Версайски дворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дворецът и паркът на Версай
Palace and Park of Versailles*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Versailles-Chateau-Jardins-Sculpture.JPG
Държава Флаг на Франция Франция
Тип Културно наследство
Критерии i, ii, vi
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 48°48′16″ с. ш. 2°07′15″ и. д. / 48.804444° с. ш. 2.120833° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
Map of Versailles in 1789 by William R Shepherd (died 1934).jpg
Версайския дворец

Версайският дворец , наричан накратко Версай (на френски: Château de Versailles) е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в град Версай, регион Ил дьо Франс.

Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен на югозапад от Париж, тясно свързан с живота и управлението на Луи XIV, известен като Кралят Слънце.

История[редактиране | edit source]

Изграждането на двореца било поръчано от краля през 1661 г. на архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-стар, малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.

Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г., при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.

След построяването му кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.

През 19-20 век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

Културно и обществено влияние[редактиране | edit source]

Версайският дворец е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята — Луи XIV. Още от дете Луи XIII е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павилион, който се разширява и след 1630 г. се превръща в малък замък, където кралят намира покой и усамотение.

Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи — оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

До този момент суверенът почти не правил промени по замъка. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра — единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 година. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата.

Chateau-de-versailles-Rotonde.jpg
Спалнята на краля във Версайския дворец

У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 година това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макета на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара е забележителен с множеството си фонтани, със скулптурните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.

След смъртта на Луи XIV през 1715 година наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с приказна акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. За съжаление използвали я само в изключителни случаи, защото се осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея — съкрушителен лукс за държавната хазна.

Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай се минава през Залата на мира или Залата на войната.

Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.

Външни препратки[редактиране | edit source]