Биела

За провинцията вижте Биела (провинция).

---

Биела Biella
Биела 45.566389, 8.053333 Биела
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Биела
Площ	46,69 km²
Надм. височина	420 m
Население	43 181 души (2025)
Пощенски код	13900
Телефонен код	015
МПС код	BI
Официален сайт	www.comune.biella.it
Биела в Общомедия

Биѐла (на италиански: Biella, на пиемонтски: Bièla) е град и община в Северна Италия, административен център на провинция Биела в регион Пиемонт. Разположен е на 420 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението му е 43 181 души, от които 4587 са чужди граждани. През XIX век преживява значително градско и индустриално развитие и бързо се утвърждава като център на текстилната промишленост.

Градът разполага с богато историческо и художествено наследство; сред най-значимите паметници са баптистерият, катедралата, камбанарията на Св. Стефан, както и множество вили и дворци. Историко-архитектурното богатство, в съчетание с природния резерват парк „Бурчина“, привлича хиляди туристи. Друга важна атракция е светилището на Мадоната на Оропа, свързано с кабинков лифт до планината Мукроне, където се практикуват спускане и ски бягане.

От 2019 г. Биела е обявена за Творчески град на ЮНЕСКО в категорията „народни изкуства и занаяти“. През 2021 г. получава и титлата „Алпийски град на годината“.

География, административно деление и население

Биелски Алпи

Биела се намира в подножието на Биелските Алпи – част от Пенинските Алпи, в центъра на планински вериги, богати на извори (масив Бо, планините Мукроне с езерото Мукроне и Камино – сърцевината на този район). Те захранват потоците Елво на запад от града и Оропа и Черво на изток.

Граничи със седемнадесет общини: Пондерано, Окиепо Инфериоре, Толеньо, Галянико, Пралунго, Ронко Биелезе, Окиепо Супериоре, Полоне, Виляно Биелезе, Кандело, Дзумаля, Андорно Мика, Сордеволо, Петиненго, Саляно Мика, Кампиля Черво и Фонтенмор. Отстои на 61 км от Торино, 89 км от Милано и 143 км от Генуа.

Има следните подселища (на италиански: frazioni): Барацето, Киаваца, Колма, Косила Сан Джовани, Косила Сан Грато, Фаваро, Оропа, Павиняно, Вандорно и Вальо.

Най-известните градски квартали са Чентро, Пиацо, Рива, Оремо, Сан Паоло-Мазароне-Спортно селище, Вернато и Борго Ламармора.

Топоним

Топонимът е засвидетелстван за първи път в документ от 10 юли 826 г. под формата Bugella и вероятно е от предримски произход.. Името не е от латински произход, а представлява латинизирана форма на по-старо местно название. В изворите се среща и вариантът Bujella.

В „Мемоарите“ си Мулатера припомня различни хипотези: според някои името произлиза от „Брутицела“ – предполагаема резиденция на заговорника срещу Юлий Цезар – Децим Брут. В „Giunte del Ms. Torinese I“ той полемизира с монсеньор Дела Киеза, който свързва името с растението „бреза“ (на местен диалект biolla). Дж. Б. Модена предлага друга версия – че то идва от Брутио Романо, генерал, победен от Ханибал

Абат Густаво Авогадро извежда името от „Биел“ – келтски и скандинавски бог на растителността. Коренът BUG в „Budella“ може да бъде свързан с индоевропейския корен BHAG/BAG, обозначаващ дървото „бук“. Според фонетичната еволюция, регулирана от специфични езикови закони, към корена са добавени характерните за отделните езици наставки. Така, с изключение на Гърция, във всички региони на Северна, Централна и Южна Европа този корен от древността до днес обозначава „бук“. Следователно „Буджела“ вероятно е означавало местност, богата на букови гори.

История

Произход на града

Праисторически находки свидетелстват за присъствието на неандерталски ловци и събирачи в района на Биела между 120 000 и 35 000 години пр.н.е. Разумният човек се появява тук по-късно – в Късния палеолит, преди около 35 000 години, както показват находки от Брик Бурчина (днес на границата между общините Биела и Полоне). На същото място е документирано и протоисторическо селище от Бронзовата и Желязната епоха, свързвано с лигурското и келтското население.

Мината Витимули е разположена в района на Беса (равнината Биела) и експлоатира златните находища, отложени в потока Елво след заледяването. Добивът продължава и през римско време, а и днес се практикува, макар и само като хоби.

На хълма, където днес се намира природният парк Бурчина, през 1959 г. са открити работни инструменти и бижута от галско селище от Желязната епоха, което допълнително потвърждава древния произход на Биела.

Римско време

По време на римската власт и експанзия Биела вече е процъфтяващо селище. Около IV–V век в града се формират първите християнски общности. Писмените свидетелства за варварските нашествия са оскъдни, а за да се възстанови картината на онези смутни времена, е необходимо да се проследят събитията до падането на лангобардското владение. Най-значимият паметник от Античността, отразяващ престижa на Биела през този период, е неговият баптистерий.

