Алесандрия

Алесандрия Alessandria
Алесандрия 44.913331, 8.62 Алесандрия
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Алесандрия
Площ	204 km²
Надм. височина	95 m
Население	92 522 души (2025) 454 души/km²
Пощенски код	15100
Телефонен код	0131
МПС код	AL
Официален сайт	www.comune.alessandria.it
Алесандрия в Общомедия

Алеса̀ндрия (на италиански: Alessandria, на пиемонтски: Lissandria) е град и община в регион Пиемонт, Северна Италия, и столица на провинция Алесандрия. Към 1 януари 2025 г. има население от 92 522 души, от които 15 973 са чужди граждани.

Това е най-голямата община по площ в Пиемонт и третата по население. Разположена е в центъра на индустриалния триъгълник Торино – Милано – Генуа, което я превръща във важен транспортен и търговски възел. Седалище е на Университет „Амедео Авогадро“ на Източен Пиемонт – триполюсна структура, споделена с Верчели и Новара. Освен това е основен железопътен център.

Градът е известен и като родното място на прочутите филцови шапки „Борсалино“, превърнали се в емблема на италианския стил.

География, административно деление и население

Община Алесандрия в Провинция Алесандрия

Александрия се намира на 95 м надморска височина в алувиалната равнина, оформена от реките Танаро и Бормида, в непоредствена близост до тяхното сливане. Позицията ѝ в центъра на индустриалния триъгълник Торино - Генуа - Милано превръща града във важен магистрален и железопътен възел, с начална разпределителна гара, разположена в югозападната част на пътническата гара. Обслужва се от магистралите A21 и A26. Градската структура се отличава с дълги, широки булеварди и просторни площади.

Граничи с петднадесет общини: Пиетра Мараци, Монтекастело, Кастелацо Бормида, Кастелето Монферато, Солеро, Печето ди Валенца, Фругароло, Сан Салваторе Монферато, Боско Меренго, Куарниенто, Валенца, Овильо, Алувиони Пиовера, Сале и Тортона.

Административно градът е разделен на пет териториални подразделения (circoscrizioni), подразделени на девет квартала и четиринадесет подселища (на итал. frazioni)ː

• Алесандрия Север – квартали Борго Читадела, Орти, Галимберти (и Борсалино де факто) и подселища Сан Микеле (Астути и Джерлоти), Валмадона, Вале Сан Бартоломео
• Център – квартал „Чентро“ (Борго Роверето, Маренго, Бергольо, Гамондио)
• Еурописта – квартали Еуропа и Писта
• Алесандрия Юг – квартали Кристо, Норберто Роза, Кабанете и подселища Казалбаляно, Канталупо, Вила дел Форо
• Фраскета – подселища Спинета Маренго, Кастелчериоло, Лоби, Сан Джулиано Нуово, Сан Джулиано Векио, Мандронье, Лита Пароди, Кашинагроса

Градът се намира на 59 км от Генуа и на 77 км от Милано и Торино.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината 92 522 души, от които 15 973 чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Албания (3410 души) и на Румъния (3128 души). В града живеят и 75 български граждани.

Топоним

Първоначално градът носи името Civitas Nova („Нов град“), към което през 1170 г. е добавено определението Alexandria в чест на Александър III – твърд защитник на свободите на комуните и на Ломбардската лига срещу Свещената Римска империя.

По-късно, в периода на конфликти между гвелфи и гибелини, последните – заедно с император Фридрих I Барбароса – наричат града „Цезария“, подчертавайки статута му на „имперски град“.

Алесандрия е известна и с името на най-старото си селище Роверето, произлизащо от латинското Roberetum – „място, засадено с дъбове“.

Настоящото ѝ име се утвърждава още през XII век във формите Alexandria, както и във вариантите Alixandria и Allexandria.

История

Древни времена

Произходът на Алесандрия вероятно датира от Неолита.

Преди римското завоевание територията е обитавана от стателатите – народ, принадлежащ към лигурската група. Към края на III век пр. н. е. настъпват римското завладяване на Цизалпийска Галия и последвалата романизация на лигурското население. През 42 г. пр. н. е. провинция Цизалпийска Галия е премахната и интегрирана в Римска Италия.

От периода 31 – 284 г. пр. н. е. датират селищата Роверето (на десния бряг на река Танаро) и Бергольо (на левия бряг, срещу Роверето).

След падането на Римската империя и периода на Остготското кралство, по време на лангобардската епоха територията е реорганизирана в различни синьории, включително тази на Маренго. На това място през VIII век е построена Кулата на Теодолинда.

Средновековие

Основаване

Контролът над Италия през 774 г. преминава от лангобардите към Франкската империя. От този период вероятно датира възникването на двора на Роверето, който играе централна роля в ранната история на Алесандрия.

През 962 г. германският крал Ото I Саксонски завладява Кралство Италия и създава Свещената Римска империя. Италианските градове обаче запазват значителна автономия и са задължени да плащат данъци на императора само при негово присъствие в Италия.

Фридрих I Барбароса решава да промени това положение и свиква диетата на Ронкаля. През 1162 г. той унищожава Милано – най-важната комуна по онова време. В отговор останалите комуни решават да се обединят, за да защитят своята автономия, и създават Ломбардската лига. За да провокират императора да се върне в Италия, те решават да основат нова civitas – акт, който по принцип е изключителна имперски прерогатив. Новият град, първоначално известен като Civitas Nova („Нов град“), е основан на територията на Роверето – както заради близостта му до земите на маркграфа на Монферат, верен съюзник на империята, така и заради стратегическото му разположение между реките Танаро и Бормида. Градът е заселен с помощта на околните селища и укрепен със средства на Комуна Генуа.

На 3 май 1168 г. (датата на официалното основаване на Алесандрия) тримата консули на Civitas Nova подписват присъединяването си към Ломбардската лига близо до Лоди.

Две години по-късно градът е предложен на папа Александър III, който приема да го направи свое феод, с което легитимира борбата на комуните срещу Империята. След това името на града е променено на „Алесандрия“, за да подчертае принадлежността му към Папската държава.

Провокацията на комуните има желания ефект: императорът пристига в Италия през 1174 г. и на 29 октомври, след като унищожава Суза и получава предаването на Асти, като обсажда и Алесандрия. Въпреки очакванията, александрийците устояват на атаките през цялата зима. На 12 април императорът се отказва от обсадата, тъй като армията на Лигата се придвижва да защитава Александрия.

