Рудолф I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гробницата на Рудолф I в Шпайер.

Рудолф I, наричан още Рудолф Хабсбургски (на немски: Rudolf von Habsburg, Рудолф фон Хабсбург; на латински: Rudolfus, Рудолфус) (1 май, 1218 – 15 Юли, 1291) e крал на римляните от 1273 до смъртта си. Той изиграва голяма роля в издигането на династията на Хабсбургите като успява да я направи една от водещите германски феодални династии през средните векове.

Ранни години[редактиране | edit source]

Рудолф е син на Алберт IV. След смъртта на баща си през 1239, Рудолф I наследява семейните владения - Елзас и Ааргау. През 1245 той се жени за принцесата Гертруда фон Хоенберг (1225–1281), дъщеря на Буркард V фон Хоенберг († 1253). В резултат на този брак Рудолф става васал на Швабия.

Крал на Германия[редактиране | edit source]

Рудолф е коронован за крал на Германия в катедралата в Аахен на 24-ти октомври 1273. За да спечели симпатиите на Папата, Рудолф отказани всички императорски права на Рим и папски територии, както и обещава да поведе нов кръстоносен поход.

Гонитба срещу евреите[редактиране | edit source]

Рудолф I подновява гонитбата на евреите от Западна и Централна Европа.

Смърт[редактиране | edit source]

Рудолф I умира на 15-ти юли 1291 година.

Стъклопис на Рудолф I в църква в град Оломоуц (Чехия).

Деца[редактиране | edit source]

Рудолф и Гертруда (Анна) имат четиринадесет деца (шест сина, осем дъщери):

Външни препратки[редактиране | edit source]