Средновековие

Най-старият писмен документ, в който се споменава името на града („Буджела“), е грамота от 10 юли 826 г. на императорите Лудвиг Благочестиви и Лотар I. В нея те даряват „Двора на Биела“ в пагус Витимули на своя пратеник граф Бозон Стари. Друг документ от 882 г. свидетелства за ново прехвърляне на Биела – този път от Карл III Дебели към епископа на Верчели.

Изглед към Пиацо

През X век градът е под властта на алемани, лангобарди и франки, които изграждат първите отбранителни стени. От този период са запазени единствено баптистерият и камбанарията на църквата, посветена на Свети Стефан (днес катедралата на Биела), около която постепенно се оформя градското ядро. В същия век Капитулът на Свети Стефан започва да укрепва влиянието си, стремейки се да замени епископската власт. Това насърчава автономното развитие на квартала около църквата „Свети Стефан“, който се превръща в зародиша на бъдещата комуна.

Тази ситуация подтиква епископ Угучоне през 1160 г. да основе нов град в по-високата местност Пиацо. Пиацо – средновековното селище, което представлява горната част на Биела – се смята за историческото сърце на града и до XIX век е седалище на кметството. В него са запазени характерни средновековни архитектурни елементи като площад „Чистерна“ и църквата „Свети Яков“ от XIII век. Днес Пиацо е свързано с останалата част на града чрез множество пътеки, пътища и релсова линия.

Според устава от 1245 г. общинската организация включва четирима консули (първият от които, най-възрастният, носи титлата Киаваро), Съвет на общинските съветници и значителен брой подчинени длъжностни лица. През 1357 г. се появяват и подестите, представляващи централната власт, които действат редом с Киаварите и Консулите – представителите на общинската власт.

По време на конфликтите между гвелфите и гибелините на Верчели Биела традиционно подкрепя епископа, но избирането на Джовани Фиески за епископ през 1348 г. окончателно прекъсва добрите отношения между епископството и комуната.

Между XIV и XV век градът е въвлечен в многобройни сблъсъци между Висконти и Савоя за контрол над района. През 1377 г. градски бунт, воден от каноника Ардицоне Кодекапра, слага край на властта на епископите на Верчели и води до подчинение на Дом Савоя. През 1379 г. Биела преминава под управлението на Амадей VI Савойски – Зеления граф – за период от тридесет години.

XV век е белязан от относително спокойствие, с изключение на кратък, предимно съдебен спор между Биела и Андорно относно седмичния пазар.

XVI – XIX век

През XVI век Биела споделя общата нестабилност на Пиемонт вследствие на редуващите се френски и испански окупации. През 1527 г., за да избегне грабежа на Филипо Торнели ди Бриона, градът е принуден да заплати 600 скуди и 31 партиди хляб. Впоследствие Биела е трайно окупирана от войските на френския маршал Шарл I дьо Косе, граф на Брисак. Едва победата при Сен Кентан (10 август 1557 г.) връща града под властта на Савоя.

Между 1500 и 1551 г. е построена църквата и клоатърът „Св. Себастиан“.

Чумните епидемии от 1522 и 1599 г. вземат множество жертви в града и областта. През 1630 г. Биела остава незасегната, според традицията – благодарение на застъпничеството на Мадоната от Оропа.

По време на регентството на Мария Кристина Бурбон-Френска, през 1641 г., принцовете Маврикий и Томас Франциск Савойски откриват монетен двор в Биела и секат монети с ниско качество, които впоследствие са изтеглени от обращение. След мира от 1642 г. градът отново попада под френска окупация през 1704 г., но не претърпява значителни щети. Битката при Торино през 1706 г. освобождава Биела; в нея героично загива биелският войник Пиетро Мика, спасил Торино и региона от френското настъпление.

На 1 юни 1772 г., при управлението на Карл Емануил III Савойски, е учредена епархията на Биела.

През 1798 г. градът е окупиран от френските републиканци с подкрепата на местните либерали, които очакват просперитет и стабилност. На площада пред църквата „Св. Стефан“ е издигнато Дървото на свободата, символ на Френската революция.

След битката при Маренго (14 юни 1800 г.) Биела е анексирана от Франция. Виенският конгрес (1814–1815) я връща под властта на Савойската династия.

На 8 май 1859 г. градът е временно окупиран от австрийски войски, които скоро са принудени да се изтеглят под натиска на силите на Джузепе Гарибалди, пристигнал в Биела на 18 май. Така градът навлиза в събитията на Рисорджименто, в които се открояват двама негови видни граждани – Алфонсо Ламармора и Куинтино Села.

През петте десетилетия между Рисорджименто и възхода на фашизма в Биела не се отбелязват значими политически събития.

Пътят на вълната

През 1849 г. Масимо Села закупува сграда край бреговете на потока Черво, близо до моста Киаваца, където от 1796 г. функционира хартиената фабрика Робиоло. Водният ѝ напор вероятно е използван още от мелница от XIII век. Села премества там вълнената мелница от Мосо, където през 1816 г. Пиетро Села въвежда иновацията на „водното колело“ за задвижване на становете. Около 1836 г. в района на Биела вече действат около десет вълнени мелници, използващи хидравлична енергия; в самия град функционират две мелници в Амосо и една в Босу.

Около 1840 г. традиционната вълнена занаятчийска дейност изчезва и занаятчиите се превръщат в работници в новите фабрики. Въпреки това домашните станове продължават да се използват в периоди на повишено производство и особено по време на честите стачки.

