Гута фон Хабсбург
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гута.
| Гута фон Хабсбург Guta von Habsburg | |
| кралица на Чехия и Полша | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Свети Вит, Храдчани, Чехия |
| Управление | |
| Период | 1285 – 1297 |
| Коронация | 1297 г. |
| Семейство | |
| Род | Хабсбурги |
| Баща | Рудолф I |
| Майка | Гертруда фон Хоенберг |
| Братя/сестри | Албрехт I (Германия) Рудолф II Хартман фон Хабсбург Агнес фон Хабсбург (1257 – 1322) Матилда фон Хабсбург Катарина фон Хабсбург Клеменция фон Хабсбург |
| Съпруг | Вацлав II (1285) |
| Деца | Вацлав III Анна Пршемисловна Елишка Пршемисловна |
| Гута фон Хабсбург в Общомедия | |
Гута фон Хабсбург (Юдит, Юта; на немски: Guta (Jutta, Judith) von Habsburg) е германска принцеса и кралица на Чехия и Полша като съпруга на крал Вацлав II.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1271 г. във Виена, Австрия. Тя е най-малката дъщеря на свещения римски император Рудолф I Хабсбург и на Гертруда фон Хоенберг.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Още докато е на пет години, Гута става част от политическите планове на баща си. Той подписва във Виена мирен договор с чешкия крал Отокар II и двамата решават, че Гута трябва да се омъжи за Вацлав – син и наследник на короната на Отокар II.
Гута и Вацлав са официално сгодени през 1279 г. в Ихлава. Сватбата им обаче е отпразнувана официално през 1285 в Хеб, но въпреки това веднага след сватбата Гута е отведена от баща си обратно в Германия, тъй като се е считало, че тя е прекалено малка за пълноценен брачен живот.
Кралица на Чехия
[редактиране | редактиране на кода]Отсъствието на Гута от Чехия е причина за отлагането на коронацията на съпруга ѝ през 1285, което налага скоро принцесата да напусне окончателно родителите си и да пристигне в Прага, за да се присъедини към съпруга си. Като своя баща Гута изпитва силна неприязан към регента на съпруга си Завиш фон Фалкенщайн, който тайно се жени за кралицата-майка Кунигунда от Славония. Гута взима активно участие в интригите, довели до низвергването на Завиш и до неговата екзекуция през 1290 г.
Гута успява да изглади противоречията между съпруга си и брат си – германския крал Албрехт I Хабсбургски, и подкрепя претенциите на Вацлав за полската корона. В Прага кралицата се превръща в проводник на немското влияние в кралския двор, канейки непрекъснато в него множество германски рицари.
Официалната коронация на Вацлав и Гута за крал и кралица на Бохемия се състои през 1297 г. в Прага. По това време здравето на кралицата вече е доста разклатено, след като малко преди това тя ражда десетото си дете. Изтощена от постоянните раждания, Гута умира няколко седмици след коронацията – на 21 май 1297 г.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Гута ражда на Вацлав I десет деца:[2]
- Пршемисъл Отокар (*/† 1288)
- Вацлав III (1289 – 1306)
- Анежка (1289 – † po 1292)
- Анна Пршемисловна (1290 – 1313), омъжена 1306 за Хайнрих от Каринтия
- Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), омъжена 1310 за Ян Люксембургски
- Гута (1293 – 1294)
- Ян (1294 – 1295)
- Ян (1295 – 1296)
- Маркета (Маргарета) Пршемисловна (1296 – 1322), омъжена 1303 за Болеслав III от Силезия
- Гута (*/† 1297)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Bertold Bretholz: Geschichte Böhmens und Mährens bis zum Aussterben der Przemysliden (1306)., Band I, 1. Abschnitt, München und Leipzig 1912, darin: S. 95, 96 und 162
- Marianne Wintersteiner: Guta von Habsburg: biographischer Roman, Verlag Salzer, Heilbronn 1994, ISBN 978-3-7936-0327-6. 275 Seiten
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Judith d' Habsbourg, reine de Bohême 1 (1271 – 1297), genealogiequebec.info
- ↑ биография на Ута Архив на оригинала от 2017-11-25 в Wayback Machine., www.e-stredovek.cz
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- kulturportal-west-ost.eu/biographien: Guta von Habsburg, kulturportal-west-ost.eu