Армиите се срещат близо до Монтебело, но вместо да се сражават, преустановяват военните действия, за да преговарят за мир. Провалът на преговорите води до добре известната битка при Леняно (29 май 1176 г.), която завършва с поражение за Фридрих Барбароса. Въпреки това, по време на мира в Констанц (25 юни 1183 г.) контролът върху Александрия преминава директно към императора и градът е преименуван на Цезарея (Град на Цезар).

Свободна комуна

Алегорично изображение на Алесандрия, вляво, и вдясно на Бергольо с дървения мост над река Танаро на преден план. Миниатюра от Codex Astensis, края на XIV век, Исторически архив на Община Асти.

Градът е предоставен като владение на Бонифаций Монфератски през 1193 г. Няколко години по-късно обаче гражданите му се разбунтуват срещу императорската власт, изоставяйки името Цезарея и сключвайки съюз с близките Асти и Верчели. Спорът е разрешен чрез арбитража на комуните Милано и Пиаченца.

След това настъпва период на примирие между Алесандрия и Маркграфство Монферат, белязан от многобройни дипломатически спорове и спорадични съюзи. Като съюзници на Верчели александрийците участват в битката при Казей Джерола на 2 октомври 1213 г. и в унищожаването на Казале през 1215 г. По този повод александрийските войници изваждат телата на светците Евазий, Натал и Проет, както и две месингови статуи от катедралата в Казале – петел и ангел – които поставят на върховете на собствената си катедрала.

Сблъсъците с Монферат се подновяват през 1228 г., когато Бонифаций II се съюзява с Асти и започва война срещу Алесандрия. Намесата на Втората ломбардска лига, която обсажда Момбаруцо, убеждава маркиза да се предаде.

Управителите на Комуна Алесандрия през 1290 г.

През втората половина на XIII век политическият баланс в Пиемонт се променя поради експанзионистичните цели на Анжуйската династия. Поради това Алесандрия, заедно с много други комуни, решава да назначи Вилхелм VII Монфератски за капитан на града.

През 1291 г. обаче гражданите на Асти, също подчинени на него, обещават на александрийците 85 000 златни флорина в замяна на залавянето на маркиза. Примамен в града под претекст, Вилхелм VII е хвърлен в затвора и умира от глад няколко месеца по-късно.

Синът му Джовани I започва война срещу Асти и го покорява, но умира без наследници през 1303 г. Шарл II Анжуйски се възползва от това, за да окупира всички градове на юг от река Танаро, създавайки Графство Пиемонт.

През 1345 г., след битката при Гаменарио (22 април), армията на Монферат и тази на Комуна Милано разделят анжуйските земи помежду си. Така Алесандрия попада под закрилата на Лукино Висконти.

Победата в битката при Алесандрия на 25 юли 1391 г. позволява на Джан Галеацо Висконти да обедини териториите си в Миланското херцогство..

Централизирането на властта в ръцете на херцога обаче тласка гражданите на Алесандрия към въстание през 1403 г. Бунтът е потушен от кондотиера от Казале Фачино Кане, който се възползва от ситуацията, за да върне на Казале телата на светците, откраднати два века по-рано.

Кане, който мечтае да създаде собствена държава, е назначен за господар на Алесандрия, но след смъртта му през 1412 г. градът се връща под пълното владение на Висконти.

През 1417 г. Филипо Мария Висконти, за да сложи край на борбите между фракциите на гвелфите и гибелините, създава партията на Херцогския дом, като приема благороднически семейства от двете страни и им предоставя общ герб и площад за събирания.

През 1447 г. династията Висконти изчезва и на 14 август гражданите на Милано провъзгласяват Амвросианската република. Шарл дьо Валоа, херцог на Орлеан и господар на Асти, предявява права върху херцогството и започва нахлуване в миланските земи, разграбвайки и унищожавайки замъците в Аноне и Фелицано. Александрийците, водени от Бартоломео Колеони, прекъсват обсадата на Боско Маренго и побеждават войските на Асти, с което слагат край на претенциите на Орлеанците.

Модерна епоха

Кодекст на Уставите на Алесандрия, 1547 г.

Контадо Алесандрия остава трайно в миланските земи и следва тяхната съдба: първо Сфорца възстановяват Миланското херцогство, което впоследствие е окупирано няколко пъти от французите, виновни за разграбването на града през септември 1527 г., а накрая то се превръща в испанска провинция.

С подчинението първо на Милано, а след това на Испания, Алесандрия губи автономията, която я характеризира от основаването ѝ, но придобитата стабилност ѝ позволява да се развие и да се превърне във важен търговски център между Генуа и Ломбардия.

Мостът над река Танаро, чиято конструкция започва през 1455 г. от Франческо I Сфорца, получава нова настилка и покрив през XVII век.

Изображение на покрития мост през XVII век

Градът също е засегнат от Френско-испанската война: френската армия, водена от Арман дьо Бурбон-Конти, и тази на Модена, водена от Франческо I д’Есте, обсаждат града през 1657 г., но не успяват да го подчинят и Алесандрия остава под испанска власт.

През 1707 г., по време на Войната за испанското наследство, Алесандрия е окупирана от императорската армия, командвана от принц Евгений Савойски-Каринян. В края на конфликта Утрехтския мирен договор (март – април 1713 г.) постановява анексията на града към Савойското херцогство.

Стратегическото разположение на града, граничещ с ломбардските провинции под властта на Австрия, подтиква херцог Виктор Амадей II да го укрепи военно чрез построяването на внушителната цитадела във формата на звезда, издигната на мястото на Бергольо.

Поражението в битката при Басиняна на 27 септември 1745 г. и последвалата френска обсада на новата цитадела изглеждат като предвестник на загубата на Савойците във Войната за австрийското наследство, но ситуацията се променя след последвалата битка при Пиаченца на 16 юни 1746 г.

В новия политически климат, създаден след Утрехтския мирен договор, Александрия намира нови идеи и нови стимули за социалния живот на града. В този контекст маркиз дон Филипо Гуаско Галарати ди Солерио решава да включи малък обществен театър в своя дворец „Гуаско“. Така се ражда първият градски театър. На 27 март 1729 г. кралят на Сардиния Виктор Амадей II Савойски предава кралските патенти за откриването и управлението на неговия театър на маркиз Гуаско.

Театърът на Дворец „Гуаско“

Общинският театър (Teatro municipale) е построен в кметството на града, т. нар. Червен дворец. Все още може да се види фоайето на театъра, където днес се помещава Службата за връзки с обществеността. Кралските патенти и привилегии, характерни за Театър „Гуаско“, са прехвърлени на Общинския театър. Полагането на първия камък е на 6 септември 1772 г., а три години по-късно архитектът Джузепе Казели предава ключовете на новия театър на града. На вечерта на 17 октомври 1775 г. за първи път се вдига завесата на Общинската зала.