През 1859 г. Биела е освободена от обсадата на австрийските войски от силите на Джузепе Гарибалди. След Указа „Ратаци“ градът става столица на едноименния окръг в провинция Новара. През 1927 г. преминава към провинция Верчели, а през 1992 г. се превръща в автономна провинция.

С въвеждането на новите механични станове – първо модел Smith, следван от Crompton, а през 1870 г. от Hartman и през 1880 г. от Schöner – се ражда първата модерна вълнена индустрия в Биела. Тя продължава традиция, датираща повече от пет века назад, тъй като още през 1245 г. гилдиите на вълнаджиите и тъкачите са включени в градския устав.

Индустриализацията напредва бавно през XIX век: броят на работниците във вълненото производство нараства от 6500 през 1864 г. до 7339 през 1891 г. – умерен растеж, предвид намалената нужда от работна ръка вследствие на механизацията. В началото на XX век индустрията преживява силен подем и през 1907 г. работниците вече са 15 068.

През XIX век детският труд е широко разпространен във фабриките. Децата често са предпочитани пред възрастните работници, тъй като получават 3–4 пъти по-ниско заплащане и имат по-слаба зависимост от работодателите. Наемани са деца на 7, а понякога и на 5 години, като бригадирите нерядко ги малтретират. Работните условия са тежки: ниски, влажни и прашни помещения, слабо осветление и въздух, наситен с дразнещи изпарения. Мъжете работят по 12–14 часа дневно, а трудовите злополуки са чести. Във фабриките работят и много жени, които често стават жертва на домогвания от страна на майстори и собственици.

• 
  Вълнена фабрика „Биела“
• 
  Вълнена фабрика „Босу“
• 
  Вълнена фабрика „Боцала“
• 
  Вълнена фабрика „Села“
• 
  Бивша вълнена фабрика „Тромбета“

Втора световна война

Вила „Шнайдер“

По време на Втора световна война Биела се превръща в един от основните центрове на Съпротивата в Пиемонт. Хълмовете и планините около града я правят труднодостъпен анклав и сцена на интензивни партизански действия.

Основното място за възпоменание на антифашистката борба е Вила „Шнайдер“ – историческа сграда, превърната впоследствие в общинско седалище и постоянна мемориална зала, посветена на събитията в района на Биела между 1943 и 1945 г.

През 1943 г. градът е окупиран от германските войски. Командването на нацистко-фашистките сили се установява в хотел „Принчипе“, а СС завладява Вила „Шнайдер“. На 22 декември 1943 г. са разстреляни шестима заложници, заловени след партизанска акция. На 4 юни 1944 г. 22 партизани са екзекутирани на площад „Куинтино Села“.

В периода 1943–1945 г. окупационните сили реквизират значителни количества материали и текстилни изделия от местните фабрики. На 24 април 1945 г. Биела е освободена от партизанските формирования.

Последни години

Кметството и Баптистерият на Биела

В последните години на Втора световна война Биела се превръща във важен център за производството на автомобили „Пиаджо“, която премества част от своите фабрики от Понтедера в Пиемонт, за да избегне бомбардировките на отстъпващите войски на Нацистка Германия. Именно тук през 1944 г. е проектиран „Паперино“ – прототипът на бъдещата Веспа, един от най-разпространените модели моторни скутери в следвоенна Италия.

В по-ново време Биела играе значима роля и в развитието на италианската телевизия. Благодарение на предприемача Джузепе „Пепо“ Саки през 1971 г. се появява Телебиела – първата безплатна частна телевизия в Италия и първият оператор, който нарушава монопола на Rai. Макар разпространителят на Саки да фалира през 80-те години, телевизията впоследствие е възродена под нова собственост.

По-късно и мебелната фабрика „Биела Аяцоне“ се превръща във важен фактор за развитието на местната телевизионна среда.

Икономика

Панорамна снимка на Биела

Икономиката на Биела и района традиционно е свързана с текстилния сектор, и по-специално с производството и обработката на вълна. Тази дейност има древни корени и постепенно оформя икономическата структура на региона. Сред най-значимите компании в сектора, които и днес играят важна роля (макар част от тях вече да не са под местен контрол), са групата „Ерменеджилдо Дзеня“, вълнената фабрика „Витале Барберис Канонико 1663“, групата „Вълнена фабрика братя Черути“, „Фила“ и „Филатура Полоне“ – последната е регистрирана на Миланската фондова борса и е единствената индустриална компания от Биела и провинцията, заедно с финансовия холдинг „Боргосезия“.

Банка „Села“

В областта на занаятчийството важна роля има местната обработка на ковано желязо, насочена основно към производството на мебели. Пример е мебелната фабрика „Аяцоне“.

Биела е дом и на исторически компании от други сектори, сред които Банка „Села“ – една от водещите италиански частни банки, основана през 1886 г. по инициатива на Куинтино Села. В града се намира и пивоварната „Менабреа“ – една от най-старите в Италия, основана през 1846 г.

Сред по-специфичните производства е и „Tua Ski“ – местен производител на ски. Още през 1746 г. в Биела е основана и компанията „Авандеро“, специализирана в транспорта на текстилни изделия.

