Шарл Льобрюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарл Льобрюн
Charles Le Brun
френски художник и теоретик на изкуството
Портрет на Шарл Льобрюн, худ. Никола дьо Ларжилиер
Портрет на Шарл Льобрюн, худ. Никола дьо Ларжилиер

Роден
Починал
Погребан Париж, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Шарл Льобрюн в Общомедия

Шарл Льобрюн (на френски: Charles Lebrun, също и Le Brun) (кръстен на 24 февруари 1619 – 12 февруари 1690) е известен френски художник и теоретик на изкуството от ХVІІ век, от епохата на класицизма. Творил най-вече по времето на Луи XIV, той ни е оставил много негови портрети. Определян е като „пръв художник на краля“, който го нарича „най-великият художник на всички времена“.

Преди Луи ХІV[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж, но корените му са от Пикардия.[1] От малък става любимец на канцлера на Франция Пиер Сегюе, който го изпраща да учи в школата на Симон Вуе. Кардинал Ришельо също е впечатлен от работите на младежа, както и най-известният художник от първата половина на века – Никола Пусен. През 1642 г. отпътува заедно с него към Рим, за да продължи да се учи. Повлиява се много от Пусен и от Пиетро да Кортона. Четири години по-късно се връща в Париж и получава сериозни поръчки: да рисува на религиозни теми и да украсява дворци. Най-известната му декораторска работа през тези ранни години е във Во-льо-Виконт, дворецът на суперинтенданта Никола Фуке, който служи като модел на Версайския дворец. Прочува се и с украсата на Отел Ламбер – голяма сграда на брега на Сена в Париж.

Льобрюн е сред основателите на Френската академия за изобразително изкуство през 1648 г.[2] и най-влиятелна личност в нея през ранните ѝ години. От 1655 е председател, а от 1663 – пожизнено на този пост. Съдейства на Колбер за превръщането ѝ в извор на десетки талантливи художници и за създаването на национална художествена школа в страната. През 1660 г. те превръщат фабриката на фамилията Гоблен в център за производство на гоблени и всякакви тапицирани мебели, нужни за многобройните кралски дворци. Над 250 души работят в нея.[3]

Част от стенописите по тавана в Огледалната зала, Версай

Льобрюн и Кралят-слънце[редактиране | редактиране на кода]

Първата поръчка от Луи ХІV идва през 1661 г. – картина, посветена на Александър Велики, с когото кралят самоласкателно се оприличава. Нарича се Палатката на Дарий и е високо оценена. В резултат Льобрюн получава мястото на „пръв художник на краля“ (Premier peintre du Roi), огромна заплата (12 000 ливри годишно) и аристократична титла (1662).[4] Получава също така „кралска резиденция, лукса на богатата държава, помощници, милостта на краля, патронажа на министър и всеобщото одобрение“.[5] Според Енциклопедия Британика от този момент „той получава такова огромно влияние върху френския артистичен живот, каквото никой не е постигал до времето на Жак-Луи Давид в края на ХVІІІ в.“[6]

Главната причина за възхода на Льобрюн е съвпадението на неговия вкус с този на краля. Художникът продължава темата за Александър с редица патетични картини (Александър и Пор, Александър и семейството на Дарий). Поверена му е цялата украса на кралските дворци, Луи му позволява да създаде концепциите, запазва само правото си на окончателно одобрение. Това включва и Версай – най-големият архитектурен проект на френския ХVІІ в. Там Льобрюн създава Залата на войната и мира и особено прочутата Galerie des Glaces (Огледалната зала) – 1679 – 1684. Междувременно пътува с краля до Фландрия, където запечатва в платната си някои успехи на френската армия. Това често включва самия Луи, който номинално води военните действия (виж Холандска война).

Детайл от портрет на канцлера Пиер Сегюе

Смъртта на Колбер през 1683 г. – голям покровител на художника, се отразява неблагоприятно върху кариерата му. Въпреки че продължава да го подкрепя, кралят се повлиява от негативното отношение на новия силен човек – маркиз дьо Лувоа. Постепенно поръчките към Льобрюн намаляват и през 1690 г. той умира в дома си.

Смъртта на Поликсена, 1647

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Преди всичко Шарл Льобрюн е много плодовит художник. Той е неуморен. „Всичко, което се рисуваше във Франция, се базираше на негови планове и скици“. Украсява частни домове, Версай, Тюйлери, Лувъра, дори нови бойни кораби. Рисува религиозни и батални картини, множество портрети. Увлича след себе си стотици ентусиасти. За работата му във Версай Чарлз Кафин пише: "...Льобрюн и неговата армия от художници бяха неизтощими, докато създаваха вътрешната украса. Това, което започваше като придворно ласкателство към един човек, се превръщаше в бляскаво изкуство..."[7] Повечето му платна се пазят във Версай, Лувъра и Кралската галерия в Монако.

След смъртта на Шарл Льобрюн е издаден негов трактат на име „Начин да се научим да рисуваме страстта“ (Méthode pour apprendre à dessiner les passions).[8] В него той съветва изобразителното изкуство да изразява най-вече емоциите на твореца.

През 2013 г. при ремонт в хотел Риц в Париж е открита неизвестна огромна картина на Льобрюн. Платното от 1647 г. изобразява убийството на троянската принцеса Поликсена. Принадлежало е на известната дизайнерка Коко Шанел и е продадено на търг за 500 000 евро.[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Исторически картини[редактиране | редактиране на кода]

Религиозни картини[редактиране | редактиране на кода]

Портрети на Луи ХІV[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pierre Marcel, Charles Le Brun, Paris 1909, p. 5
  2. Ibid., p. 36
  3. Le Brun works, charleslebrun.com
  4. Charles Le Brun, charleslebrun.com
  5. Claude Schaeffner, History of art. The XVIIth century, London 1965, p. 84
  6. Charles Le Brun, Encyclopaedia Britannica
  7. Charles Caffin, The story of French painting, New York 1911, p. 57
  8. Издание на френски език виж тук; на английски език – тук.
  9. Истинско съкровище откриха в хотел Ritz в Париж, на сайта profit.bg