Съвременна епоха

Наполеонов период

Алесандрия на карта от XVIII век

Първата италианска кампания, породена от експанзионистичните цели на революционна Франция, води до френската окупация на цитаделата. Руската армия, част от Втората коалиция и командвана от Александър Суворов, прогонва французите през 1799 г.

След френската победа във Втората италианска кампания през 1800 г., завършила с битката при Маренго (14 юни), водена на територията на Александрия, цялото Савойско херцогство попада под френска окупация. Официалното анексиране към Франция е през 1802 г., когато Алесандрия става столица на департамент Маренго.

Наполеон предприема значителни архитектурни промени в града: цитаделата е разширена и укрепена, а древната готическа катедрала е разрушена, за да бъде заменена от нова в неокласически стил. Месинговото петле, откраднато от Казале, е преместено в сградата на кметството, докато фигурата на ангела изчезва.

През 1814 г. градът е завладян от австрийците и на 30 май, след Парижкия договор, отново става част от Савойското херцогство.

Рисорджименто

Пиемонтското въстание от март 1821 г., включено в контекста на въстанията от 1820–1821 г., започва от Алесандрия: бунтовниците, водени от Санторе ди Сантароса, поемат контрола над цитаделата и провъзгласяват конституцията, като за първи път издигат трицветно знаме в историята на Рисорджименто (не е ясно дали зелено, бяло и червено или други цветове).

Провалът на въстанието подтиква Карл Феликс Савойски да се поддаде на натиска на Австрийската империя, която вече е предложила на краля на Сардиния превантивна окупация на цитаделата, за да предотврати евентуално въстание, целящо да премести западната граница на империята в Александрия. Цитаделата остава под чужда окупация в продължение на две години. Андреа Вокиери и петима войници, участвали във въстанието, по-късно (юни 1833 г.) са екзекутирани чрез разстрел.

През 1847 г. градът е включен в Сардинското кралство. Австрийската победа в Първата италианска война за независимост води до примирието от Виняле (24 март 1849 г.), с което Австрия получава за втори път разрешение да окупира цитаделата. Този път обаче окупацията продължава само няколко месеца, благодарение на натиска на Франция и Англия, които смятат наложените условия за прекомерно тежки.

По време на войната правителството на Сардиния, страхувайки се от австрийско настъпление, решава да премахне покритието на моста, за да улесни евентуалното му разрушаване.

През октомври 1859 г. Алесандрия е избрана за една от първите четири провинции на Пиемонт. През 1861 г. Сардинското кралство се превръща в Кралство Италия.

В началото на XX век започва разрушаването на градските стени, което е завършено през 60-те години.

Италианска Александрия

Фабрика „Борсалино“ през 1910 – 1915 г.

Раждането на железниците и увеличаването на търговията в Северна Италия в края на XIX век превръщат Алесандрия в една от централните точки на италианския пазар. Поради позицията си между Торино, Милано и Генуа градът преживява значително демографско нарастване, което води до разширяване на градската територия и до важно промишлено развитие, демонстрирано от успеха на козметичната компания Палиери, парфюмерийната фабрика „Гандини“ и най-вече „Борсалино“, чието производство на характерни филцови шапки става известно в целия свят.

През 1891 г. е открит новият мост над река Танаро, изграден от тухли и камък. На 25 юли 1899 г. Алесандрия става първата столица на италианска провинция, управлявана от съвет със социалистическо мнозинство.

Кметството на Алесандрия

По време на Втората световна война градът претърпява многократни тежки въздушни бомбардировки, а синагогата му е ограбена и частично разрушена.

След войната Алесандрия следва съдбата на Северна Италия, като първоначално преживява развитието и благосъстоянието, разпространили се на север с икономическия бум. Градът е разтърсен и от политическите събития, които окървавяват Италия през 70-те години: на 9 и 10 май 1974 г. бунт в затвора завършва трагично със 7 убити и 14 ранени — епизод, останал в историята като „Александрийското клане“. Освен това във ферма близо до града се провеждат първите срещи на групата Червени бригади и е извършено отвличането на индустриалеца Виторио Валарино Ганча на 4 юни 1975 г.

Алесандрия с моста „Цитадела“

На 6 ноември 1994 г. Алесандрия е тежко засегната от сериозно наводнение на река Танаро, което обхваща големи жилищни райони (особено кварталите Орти, Роверето, Боргольо, Борго Читадела, Астути и Сан Микеле) и различни селца, причинявайки смъртта на единадесет души.

През 1998 г. градът става седалище, заедно с Новара и Верчели, на Университета „Амедео Авогадро“ на Източен Пиемонт. През 2001 г. е открит нов мост над Танаро – мостът „Тициано“. Мостът „Цитадела“ също е изграден отново през 2016 г.

Икономика

Селското стопанство, практикувано от голям брой земеделски компании и характеризиращо се с добра производителност, е свързано с отглеждането на зърнени култури, пшеница, зеленчуци, фураж, грозде и други плодове. Развива се и животновъдство – говеда, свине, овце, кози, коне и птици. Индустриалните сектори включват хранително-вкусова промишленост, производство на опаковки, кожени изделия, обувки, дървообработване, хартиена промишленост, производство на изделия от каучук и пластмаси, химическа, металургична, механична, бижутерска и златарска промишленост, както и строителство. Добре развити са и занаятчийските дейности, особено в областта на производството на сребърни предмети, където се поддържа древна традиция.

Забележителности

Панорамна снимка на централния градски площад „Пиаца дела Либертà“

Центърът на града се характеризира с големия площад „Пиаца дела Либертà“, бивш Платеа Майор. Плацдармът, желан от Наполеон, е оформен чрез разрушаването през 1803 г. на древната катедрала от XII век „Свети Петър“, разширена през XIII век от архитекта Руфино Ботино от Казале. В началото на 2000-те години част от руините на основите са разкрити за задълбочени проучвания, след което отново са покрити.

В центъра на площада стои статуята на Урбано Ратаци, дело на Феручо Поцато, която заменя по-старата отливка на Джулио Монтеверде, разрушена през 1943 г. по време на Втората световна война, за да бъде използван металът.