Забележителности

Религиозна архитектура

Черната Мадона в Светилището на Оропа

• Светилище на Оропа (Santuario di Oropa) – разположено на 12 km от града, едно от най-значимите поклоннически места в Пиемонт, посветено на Дева Мария (Черната Мадона).
• Катедрала „Свети Стефан“ (Cattedrale di Santo Stefano) – намира се в центъра на града, вдясно от баптистерия. Строежът започва на 3 март 1402 г. под ръководството на майстор Джовани Бори. Посветена е на Света Мария Маджоре и на Свети Стефан, покровител на Биела. Изпълнена е в готически стил с три нефа, разделени от стълбове с кръстовидна основа, с оживални дъги, оребрени сводове и осмоъгълен купол.
• Баптистерий (Il Battistero) – една от най-значимите сгради на романско-лангобардското изкуство, построена през втората половина на X век върху останки от римско гробище. Сградата е с квадратен план и долна част, оформена от четири полукръгли апсиди, разделени от изпъкнали ребра и увенчани с дванадесет малки ниши. Горната част е осмоъгълен тибурий със слепи ниши и малък квадратен фенер с прозорци и железен кръст от XII век, открит при реставрацията през 1913 г. Интериорът съдържа стенописи от XIII век. В люнета на входа е вграден барелеф от II век, изобразяващ детския Херкулес и путо.
• Романска камбанария (Campanile di Santo Stefano) – единствената запазена част от старата църква „Свети Стефан“ (V век), разрушена през 1872 г. Камбанарията има девет нива, шест от които с двойни, а две – с единични ланцетни прозорци, и е увенчана с тънка осмоъгълна пирамида и четири теракотени зъбци.
• Църква „Пресвета Троица“ (Chiesa della SS. Trinità) – разположена зад катедралата, с фасада към ул. „Италия“. Построена е през 1626 г., а фасадата е преустроена през 1956 г. Интериорът е еднокорабен, украсен с барокова щукатура от Б. Гуелпа, стенописи от Винченцо Костантино (1640) и Анселмо Аласина, както и ценна едикула на главния олтар, дело на Джовани Антонио Вальо (1682).
• Църква и клоатър „Свети Себастиан“ (Chiesa di S. Sebastiano) – построена по заповед на Себастиано Фереро от Биела, генерален финансов администратор на Лудовико Мария Сфорца, и на неговите синове – кардиналите Джовани Стефано, Бонифачо и Агостино, епископ на Верчели. Първият камък е положен през 1500 г. от Джовани Стефано Фереро, бъдещ кардинал на Болоня. Сградата е реставрирана през 1866–1867 г. Оригиналната ѝ фасада, отличаваща се с изчистена композиция, теракотени плочки, пинакли и декоративни елементи с герба на Фереро, е заменена през 1885 г. с настоящата, проектирана от геодезиста Андреа Бона от Верчели. В десния трансепт се намират гробниците на семейството Ла Мармора, включително тези на генералите Алфонсо Ла Мармора и Алесандро Ла Мармора, основател на Берсалиерите. Бюстът на генерал Алберто Ла Мармора е дело на Винченцо Вела, а статуите на входа, изобразяващи Вярата, Надеждата и Милосърдието, са изработени от Табачи. В крайния параклис на десния неф се намира панелът „Успение Богородично“ – шедьовър на Бернардино Ланино от 1543 г. Храмът съхранява и други значими произведения на пиемонтски художници, сред които Родолфо Моргари („Пророк Даниил“, стенопис от 1866 г.).
• Църква „Свети Филип“ (Chiesa di S. Filippo) – построена през 1789 г. по проект на Карло Черони, вдъхновен от творчеството на Филипо Ювара. Завършена е през 1800 г., а осветена – през 1827 г.
• Енорийска църква „Свети Касиан“ (Chiesa Parrocchiale di S. Cassiano) – датира от XII век и е преустройвана многократно. Отличава се с изящна едикула на главния олтар, изработена от биелски резбари в началото на XVIII век.
• Църква „Св. Франциск от Асизи“ (Chiesa di S. Francesco d'Assisi) – построена между 1942 и 1957 г. благодарение на индустриалеца граф Еторе Барберис. Изпълнена е в модернизиран романски стил, с трикорабен интериор, украсен с произведения на съвременни художници.
• Църква „Св. Яков“ (Chiesa di San Giacomo) – готическа църква от началото на XIII век, многократно преустройвана. Интериорът е с план на латински кръст, с три кораба, кръгли арки и осмоъгълен купол. Съдържа ценни произведения, включително триптих на Даниеле Де Бозис (1497) и паното „Мадоната между двама светци“.
• Манастир „Свети Геролам“ (Monastero di San Gerolamo) – основан през 1512 г. от блажения Джовани Громо. Представлява изящен пример за ренесансова архитектура с двуетажен клоатър и еднокорабна църква. Интериорът включва дървен хор и стенописи от Ломбардската школа. През 1864 г. комплексът е придобит от сем. Села.

