацо I Висконти
Майка Беатриче д’Есте
Брак Катерина Савойска-Во
Герб Arms of the House of Visconti (1277).svg
Ацо Висконти в Общомедия
Гробът на Ацоне Висконти в Сан Готардо, Милано
Камбанарията на църквата Сан Готардо

Ацо Висконти или Ацоне Висконти (на италиански: Azzo Visconti, Azzone Visconti, * 7 декември 1302 във Ферара, † 16 август 1339 в Милано) от фамилията Висконти е господар на Милано от 1329 до 1339 г.

Той е единственият син и наследник на Галеацо I Висконти (1277–1328) и на съпругата му Беатриче д’Есте (1268–1334), дъщеря на Обицо II д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Джакомине Фиески, племенница на папа Инокентий IV. Сестра му Рикарда (1304—1361) се омъжва през 1329 г. за Томазо II (1304–1357), маркграф на Салуцо.

През 1328 г. той наследява баща си, купува титлата имперски викарий за 25 000 флорин от същия император Лудвиг IV, който бил затворил баща му. Той завладява десет града, убива чичо си Марко (1329), потушава въстание на братовчед му Лодризио, реорганизира управлението на земите си, построява осемъглова камбанария на църквата Сан Готардо.

Ацо се жени на 1 октомври 1330 г. в Милано за Катерина Савойска-Во (* 1324 † 18 юни 1388). Бракът е без мъжки наследни. Те имат една дъщеря – Лукина.

След смъртта на Ацо Милано отива в ръцете на чичовците му Лучино Висконти и Джовани Висконти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Azzo. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 8, LexMA-Verlag, München 1997, ISBN 3-89659-908-9, Sp. 1719.
  • Jane Black. Absolutism in Renaissance Milan: Plenitude of Power under the Visconti and the Sforza 1329-1535. Oxford University Press, 2009., s. 300. ISBN 978-0199565290

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]