Градска архитектура

• Палациум Ветус (Palatium Vetus): една от най-старите сгради в града, разположена на централния площад „Пиаца дела Либертà“. Построена е около 1170 г. и служи като бролето през XIII и XIV век, когато е център на политическия, административния и съдебния живот на средновековната комуна. След множество промени през 1856 г. Община Алесандрия го преотстъпва на Италианската държава, която създава там караулна сграда на командването на дивизията. До 1995 г. сградата е седалище на гарнизона и военния окръг, а от 2012 г. е дом на Фондация „Спестовна каса на Алесандрия“, която финансира цялостното ѝ възстановяване.
• Кметство (Palazzo del Municipio), или Червен дворец заради цвета на фасадата: построен през XVIII век; отличава се със специален часовник с три циферблата (в горната част е петелът, откраднат от народа на Алесандрия от Казале Монферато през 1225 г.). Разрушено е при бомбардировките през 1944 г., а днешната сграда е резултат от последваща реконструкция.
• Дворец „Гилини“ (Palazzo Ghilini): построен от Томазо Отавиано Антонио Гилини, маркиз от едноименната фамилия. Днес е седалище на администрацията на провинцията и префектурата. Проектиран е от Бенедето Алфиери през 1733 г. в ценен бароков стил и се счита за най-красивия и монументален дворец в града.
• Дворец „Кутика ди Касине“ (Palazzo Cuttica di Cassine): бъдещ дом на Градския музей; преди това е приютявал Държавната музикална консерватория „Антонио Вивалди“ и Музикалната гимназия.
• Дворец „Гуаско“ (Palazzo Guasco): разположен на едноименната улица, със структура, датираща от първите векове след основаването на града. Сегашният му вид е от XVIII век. В дясното крило се помещават отдели на провинциалната администрация: Дирекцията за икономика и развитие (включително отделите по култура и туризъм), Провинциалната библиотека, Институтът за историята на съпротивата и съвременното общество и Галерията за модерно изкуство. Някои зали от XVIII век очакват реставрация. Лявото крило е частна собственост и включва малък театър, недостъпен за обществеността. В новия политически климат след Утрехтския мирен договор маркиз дон Филипо Гуаско Галарати ди Солерио решава да включи малък обществен театър в двореца „Гуаско“ – първият градски театър. На 27 март 1729 г. кралят на Сардиния Виктор Амадей II Савойски му предоставя кралските патенти за откриването и управлението му. През септември същата година, в присъствието на престолонаследника Карл Емануил, театърът е открит с голямо оперно представление. През 1766 г., след нарастващо неодобрение от буржоазията и духовенството, театърът е закрит след последното представление – „Семирамида“ на Пиетро Метастазио. Маркизите предават кралските патенти на декурионите, за да бъдат използвани за бъдещия Общински театър.
• Дворец „Дал Поцо“ (Palazzo dal Pozzo): на пл. „Санта Лучия“; построен през XVIII век в чист бароков стил. Между 1862 и 1868 г. е седалище на кръга Società del Casino, по-късно на Нотариалния архив, а между 1962 и 1982 г. отново на кръга.
• Триумфална арка (Arco di trionfo): разположена в края на ул. „Данте“. Построена е през 1768 г. в чест на посещението на Виктор Амадей III Савойски и Мария-Антония Бурбон-Испанска. Рядък пример за арка от XVIII век.
• Дворец „Прати ди Рованяско“ (Palazzo Prati di Rovagnasco): построен в средата на XVIII век по поръчка на маркиз Карло Джачинто Прати. След Втората световна война е реновиран и частично променен. Сградата е с U-образен план около централен двор и е пример за барок, смекчен от класическа строгост – считан за най-строгия сред благородническите дворци от XVIII век в Алесандрия.
• Вила Гуерчи (Villa Guerci), от XIX век
• Галерия „Гуерчи“ (Galleria Guerci): търговски пасаж със стъклен покрив, свързващ ул. „Сан Джакомо дела Витория“ с ул. „Сан Лоренцо“. Издигнат през 1895 г. от предприемача Джовани Гуерчи. Възстановен е през 1948 г. след щетите от бомбардировките през 1945 г.
• Мост „Цитадела“ (Ponte Citadella): главният мост в Алесандрия, свързващ двата бряга на река Танаро. През август 2009 г. третият мост в историята на града (открит през 1891 г.) е съборен. Той заменя по-стар покрит каменен мост от 1455 г., който на свой ред заменя оригинален дървен мост. През 1996 г. общината възлага на архитекта Ричард Майер проектирането на нов мост с един участък. Сегашният мост е открит на 23 октомври 2016 г.
• Дворец „Монферат“ (Palazzo del Monferrato): на ул. „Сан Лоренцо“, построен през 1932–1933 г. по проект на торинския архитект Джовани Шевале. До 2001 г. е седалище на Търговската камара, а днес е дом на художествени и живописни изложби.
• Противотуберкулозен диспансер и областна хигиенно-профилактична лаборатория (Dispensario antitubercolare e Laboratorio provinciale di igiene e profilassi): проектирани от арх. Иняцио Гардела между 1934 и 1939 г., считани за шедьоври на италианския рационализъм.
• Пощенска палата (Palazzo delle Poste): построена между 1939 и 1941 г. в чист рационалистичен стил, украсена с впечатляваща 38-метрова мозайка на Джино Северини.
• Дом „Борсалино“ (Casa Borsallino): дело на Иняцио Гардела, проектиран между 1949 и 1951 г. и построен през 1952 г.
• Правосъдна палата (Palazzo della Giustizia), построена през 1939 - 1940 г.
• Общински театър (Teatro municipale)ː построен в кметството на града, т. нар. Червен дворец. Все още може да се види фоайето на театъра, където днес се помещава Службата за връзки с обществеността. Кралските патенти и привилегии, характерни за Театър „Гуаско“, са прехвърлени на Общинския театър. Полагането на първия камък е на 6 септември 1772 г., а три години по-късно архитектът Джузепе Казели предава ключовете на новия театър на града. На вечерта на 17 октомври 1775 г. за първи път се вдига завесата на Общинската зала. От сцената се открива гледка към перфектния полукръг на залата, оформена като подкова с четири нива ложи и малка галерия над тях. Театърът разполага с около 1500 места. Операта, избрана за откриващата вечер, е сериозната опера „Антигона“ с либрето на Г. Рокафорте и музика на Джузепе Фердинандо Бертони. Интересно е, че ложите са закупени от най-заможните и влиятелни александрийски семейства. На 28 юни 1775 г. 88-те налични ложи са изтеглени чрез жребий и разпределени от градския управител между 60-те купувачи. Съществува списък, датиращ от времето на битката при Маренго, който съдържа имената на собствениците на ложите; той се съхранява в Държавния архив на Алесандрия. Един от най-известните диригенти на XIX век, дирижирал на подиума на Общинската зала, е маестро Антонино Палминтери. През 1944 г., по време на бомбардировките на 1 май, театърът и прилежащото крило на сградата на кметството са непоправимо увредени от пожар.