• 
  Светилището на Оропа
• 
  Старата базилика в Светилището на Оропа
• 
  Катедрала „Св. Стефан“
• 
  Романския баптистерий
• 
  Камбанарията „Св. Стефан“
• 
  Базиликата „Св. Себастиан“ и нейната камбанария
• 
  Църквата „Пресвета Троица“
• 
  Църквата „Св. Яков“

Градска архитектура

Пиацо (Горна Биела)

Историческото ядро на Биела – Пиацо (Piazzo) – представлява един от най-ценните архитектурни комплекси в града. То съхранява характерната средновековна атмосфера и множество значими сгради от XV и XVI век, сред които се откроява дворецът „Чистерна“, разположен на едноименния площад.

• Дворец „Чистерна“ (Palazzo della Cisterna) – построен в края на XVI век върху мястото на по-стари фамилни домове на братята Дал Поцо: Карло Антонио (архиепископ на Пиза), Фабрицио (граф на Пондерано), Лодовико и Джакомо. Сградата е преустройвана многократно: фасадата с портал и каменен балкон е добавена в края на XVI век, а стълбището е по-късно допълнение. Средновековните елементи включват теракотени рамки, декоративни ленти и островърхи арки. Ренесансовите римски бюстове на втория етаж, фреските с митологични и римски сюжети и монументалната камина от XVII век допълват интериора. През 1821 г. дворецът е лишен от мебели, гоблени и картини след осъждането на принц Емануил Дал Поцо дела Чистерна.
• Портици на Пиацо (Portici del Piazzo) – площад „Чистерна“ е обграден от характерни средновековни портици, изградени в модули от две травеи с каменни капители и теракотени декоративни ленти.
• Дом на Плащаницата (La Casa del Sindone) – сграда от XV век, отличаваща се със стенопис на входа, изобразяващ Пресветата Плащаница, държана от Св. Филипо Нери.
• Дворец „Скаля“ (Palazzo Scaglia) – дом на семейство Скаля от XVI век. Северната фасада запазва теракотена лента и декоративни мотиви със светлосенки върху син фон.
• Дворец „Фереро Дела Мармора“ (Palazzo Ferrero Della Marmora) – историческа резиденция на знатното семейство Ла Мармора, князе на Масерано. Елегантната осмоъгълна кула е от XV век. Сградата е преустройвана многократно и е използвана като водолечебно заведение, общинска собственост, военен оздравителен дом и по-късно казарма.
• Дворец „Громо Лоза“ (Palazzo Gromo Losa) – днес модерен изложбен център и средище на културни и социални инициативи. Придобит е от фондация „Спестовна каса Биела“ през 2004 г. и напълно реставриран. Разполага с мултимедийна аудитория, професионална кухня, панорамна тераса и изящна италианска градина, посветена на розите.
• Къщата върху дървени летви (Casa su travi in legno) – разположена на пл. „Куко“, тя е един от последните запазени примери за средновековни жилища със смесена конструкция от дърво и измазани тухли. Подобни домове често са имали сламени покриви, което ги е правело лесно запалими.
• Релсова линия (Funicolare) – построена през 1885 г. на мястото на бившия манастир на Антонианците по проект на инж. Вакарино. Първоначално задвижвана от хидравлична сила, по-късно е електрифицирана. Поддържа се от 28 колони, най-високата от които достига 9 m.

• 
  Пиаца дела Чистерна с двореца „Чистерна“
• 
  Дворец „Чистерна“
• 
  Портиците на пл. „Чистерна“
• 
  Дворец „Фереро“
• 
  Кулата на Дворец „Фереро“
• 
  Дворец „Громо Лоза“
• 
  Къщата върху дървените летви
• 
  Дом на Плащаницата
• 
  Релсовата линия, свързваща Долна Биела с Пиацо

Долна Биела

• Палата на Индустриалния съюз (Palazzo dell'Unione Industriale) – сграда от особен архитектурен интерес, пример за стил Литорио. Проектирана е от Никола Мосо. В непосредствена близост се намира и модерният Палацо Болиети, който днес функционира като културен център.
• Дворец „Ронко“ (Palazzo Ronco) – построен през 1925 г. по проект на торинския архитект Готардо Гусони в изразен неоготически стил.
• Порта „Тораца“ (Porta Torrazza) – издигната от Община Биела през септември 1780 г. в чест на четирите посещения на Савойската династия, последното от които е това на Виктор Амадей III и съпругата му Мария Антония с дъщеря им принцеса Мария Каролина. Над портата, от двете страни на герба на Савоя, е изписано: Victorii Amedei III° Sardiniae Regis („Виктор Амадей III, крал на Сардиния“).
• Порта „Адорно“ (Porta dell'Adorno) – построена през първата половина на XIV век по време на укрепването на града от епископ Ломбардо дела Торе. Разполага с мощни отбранителни съоръжения и плъзгащи се решетки. Към площада са изрисувани гербът на семейство Скаля и Светата плащаница.
• Порта „Гиара“ (Porta di Ghiara) – древна средновековна порта, издигната в периода, когато епископите на гибелинско Верчели намират убежище в гвелфска Биела. От лявата страна са запазени части от оригиналните зъбци.
• Дом „Масерано“ (Casa Masserano) – разположен на ул. „Рокета“, датира от XV век. Фасадата е украсена с теракотени плочки и интересни фрески, включително изображение на дивак с тояга.
• Фабрика „Маурицио Села“ (Fabbrica Maurizio Sella) – индустриален комплекс, развил се върху основите на хартиената фабрика „Мондела“ (XVI век), по-късно превърната във фабрика за предене на коприна (1695), а през XVIII век – в модерна вълнена фабрика (1838). В комплекса се намира домът на Куинтино Села. Днес част от сградите са седалище на Фондация „Села“.
• Фонтанът на Мойсей (Fontana del Mosè) – разположен на площада пред катедралата. Статуята е поставена през 1885 г.
• Фонтанът на мечока (Fontana dell'orso) – намира се в един от най-старите обществени паркове на Биела. Построен е през 1875 г. и е посветен на ботаника Маурицио Дзумалини (1804–1865). Изобразява мечка – традиционен символ на града.

