Дъга (строителство)
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Арка. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Дъга.

Дъгата е конструктивен елемент с форма, близка до тази на равнинна, изпъкнала нагоре крива, най-често лежаща във вертикална равнина. Дъгите, оформящи врати, прозорци и други отвори в стени, както и самостоятелно разположените дъгови декоративни съоръжения, често се наричат арки. Конструкциите, които имат подобна на дъгите форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат сводове.
Дъговите конструкции, както и сводовете и куполите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни опънни напрежения. При използването на права греда при натоварването има само вертикални сили, а при дъгообразната арка част от натоварването се преобразува в хоризонтални сили.[1] Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със зидани конструкции. По тази причина до появата на стоманобетона и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.
Геометрични форми[редактиране | редактиране на кода]
![]() |
![]() |
|
![]() |
| |
![]() |
![]() |
На снимката: Полукръгли дъги в Аахенската капела, Германия. |
![]() |
![]() |
На снимката: Сегменти дъги на Мост на Фабриций в Рим, Италия. |
![]() |
На снимката: Мавританска арка над врата в Тунис. | |
![]() |
На снимката: Островърхи дъги в покривната конструкция и прозорците на базиликата „Сен Дени“, Франция. | |
![]() |
![]() |
На снимката: Трицентрова арка над входа на сграда в Блуденц, Австрия. |
![]() |
![]() |
На снимката: Четирицентрови дъги на челната фасада на Глостърската катедрала, Англия. |
![]() |
На снимката: Трилистна дъга над врата на църквата „Света Богородица“ в Бремен, Германия. | |
![]() |
![]() |
На снимката: Облекчителна плоска дъга над отвор в сграда в античния град Перге, Турция. |
![]() |
![]() |
|
![]() |
| |
![]() |
![]() |
На снимката: Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в Гранада, Испания. |
![]() |
|
Механика[редактиране | редактиране на кода]
На фигурата вдясно на зиданата арка са посочени и действащите сили.
- 1.Ключов камък
- 2. Клинообразен камък
- 3. Външна повърхност на арката (екстрадос)
- 4. Подпорен камък (импост)
- 5. Вътрешен свод (интрадос)
- 6. Височина
- 7. Отвор
- 8. Опорна стена
Технология на изпълнение[редактиране | редактиране на кода]

Зидарията не притежава никаква здравина на опън. Добавянето на хоросан променя много малко този параметър. Неговата задача е да свързва камъните и да подобри тяхното прилягане един към друг. За разлика от опъна, здравината на натиск е много висока. При цимента е около 50 MN/m² или 10 пъти по-висока от здравината на опън.
Трегерите и фалшивите арки предполагат използването на материали, които могат да се натоварват на опън. Една истинска дъгова строителна конструкция използва високата здравина на натиск на минералните строителни материали като камък и бетон и керамичните материали като`тухли.
Камъните от картинката отляво са оформени клинообразно и могат да се наредят под формата на дъга. Само двете носещи колони са осигурени срещу странично преместване. Камъните на дъгата не са залепени и не могат да поемат никакви сили на опън. Наредените по този начин един до друг свободно могат да поемат обаче големи натоварвания като натиск, многократно превишаващ теглото им.
Първите камъни, които се полагат при строителството на арката са К-камъни пети (импоста), след това следват опорните камъни А, до достигане на ключовия камък S, който фиксира цялата конструкция. Преди да се постави последният ключов камък на арката конструкцията не може да се остави. За изграждането на тази конструкция трябва да се изгради скелетна конструкция с формата на изгражданата арка. Това скеле представлява и кофража на свода или се нарича кръжило.
Здравината на арката зависи от нейната форма. Най-простите арки имат полукръгла форма. Най-здрави от гледна точка на усилията, които се разпределят по нея са параболичните арки и тези с формата на верижка. Верижната линия е формата, която заема една свободно висяща в двата си края верижка и представлява функцията:
Обърнатата линия на верижката е идеалната форма за изработка на арки. Еднородна арка под тази форма изпитва само сили на натиск, но не и на огъване. За първи път параболични арки и по късно и верижна крива използва испанският архитект Антони Гауди. При изграждането на мост с тази форма на конструкцията, се изразходват минимално количество материали и конструкцията се получава силно изпъкнала. Тази конструкция на мост е стабилна, въпреки че не е удобна за преминаване от превозни средства. Такава е конструкцията на Стари мост в Мостар. На руски език мост с тази конструкция се нарича „горбатый мост“.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Дъгите се употребяват като основни носещи конструкции на мостове, покриви на сгради, както и за изпълнение на отвори през стени, а също така и с чисто декоративна функция – при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като Арката на Тит или Триумфалната арка.
Арки, които са изградени над непроходен участък се наричат слепи арки. Една от целите на подобно изпълнение е да се увеличи здравината на стената при използването на по-малко материали от нормално. Също така при някои случаи арката или прохода се изпълнява като плоска арка, за разтоварването на която се прави сляпа арка.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Реконструирана врата Иштар в Пергамски музей, Берлин, Германия,
Таки Кисра (Арка на Ктезифон), Салман Пак, Ирак (1864)
Арка на Галиенус, Рим, Италия (2006)
Арка на Адриан, Атина, Гърция (2013)
Триумфалната арка, Париж, Франция; Триумфална арка от 19 век направена по класически дизайн на древния Рим. (1998)
Сидни Харбър Бридж, Сидни, Нови Южен Уелс, Австалия (2010)
Мост Луудендорф над река Рейн, Ремаген, Германия. На снимката се виждат повредите преди разрушаването по време на Битката за Ремаген през Втората световна войн
Айфелова кула, Париж, Франция (2009)
Вторият Уембли (стадион) в Лондон, построен през 2007 г. (2007)
Първият Естадио Сан Мамес, в Билбао, посторен през 1953 г., разрушен през 2013 г. (2013)
Сейнт Панрас, железопътна сграда в северен Лондон, Англия (2011)
Люцерн ЖП гара, Швейцария (2010)
Дом на културата на света, Берлин, Германия (2011)
Арки в Колизея в Рим, Италия (2005)
Джамията Амир Чакмаг, Язд, Иран (2014)
Каменна арка в руините на крепостта в Бад Липширинге, Германия (2005)
Кингс Колидж, Кеймбриджки университет в Кеймбридж, Англия (2007)
Арки в главния кораб на църквата в Манастира Алкобаса, Португалия (2008)
Западната фасада на Уестминстърското абатство, Уестминстер, Лондон, Англия (2013)
Арки в главния кораб на Уестминстърско абатство, Уестминстър, Лондон, Авглия (2006)
Главната фасада на църквата Свети Петър (Рим), Ватикана, Рим, Италия (2015)
Тадж Махал в Агра, Утар Прадеш, Индия (2009)
Арки Ар деко в Крайслер Билдинг, Манхатън, Ню Йорк, (2005)
Зимния дворец, Ермитажа, Санкт Петербург, Русия (2016)
Версайски дворец, Версай, Франция (2012)
Арки изпълнени с обратна верижна крива в Каза Мила в Барцелона, Испания от Антони Гауди (2010}
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кратка българска енциклопедия, София, 1963 г. том 1, стр. 120
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Дъга (строителство)