• 
  Палациум Ветус
• 
  Червеният дворец (Кметство)
• 
  Часовникът и петелът на кметството
• 
  Палацо „Гилини“
• 
  Дворец „Кутика ди Касине“
• 
  Дворец „Гуаско“
• 
  Дворец „Дал Поцо“
• 
  Триумфална арка
• 
  Дворец „Прати ди Рованяско“
• 
  Галерия „Гуерчи“
• 
  Фасада и камбанария на църквата – дело на Иняцио Гардела в Реабилитационен блок „Борсалино“
• 
  Пощенска палата
• 
  Мост „Цитадела“ преди разрушаването му през 2009 г.
• 
  Нов мост „Майер“ на река Танаро

Религиозна архитектура

Камбанарията на катедралата

• Катедрала „Свети Петър“ (Cattedrale di San Pietro): старата катедрала на Александрия, построена по времето на основаването на града. В продължение на повече от 600 години – с разрушения, обновявания, разширения и преустройства – тя е основният крайъгълен камък на градската, религиозната и гражданската структура. Катедралата е разрушена през 1803 г. по заповед на Наполеон Бонапарт.
• Катедрала „Св. св. Петър и Марк“ (Cattedrale dei Santi Pietro e Marco): разположена почти непосредствено до пл. „Либертà“, където се е намирала старата катедрала. Новата неокласическа катедрала е построена между 1807 и 1810 г., а по-късно преустроена между 1874 и 1879 г. Съхранява дървена статуя на Дева Мария от Салве. От лявата страна на фасадата изпъква статуята на Галяудо, който кържи сирене от Лоди – герой от местната народна традиция,; става въпрос за романска скулптура, изобразяваща героя, който според легендата се отличава по време на обсадата на Фридрих I Барбароса. От дясната страна се издига внушителна камбанария в еклектичен стил, строена на няколко етапа между края на XIX век и 1922 г. С височина 106 метра тя е третата по височина в Италия след камбанарията на Мортеляно и Торацо на Кремона. Камбанарията разполага с пет камбани в do3 мажор.
• Църква „Успение Богородично“ (Chiesa della Beata Maria Vergine Assunta)
• Църква „Пресвета Богородица на милосърдните дела“ (Chiesa della Beata Maria Vergine delle Grazie)
• Църква на градските гробища
• Църквата на Непорочното сърце на Мария (Chiesa del Cuore Immacolato di Maria)
• Църква „Мария Сантисима дела Мизерикордия“ (Chiesa di Maria Santissima della Misericordia)
• Църква на Благословена Дева Мария от Монсерат (Chiesa della Beata Maria Vergine del Monserrato)
• Църква „Свети Баудолин“ (Chiesa di san Baudolino)
• Църква „Свети мъченик Гауденций“ (Chiesa di san Gaudenzio martire): католическа църква с гръцко-византийски обред, построена през 1994 г. за румънската, молдовската, сръбската, черногорската, гръцката и българската общност, както и за сръбското малцинство в Хърватия.
• Църква „Свети Яков на победата“ (Chiesa di San Giacomo della Vittoria)
• Църква „Свети младенец Йоан Кръстител“ (Chiesa di san Giovannino): седалище на Почитаемото братство на Пресветия кръст на Алесандрия – едно от най-старите братства в града, основано през XIII век.
• Църква „Свети Евангелист Йоан“ (Chiesa di san Giovanni Evangelista)
• Църква „Свети Йосиф“ (Chiesa di san Giuseppe)
• Църква „Свети Лаврентий“ (Chiesa di san Lorenzo)
• Църква „Свети Пий V“ (Chiesa di san Pio V)
• Църква „Свети Рох“ (Chiesa di san Rocco)
• Църква „Света Мария от Кармел“ (Chiesa di santa Maria del Carmine): една от най-старите църкви в Александрия, основана от Ордена на Дева Мария от планината Кармел през XIV век.
• Църква „Света Мария от Кастело“ (Chiesa di santa Maria di Castello): най-старата църква в града, датираща от XII век, със следи от още по-ранни структури от VIII и IX век. Разположена е близо до древното селище Роверето и съчетава стилове от различни епохи – късна романска конструкция, ренесансов портал и вътрешни произведения от по-късни периоди. В сутерена, отново отворен за посетители, могат да се видят останките от две предишни църкви. През последните години са извършени значими дейности по обновяване и статична консолидация (арх. Пиеро Тезео Саси, с подкрепата на регион Пиемонт).
• Църква „Св. Лукия“ (Chiesa di santa Lucia)
• Църква „Св св. Антоний и Блазий“ (Chiesa dei santi Antonio e Biagio)
• Църква „Св. св. Себастиан и Далмаций“ (Chiesa dei santi Sebastiano e Dalmazzo)
• Църква „Свети Стефан“ (Chiesa d Santo Stefano): разположена в Борго Роверето, построена през втората половина на XVIII век след разрушаването на предишната църква Санто Стефано в Берголио през 1728 г., за да освободи място за военната цитадела.
• Светилище на Пресвета Дева Мария от Лорето (Santuario Beata Maria Vergine di Loreto)
• Светилище на Дева Мария от Лурд (Santuario Nostra Signora di Lourdes)
• Светилище на Светото сърце (Santuario del Sacro Cuore)
• Светилище на Свети Яков (Santuario di san Giacomo)
• Църква на Пресветото име на Мария (Chiesa del Santissimo Nome di Maria)
• Църква „Света Варена“ (Chiesa di Santa Varena)
• Църква на Пресвета Богородица на молитвената броеница (Chiesa della Beata Vergine del Rosario)
• Бивш монументален комплекс „Свети Франциск“ (Ex complesso monumentale di san Francesco)
• Синагога на Александрия

• 
  Фасада на старата катедрала „Св. Петър“
• 
  Катедрала „Св. св. Петър и Марк“
• 
  Църква „Успение Богородично“
• 
  Църква на Благословена Дева Мария от Монсерат
• 
  Църква „Сан Джакомо дела Витория“
• 
  Църква „Сан Джованино“
• 
  Църква „Санта Мария дел Кармине“
• 
  Църква „Санта Мария дел Кастело“
• 
  Църква „Св. Стефан“
• 
  Църква на Пресветото име на Мария
• 
  Църква на Пресвета Богородица на молитвената броеница
• 
  Синагога