• 
  Палата на Индустриалния съюз
• 
  Дворецът „Ронко“ на картичка от 1946 г.
• 
  Порта „Тораца“
• 
  Порта „Гиара“
• 
  Дом „Масерано“
• 
  Фонтан на мечока

Паркове и забележителности в близост

• във Вал Черво – Оазис „Дзеня“ и ски центърът на Вельо (близо до Триверо), достъпни по държавния път 232 „Панорамика Дзеня“ (Strada statale 232 Panoramica Zegna)
• Парк „Бурчина“ – природен резерват, известен със своята защитена флора и живописни ландшафти.
• Територия „Ла Беса“ – природна зона с характерни геоложки и екологични особености.
• Регионален природен резерват „Деле Барадже“ – зелена територия, обхващаща югоизточната част на града.
• Ричето ди Кандело – отлично запазено средновековно укрепено селище.

Култура и образование

Град Биела става творчески град на ЮНЕСКО през октомври 2019 г. След като се превръща в столица на модерното изкуство (Cittadellarte-Fondazione Pistoletto), през 2016 г. тя е потвърден като Столица на вълната.

Образование

• 13 държавни и 6 частни детски градини
• 12 държавни и 1 частно начално училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• 5 средни държавни и 1 частно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• 15 държавни гимназии и техникум
• Различни клонове на Университета на Източен Пиемонт, Торинския университет и Политехническия университет на Торино.

Библиотеки

Градска библиотека

В Биела има различни библиотеки, някои от които са:

• Градска библиотека
• Библиотека „Джузепе Валето“ на Биелския индустриален съюз
• Епархийска библиотека на Епископската семинария, основана през 1823 г.
• Био-медицинска библиотека, основана през 1938 г.
• Библиотека на Института за индустриални системи и технологии за изследване и експериментиране на вълната „Оресте Ривети“, основана през 1969 г.
• Библиотека на Фондация „Села“
• Библиотека на Държавния архив, основана през 1967 г. и част от Библиотечния център „Биела“
• Библиотека на Камарата на труда и синдикален документационен център, основана през 1981 г.
• Библиотека на Светилището на Оропа

Музика

Всяка година в края на октомври се провежда Фестивалът на Биела, организиран от Артистичната асоциация „АниВерди“. Събитието привлича автори-изпълнители от цяла Италия и от чужбина и, достигайки вече своето двадесето издание, придобива все по-голямо значение. В продължение на три години фестивалът е допълван от Biella Festival Music Video – инициатива, посветена на независими музикални видеоклипове.

Театър

Социалният театър

• Социален театър „Вилани“ (Teatro sociale Villani) – открит в началото на XIX век от братята Вилани, представители на утвърдено културно семейство от Биела. Първата сграда на театъра е проектирана от придворния архитект Фабрицио Севеси чрез преустройство на съществуваща постройка в града. Поради нарастващия интерес на публиката става необходимо изграждането на по-голям театър, завършен през 1875 г. на сегашното място – пл. „Мартири дела Либерта“, по проект на инж. Джузепе Болати. След пожар през нощта на 16 август 1892 г. сградата е частично възстановена. Последните реставрации са от 2002 г. и включват модернизация и привеждане в съответствие със съвременните стандарти. Театърът запазва висок художествен профил и остава значим елемент от италианската театрална сцена.
• Театър „Стабиле“ – историческа трупа, основана през 50-те години на XX век от Джани Францои, известен с участията си в RAI и швейцарската телевизия. От 1997 г. е ръководена от Ренато Яни – режисьор и драматург, свързан със Школата по драматургия на Едуардо Де Филипо. Заедно с великия неаполитански майстор Яни създава пиесата „Шепа с вода“ и сътрудничи при написването на „Театрални лекции“.
• Театър „Пататрак“ – активен в района от 1989 г., а от 2002 г. функционира като Асоциация „Архипелаг Пататрак“, която управлява Образователния театрален център. Организацията развива проекти, обучения, представления и поддържа театрална школа с различни образователни нива за деца, юноши и възрастни.
• ARS Teatrando (Associazione per la Ricerca e lo Spettacolo) – театрална асоциация и трупа, основана през 1988 г., активна в създаването на спектакли, културни инициативи и театрални проекти в Биела и региона.

Медии

Биела винаги е заемала водещо място в развитието на италианската телевизия. Телебиела (Telebiella), създадена през 1972 г., е една от първите частни телевизионни станции, които нарушават монопола на RAI. След остра реакция от страна на италианското правителство, довела до закриването ѝ, Телебиела предприема продължителна и успешна съдебна битка и възобновява излъчването си. През 1992 г. станцията окончателно фалира.