Военна архитектура

Цитаделата на Александрия

• Военна цитадела: разположена е на левия бряг на река Танаро. Това е внушителна военна конструкция, проектирана от Иняцио Бертола и считана за една от най-значимите в света. Строителството, поръчано от Виктор Амадей II Савойски през XVIII век, налага евакуацията и разрушаването на целия квартал „Басочационе“. Днес цитаделата е собственост на Агенцията за държавна собственост и може да бъде посещавана благодарение на обиколките, организирани от FAI. Комплексът има звезден план с шест бастиона, заобиколени от ровове. Военните квартали, със своите сгради от XVIII и XIX век, представляват значим архитектурно-военен интерес.
• Казарма „Валфре в Бонзо“
• Форт Бормида
• Форт Феровия
• Форт Акуи

Други

Чинарът на Наполеон

• Чинар на Наполеон: намира се на бившия държавен път № 10, който свързва Алесандрия със Спинета Маренго. Това е едно от най-големите монументални дървета в Италия. Според легендата е засадено през 1800 г., след победата над австрийците в битката при Маренго. Чинарът от вида „Западен чинар“ е висок 48 метра и има обиколка в основата на ствола над 8 метра. Изглежда, че до началото на XX век все още са съществували пет оцелели дървета от някогашния цялостен булевард, който е свързвал портите на Алесандрия с Маренго. Това са координатите на чинара: +44° 54' 28.17", +8° 38' 23.70".

Палат „Борсалино“ – седалище на Университета на Източен Пиемонт

Образование

• 29 детски градини
• 24 начални училища, от 1-ви до 5-и клас вкл.
• 8 средни училища от първа степен, от 6-и до 8-и клас вкл.
• 15 средни училища от втора степен, от 9-и до 13-ти клас вкл. (8 лицея, 5 технически института, 2 професионални института)
• Университет на Източен Пиемонт (три от седемте катедри, съставляващи университета, се намират тук, а останалите са в Новара и Верчели)
• Филиал на Политехническия университет на Торино.

Култура

Градска библиотека

Библиотеки

• Градска библиотека „Франческа Калво“, основана през 1806 г.
• Александрийска държавна архивна библиотека, основана през 1940 г.
• Епархийска библиотека на Епископската семинария, създадена от епископа на Алесандрия Джузепе Томазо де Роси между 1774 и 1776 г., отворена както за семинаристи, така и за писатели от периода, като така се превръща в обществена библиотека.
• Библиотека на Държавната музикална консерватория „Антонио Вивалди“, основана през 1941 г.
• Библиотека на Института за история на съпротивата и съвременното общество в провинция Алесандрия, основана през 1978 г., разположена в Дворец „Гуаско“
• Библиотека на археологическата група на Долен Пиемонт, основана през 1990 г.
• Библиотека на Департамента за науки и технологични иновации и Департамента по правни и икономически науки на Университет „А. Авогадро“ на Източен Пиемонт, основана през 1993 г.
• Библиотека на театралната компания Алесандрия, основана през 1986 г.
• Библиотека на градската болница „Св. св. Антонио и Биаджо“, основана през 1902 г., разположена вътре в Градската болница
• Народна библиотека „Серафино Бруна„, основана през 1914 г.

Музеи

• Градски музей: отворен отново на новото място в Дворец „Кутика ди Касине“, той съхранява, наред с други неща, два фламандски гоблена с фина изработка, датиращи от XVII век, интересен полиптих с „Коронацията на Богородица“ от Гандолфино да Рорето, свещените одежди на папа Пий V и хоровете, предназначени за манастира „Санта Кроче“ в Боско Маренго, които той самият поръчва, археологическа колекция от предримския и римския период и произведения, посветени на Наполеон Бонапарт и битката при Маренго.
• Етнографски музей „Гамбарина“
• Научен театър, съставен от две секции: Музей на природните науки и Планетариум
• Музей „Маренго“, посветен на битката при Маренго
• Музей на желязото
• Музей на шапките „Борсалино“, разположен в Дворец „Борсалино“, в чиято стая за проби се помещават всички образци на шапки, произведени от компанията от 1857 г. до днес.
• Музей на велосипедите в Алесандрия (AcdB) в Дворец „Монферат“, посветен на историята на колоезденето в града и на шампионите, които са започнали да се състезават тук.

Театри

Общински театър

• Общински театър (Teatro comunale): на виале „Либертà“, построен между 1969 и 1978 г. на мястото на стария театър „Вирджиния Марини“, повреден от бомбардировките през Втората световна война и разрушен през 1965 г. Има приблизително 1200 места в основната зала, както и две вторични зали: Зала „Фереро“ и Зала „Дзандрино“. Затворен е като предпазна мярка на 2 октомври 2010 г. поради замърсяване от азбестов прах. Към 2023 г. сред залите на структурата е достъпна само Зала „Фереро“.
• Александрийски кино-театър, основан 1966 г.
• Кино-театър „Амбра“
• Социален ателие-театър, основан през 2008 г. в бившата пожарна

Консерватория

Алесандрия е дом на Държавната музикална консерватория „Антонио Вивалди“. Създадена е като безплатно музикално училище на 30 декември 1858 г., благодарение на подкрепата на тогавашната общинска администрация. Около 1880 г. училището е разширено и на 16 ноември 1892 г. Градският съвет създава правилник в 58 члена, а името е променено на Училище за музика и хорово пеене. На 4 април 1928 г. се трансформира в Градски музикален лицей и през 1955 г. се премества в крило на Дворец „Кутика ин Касине“. Започвайки от учебната 1969/70 г., тя става Държавна консерватория с прикрепено средно училище.

Гастрономия

Представителните ястия на Алесандрия, в допълнение към традицинните пиемонтски ястия, са:

• rabatòn: рулца от спанак, рикота и билки, сварени в гореща вода и след това запечени със сирене, масло и градински чай
• Пиле Маренго: пиле, подправено с речни скариди и яйца, чието име произлиза от известната битка при Маренго
• Фарината (наричана още bela cauda) – торта от нахут от древен генуезки произход, разработена тук благодарение на интензивната връзка между равнината и морето.

Сладкарските изделия на Алесандрия имат своите исторически корени в широко разпространеното присъствие на т.нар. военна буржоазия в града. Това явление, датиращо от края на XIX век, бележи върха на възхода на местната сладкарска традиция. Потребителският потенциал на военните среди, живеещи в Алесандрия, създава условия за особено внимание към сладкарството. Така процъфтява значителен брой малки работилници, чиито изделия и до днес могат да бъдат намерени в града. Те включват:

• продукти, принадлежащи към широко разпространено занаятчийско наследство в цялата община;
• изделия, носещи името на своя изобретател или свързани с определено събитие или историческо място;
• занаятчийски сладоледи със сертифицирано качество;
• солени сладкиши.

Сред характерните сладкиши, които получават общинското наименование за произход (De.CO), са:

• Lacabòn, базиран на мед и яйчен белтък, продаван по време на празника на Света Лукия и Свети Антоний
• Малки сладкиши, като канончини (canoncini) и биние (bignè'). В миналото броят на парчетата с тегло един килограм варирал между 70 и 80. Община Алесандрия постановява, че поради променящите се производствени изисквания този брой не може да бъде по-малък от 50.
• Тартуфата (Tartufata) – друг популярен продукт в целия регион: отличителната черта на тортата е, че е покрита с шоколадови стърготини и люспи.
• Амарети (amaretti) - ореховки; трябва да съдържат минималните съставки от захар, бадеми и белтъци.

Транспорт

• Пътищаː градът се обслужва от магистрали A21 и A26, със съответните пунктове за плащане на такси, наречени Алесандрия Ест, Алесандрия Овест и Алесандрия Суд, както и от държавния път 10 Падана Инфериоре, от държавния път 35 bis dei Giovi и от провинциалния път 83.
• Железнициː Гара Алесандрия е важен център на железопътната линия Торино-Генуа и крайна точка на линиите до Пиаченца, Новара, Павия, Кавалермаджоре, Овада и Сан Джузепе ди Кайро. Гарата се обслужва от регионални влакове, управлявани от Трениталия като част от договора за услуги, сключен с регионите Лигурия и Пиемонт, и от влакове на дълги разстояния, също организирани от Трениталия. Има и по-малки съоръжения, които обслужват подселищата Канталупо, Сан Джулиано, Спинета и Валмадона.
• Летищаː Летище Алесандрия се намира северно от града, кръстено е в памет на командира Масимо Бовоне и е оборудвано с тревна писта с дължина 640 m. Не извършва редовни пътнически услуги.
• Градска мобилностː градът се обслужва от мрежа от автобусни линии, управлявани от компанията AMAG Mobilità-Linee.

Спорт

Футбол

Алесандрия е един от първите градове в Италия, в които се появяват футболни отбори в края на XIX век. Основният футболен клуб на града е УС Алесандрия 1912, основан през 1912 г. и отличаващ се с характерния си сив екип. Домакинските си мачове играе на стадион „Джузепе Мокагата“ в Спалто Роверето.

След период на икономически затруднения отборът се озовава в Серия C, но може да се похвали с почтено минало: през сезон 1927–1928 г. е близо до спечелването на скудетото, а през 1929–1930 г. участва в първия шампионат на Серия А, завършвайки на шесто място. В клуба израстват шампиони като световните първенци Луиджи Бертолини и Джовани Ферари, както и Адолфо Балончери и носителят на „Златната топка“ Джани Ривера.

През сезон 2007–2008 „Алесандрия Калчо“, завършвайки първа в група A на Серия D, постига промоция в Серия C, осигурявайки си титлата шест кръга преди края. През сезон 2008–2009, въпреки че не успява да премине през плейофите след дълъг престой на върха в таблицата на C2, клубът се възползва от ripescaggio и получава нова промоция.

Алесандрия е дом и на женския футболен клуб A.C.F. Алесандрия, който в различни периоди играе множество сезони в Серия A2 и Серия B – и двете представляващи второто ниво на италианския шампионат. Още през 1933 г. в града е сформиран женски футболен отбор, в който играчките са подкрепяни само от един мъж в ролята на вратар – момче, което не може да бъде на повече от 15 години.

Сред футболистките от тази група, чиято дейност е прекратена през ноември 1933 г., е и Амелия Пичинини, която по-късно става една от първите италиански рекордьорки в петобоя.

Колоездене

Алесандрия има дълга традиция в колоезденето: първият велосипед в Италия е донесен именно тук от индустриалеца и пивовар Карло Мишел, завърнал се от Парижкото международно изложение през 1867 г. До 1876 г. броят на ентусиастите нараства толкова много, че е препоръчано създаването на Дружество по колоездене (по-късно Колоездачен клуб на Алесандрия). Организират се Голямата награда на град Алесандрия и множество състезания на писта.

През 1890 г. на Порта Савона е построена нова писта с повдигнати завои. След генералния градоустройствен план от началото на XX век тя е премахната, но името „Писта“ остава за целия квартал.

В Алесандрия израстват големи шампиони като Костанте Джирарденго, Фаусто Копи, Джанкарло Мартини и Джорджо Дзанканаро. Градът е място на финал на етап от Обиколката на Италия шест пъти: първо през 1929 г., последно през 1984 г. През 1956 и 1967 г. първият етап на „корса роза“ завършва в Алесандрия, а през 1979 и 2006 г. градът е домакин на старта на етап.

Етапи от Обиколката на Италия с пристигане в Алесандрияː

• 1929 13-ти етап Парма-Алесандрия, спечелен от Марио Бианки
• 1956 1-ви етап Милано-Алесандрия, спечелен от Пиерино Бафи
• 1964 18-ти етап Санта Маргарита Лигуре-Алесандрия, спечелен от Бруно Меали
• 1967 1-ви етап Тревильо-Алесандрия, спечелен от Джорджо Дзанканаро
• 1968 6-ти етап Санремо-Алесандрия, спечелен от Хосе Антонио Момене
• 1984 14-ти етап Леричи-Алесандрия, спечелен от Серджо Сантимария

Американски футбол

Първият отбор по американски футбол в Алесандрия е създаден през 1983 г. под името St. George Knights. По-късно името е променено на Knights („Рицари“), а от 2001 г. клубът приема името Centurions Alessandria. Отборът участва в Серия B и в шампионата CIF9, като достига до плейофите през 2012 г.

През 2013 г., след прекратяване на дейността на „Центурионите“, американският футбол в града продължава под името Bears. Отборът тренира на общинския терен в Кастелчериоло.

Баскетбол

Делта Баскет 92 – женски баскетболен отбор, който участва в Еврокъп през 2002 г., като по този начин става първият отбор от Алесандрия, играл в европейско състезание от високо ниво. Историята на клуба приключва през 2004 г. с фалит.

В края на 1970-те години мъжкият баскетбол също бележи успех с изкачването на Суперга Алесандрия в Серия A2 (1978), воден от треньора Масимо Мангано. По това време в Алесандрия липсва подходяща спортна зала и отборът е принуден да играе извън града в продължение на три или повече сезона, докато се чака одобрението и строежът на нова зала.

Новата спортна зала „Талиерчо“ в Местре, току-що построена, също е използвана от отбора. Там се развива и силен младежки сектор, привличащ многобройни зрители. Въпреки това, след изпадане на отбора от Местре в Серия B след плейоф, клубът от Алесандрия избира да се слее с тази организация, прехвърляйки отбора и правата за участие в шампионата A2 на Баскет Местре.