Година по-късно, през 1993 г., телевизията се възражда под името ReteBiella TV, като предлага новинарски емисии, излъчване на живо на мачовете на местния баскетболен отбор, както и някои програми на RSI LA1.

Гастрономия

Биела е много известна с многото си традиционни пиемонтски храни и вина:

• Макан (macagn) – вид сирене
• Мостарда – консерви от един или повече видове плодове, третирани в зависимост от рецептите със захар или мед, шира или горчица поотделно.
• Местен мед
• Сирена като Murtarat и Beddu
• Колбаси (Salam)
• Свинско с варени картофи
• Палета (Paletta) – вид наденица
• Оризова наденица

• 
  Макан
• 
  Мустарда
• 
  Палета

Традиционни десерти:

• Сладки канестрели (Canestrelli) – плоски крехки бисквити с неправилна форма поради приготвянето им във формата на вафла с тъмнокафява шоколадова основа
• Хрупкавелки от Чаварин (croccanti del Ciavarin) с аромат на карамел, бадеми и портокалов цвят
• Миаше (miasce) – вид плосък хляб, приготвен от царевично брашно
• Пан д'Оропа (Pan d'Oropa), измислен през 1935 г. от жени в района, изпратен на войниците във войната на етиопския фронт. Днес е специалитет, който се приготвя в основните пекарни на града.
• Полента конча (Polenta concia): традиционно ястие от традицията на Биела, променя се значително от област на област. Приготвя се с полента, масло и сирена тома и/или маканьо.

• 
  Канестрели
• 
  Полента конча

Транспорт

• Пътища: Градът се обслужва от държавния път Biellese 142, който в южната си част функционира като околовръстен път. Той се свързва с регионалния път 142, образувайки връзка между източния и западния околовръстен път (провинциален път 400/а). Очаква се строителството на Педемонтана Пиемонтезе да приключи през 2026–2027 г.; трасето ще започва от Биела и ще достига до Романяно Сезия.

Гара „Биела Сан Паоло“

• ЖП транспорт: Гара „Биела Сан Паоло“ обслужва железопътните линии Биела–Новара и Биела–Сантия. По тях се движат междурегионални и дългобегови влакове, управлявани от „Трениталия“ по договор с регион Пиемонт. Проектът за модернизация на линията Биела–Сантия започва през 2019 г. и включва пълното ѝ електрифициране. Строителните дейности стартират през юли 2020 г. и приключват в края на 2021 г.
• Релсова линия: свързва долната част на града с горната – квартал Пиацо.
• Летища: Летище „Биела–Черионе“, разположено на около 10 km от града, обслужва вътрешни и среднодалечни полети.
• Градски транспорт: градът се обслужва от автобусни линии, управлявани от компанията ATAP. До 2018 г. ATAP управлява и релсовата линия до Пиацо, която впоследствие е преобразувана в автоматизиран наклонен асансьор.

Болници

• Нова болница за болни (Nuovo Ospedale degli Infermi), открита през 2014 г. След някои неизползвани павилиони, от 2020 г. той също е център на някои университетски проучвания.
• Болница за болни (Ospedale Degli Infermi), известна още като Старата болница. Изведена от експлоатация през 2014 г. и впоследствие изоставена.
• Частна клиника „Ла Валарда“

Спорт

Баскетбол

Най-значимият спортен клуб в града е Палаканестро Биела – баскетболен отбор, който играе в Серия А1 до сезон 2012/13. На 24 май 2009 г., след победа над „Рома“ в петия мач от плейофите, тимът достига за първи път в историята си до полуфиналите за скудетото, където отпада от „Милан“. Този успех осигурява участие в Еврокупата между декември 2009 г. и януари 2010 г.

През сезон 2013/14 Палаканестро Биела печели DNA Gold Cup, а през следващия сезон участва в турнира Еврочалъндж 2014–15.

Футбол

СА „Биелезе 1902“ е футболен клуб с професионално минало в серии C1 и C2 , който през сезон 2009–10 е принуден да започне отново от регионалните дивизии. През сезон 2008–09 отборът постига директна промоция в Лега Про (бивша C2), но през лятото на 2009 г. корпоративни затруднения водят до неуспешна регистрация за шампионата и последващо изпадане в аматьорската категория Eccellenza.

Ръгби

Ръгбито е сред най-важните колективни спортове в Биела. Клубът „Биела Ръгби“ се изкачва в Серия B в края на сезон 2007/08 и в следващите години участва стабилно в шампионатите от тази категория, като инвестира значително в младежкия сектор. Новоизграденото игрище със синтетична настилка в града представлява първата стъпка към създаването на истинска „ръгби цитадела“.

През сезон 2012/13 отборът печели шампионата на Серия B и участва в плейофите за влизане в Серия A2. През сезон 2017/18 Биела Ръгби постига историческа промоция в Серия А за първи път в своята история.

Волейбол

Волейболът е друг важен спорт в Биела. Водещият клуб „Биела Волей“ има дългогодишно присъствие в националните първенства: след десет последователни сезона в Серия B1 и няколко неуспешни опита за промоция, през сезон 2010/11 отборът се състезава в Серия B2 – четвъртото ниво на италианския волейбол.