Основният александрийски баскетболен отбор днес участва в шампионата DNB, четвъртото ниво на националния баскетбол.

Волейбол

Алесандрия има своя волейболна традиция: градът е домакин на първия домакински мач на мъжкия национален отбор на 16 юли 1948 г., както и на абсолютния дебют на женския национален отбор на 7 април 1951 г. В продължение на няколко години Алесандрия е седалище на Националната волейболна лига Серия B.

В началото на 50-те години Borsalino Volley неколкократно се доближава до спечелването на мъжкия шампионат. Женският отбор SAVES също е на крачка от титлата в началото на 60-те години.

Сред волейболистите, родени в Алесандрия, е и националният състезател Матео Мартино.

Ръгби

Алесандрия е дом на APD Ръгби Алесандрия – италиански клуб по ръгби-15. Основан е през 1946 г. под името Аудаче-Мино, а през 1971 г. е преименуван на Dopolavoro Ferroviario Rugby Alessandria. Най-успешният период на клуба е през 50-те години, когато достига до Серия А.

След различни перипетии в по-долните дивизии отборът играе в пиемонтската група на Серия C. Домакинските си мачове провежда на терена „Дополаворо Феровиарио“, а традиционният му екип е сив.

Автомобилизъм

В началото на XX век, в зората на автомобилизма, Алесандрия е сред първите градове, които домакинстват автомобилно състезание за скорост. Т.нар. „Писта на Алесандрия“ се провежда непрекъснато между 1924 и 1930 г. по маршрут от приблизително 32 km, а спорадично – между 1931 и 1950 г. – по различни, значително по-къси трасета с дължина между 3 и 8 km, за общо тринадесет издания.

През 1928 г., по време на квалификациите за състезанието, шампионът от Торино Пиетро Бордино – един от най-силните пилоти на своето време, известен като „Червения дявол“ – загива заедно със своя механик и навигатор Джани Лазанье, след като губи контрол над своето „Бугати“. В негова памет състезанието приема името „Circuito Pietro Bordino“ от следващото издание.

През 1983 г. новосъздаденият клуб на любителите на ретро автомобили в Алесандрия също е посветен на паметта на Бордино. Освен това в Алесандрия е базирана Scuderia Forti Corse, отбор по моторни спортове, основан от Гуидо Форти и Паоло Гуерчи през 1977 г. След дългогодишно участие във второстепенни състезания с добри резултати – особено между средата на 80-те и началото на 90-те години – отборът става известен най-вече с участието си, макар и без голям успех, в две издания на световния шампионат на Формула 1 през 1995 и 1996 г.

Събития

• Международен конкурс за класическа китара „Микеле Питалуга“ (Concorso Internazionale di Chitarra Classica "Michele Pittaluga")
• Международен музикален фестивал „Ехо. Места и музика“ (Festival Internazionale di Musica "Echos. I Luoghi e la Musica")
• Музикален фестивал PianoEchos. Международни пиано седмици в Монферато"
• Биенале на поезията в Алесандрия (Biennale di Poesia di Alessandria). Събира най-значимите италиански поети от 1981 г. насам и международни поети от 1996 г. Заключителното събитие, което включва и раздел, посветен на младите автори, се провежда всяка година през есента; в интерлюдиите се извършват редакционно-продуцентски дейности и различни културни предложения в областта на литературата.
• Историческа възстановка на битката при Маренго, през първа половина на юни. Австрийски, френски и италиански батальони от цяла Европа се завръщат един срещу друг. Събития, срещи и изложби се провеждат в града и в замъка Маренго.
• Салон на пиемонтската бисквита (Salone del Biscotto)ː основното регионално събитие в сектора, стартирало през 2005 г. в Новара. Третото издание на събитието се провежда, както и през 2006 г., в бившата Казарма „Леополдо Виалфре ди Бонцо“. Събитието е посветено на откриването на вкусовете на Пиемонт чрез работата на големи и малки занаятчии в сектора. На щандовете на изложението над петдесет изложители раздават и предлагат дегустации на посетителите. Като част от третото сладкарско събитие има токшоута, посветени на пиемонтските десерти.
• Alè Chocolateː ежегодно събитие през октомври, организирано от Община Алесандрия (Търговски отдел) в сътрудничество с различни органи и асоциации, за популяризиране и повторно лансиране на шоколада от сладкарската индустрия и местните занаяти. Целта на фестивала е да заинтересува посетителите и да развие вече вековния сектор за тази провинция. Съпътстващи събития със забележителен интерес бяха изложбата на шоколадови скулптури в Палат „Монферато“ и шоколадовите масажи, извършени с демонстрационна цел от експертен персонал.
• Салон „Сладко и солено“ (Salone del Dolce e Salato)ː панаирът на сладкото и соленото е областно събитие в хранителния сектор. Първото издание е в бившите казарми Леополдо Валфре ди Бонцо на 17 - 18 и 19 ноември 2008 г. Събитието е посветено на откриването на вкусовете на провинция Алесандрия и провинция Генуа. На щандовете на изложението изложителите предложиха на посетителите дегустации на своите специалитети.
• Международно мотоциклетно рали Madonnina dei Centauri във втората неделя на юли. Историческо мотоциклетно рали, организирано от Мото клуб „Мадонина на международните кентаври“ от Алесандрия от 1946 г. без прекъсване. Всяка година хиляди мотоциклетисти от цяла Италия и Европа се събират в града с намерението да отдадат почит на покровителката на мотоциклетистите, Мадоната на кентаврите, в светилището на Кастелацо Бормида. Уникална характеристика на това събитие е влизането на „Първите кентаври“ с техните мотоциклети, с работещ двигател, вътре в светилището по време на религиозната неделна служба, отслужена от епископа на Алесандрия, наречен „Епископ на международните кентаври“.
• Патронен празник на Свети Баудолин – 10 ноември

Любопитно

Историята на основаването на Алесандрия и предизвикателствата, свързани с града по време на управлението на Фридрих I Барбароса в Северна Италия, са разгледани от Умберто Еко в романа „Баудолино“.

Побратимени градове

Алесандрия е побратимена с:

• Алба Юлия, Румъния от 2009 г.
• Аржантьой, Франция, от 1960 г.
• Йерихон, Палестина, от 2004 г.
• Карловац, Хърватия, от 1963 г.
• Росарио, Аржентина, от 1988 г.
• Храдец Кралове, Чехия, от 1961 г.

Външни препратки

• Официален уебсайт