През последното десетилетие значителен подем бележи женският сектор на „Виртус Киаваца“ (Virtus Chiavazza) – малък квартален клуб, който се утвърждава като водещ състав в Серия B2. Икономически затруднения обаче ограничават развитието му и в края на сезон 2009/10 клубът доброволно се оттегля в регионалната Серия D. В следващите години Виртус продължава да работи основно на младежко ниво, печелейки няколко междупровинциални титли.

В града действа и „Палаволо Биела“ – консорциум, фокусиран върху младежкия сектор и обединяващ над 100 състезатели. Той възниква от сътрудничеството между Asd Virtus Chiavazza, Apd Villaggio Lamarmora, Apd Pietro Micca Biella и Asd Sprint Candelo. Днес структурата функционира под името „СпринтВиртус“, с нови черно-лилави екипи.

През последните години „Виртус Киаваца“ предприема нов курс и под името „СпринтВиртус Биела“ печели шампионата на Серия D през сезон 2011/12, след което завършва сред първите пет в следващите два сезона в Серия C. През сезон 2013/14 клубът печели Купата на Пиемонт за жени и завършва трети в последвалата Алпийска купа, състезание между победителите в регионалните купи от Северна Италия. През сезон 2014/15 отборът отново достига финала на Купата на Пиемонт, където е победен от „Оледжо“.

На 3 юни 2015 г., след впечатляваща серия от мачове, „Лоджистика Биелезе СпринтВиртус“ постига нова промоция в националните шампионати и през сезон 2015/16 се състезава в Серия B2. През сезон 2018/19, вече под името „Виртус Биела“, клубът печели промоция в Серия B1.

Сред формациите на „СпринтВиртус Биела“ се откроява „СпринтВиртус Виладжо Ламармора“, която печели Националните шампионати PGS през сезоните 2012/13 (категория под 20 години) и 2013/14 (свободна категория). Вторият отбор на клуба – „Инфа СпринтВиртус“, воден от аржентинеца Карлос Луиджи Ди Лонардо (бивш селекционер на женския национален отбор на Аржентина), печели Първа дивизия 2013/14, като записва 24 победи в 24 мача и губи само един сет от общо 72. През сезон 2014/15 тимът се състезава в Серия D и завършва на престижното пето място като новоповишен.

Колоездене

Община Биела е била домакин на финала на етап от Обиколката на Италия осем пъти – първият през 1963 г., а последният през 2017 г. В шест от тези случаи финалната линия е разположена в Светилището „Оропа“.

Автомобилизъм

Две исторически състезания от Формула Гран При се провеждат по улиците на историческия център на Биела през 1934 и 1935 г., привличайки пилоти от световна класа като Акиле Варци, Тацио Нуволари и Нино Фарина. Биела и околностите ѝ имат дълбоки традиции в моторните спортове и са родно място на множество пилоти, отличили се на национално и международно ниво още от началото на XX век, особено в шосейните състезания. Сред тях са Антонио Бривио Сфорца, Карло Феличе Троси, Джовани Брако, братята Умберто и Клаудио Мальоли, Франко Перацио, Джампиеро Баня, Федерико Ормецано и Пиеро Лиати.

Пиеро Лиати остава и до днес последният италиански пилот, спечелил кръг от Световния рали шампионат – Рали „Монте Карло“ през 1997 г., зад волана на Subaru Impreza WRC 97 от официалния отбор 555 Subaru WRT.

Основното автомобилно състезание в района е Рали дела Лана, провеждано от 1973 до 2001 г., като от 1982 г. е валидно и за Европейския шампионат. През последните години моторните спортове отново се завръщат в Биела благодарение на два рали екипа и на Rally della Lana Storico, валидно за Италианския шампионат за исторически автомобили.

Спортни съоръжения

Стадион „Ламармора“

Стадион „Ламармора“ е домакин не само на неделните мачове на Спортна асоциация „Биелезе 1902“, но и на състезания по лека атлетика, организирани от Унионе Джовани Биела – един от историческите спортни клубове в града – както и от FIDAL, Италианската федерация по лека атлетика (комитет Биела–Верчели). На същия стадион редовно тренират и атлети от международна класа, сред които Елена Романьоло, Валерия Рофино (родом от Биела), Фатна Марауи и Надя Еджафини.

Побратимени градове

• Каляри, Германия
• Вейхай, Китай
• Туркуен, Франция
• Арекипа, Перу
• Кирю, Япония

Източници

• Биела на Tutt'Italia.it
• Биела Архив на оригинала от 2023-10-19 в Wayback Machine. на Italiapedia.it
• Забележителности на града със снимки, на Официалния уебсайт на общината
• Guglielmo Pacchioni, Carlo Guido Mor, Pietro Gribaudi - Biella, в Enciclopedia Italiana (1930)
• M.L. Gavazzoli Tomea - Biella, в Enciclopedia dell' Arte Medievale (1992)
• Biella, в Enciclopedia online
• Биела Архив на оригинала от 2023-10-18 в Wayback Machine., на официалния уебсайт на общината

Външни препратки

• Официален уебсайт
• Туризъм Биела

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Biella в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​